Решение № 1422 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20235300500073 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. Ф. Е., чрез пълномощник адв. А. П., против решение № 260073/17.10.2022 г. по гр.д. № 339/ 2020 г. по описа на РС – Асеновград, с което са уважени предявените от Е. Р. Р. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса.

С обжалваното Решение № 260073/17.10.2022 г., постановено по гр.д.

№ 339/ 2020 г. по описа на РС – Асеновград, е признато за установено по отношение на С. Ф. Е. от с. Б., общ. Асеновград, ул. „***, че Е. Р. Р., с постоянен адрес: гр. А., ул. „***“ №*, е собственик на основание наследство на: 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент №*, на първи жилищен етаж, вход В, от жилищната сграда, находяща се в гр. А., ул.

1

„*** със ЗП 64,53 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № 6, отдолу изби, ведно с изба № 3 със ЗП 7,43 кв. м, при граници от север външен зид, от юг изба № 4, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8,9634 процента идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв.

390 А, пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор 00702.53** и С.

Е. е осъдена да предаде на Е. Р. Р. владението върху 1/6 идеална част от описания недвижим имот. Със същото решение съдът е допуснал, на основание чл. 33, ал.2 ЗС, право на изкупуване от страна на Е. Р. Р. на продадените от Р. С. С., наследодател на ответниците А. Р. С. от гр. А. ул. „** С. Е. Д. от гр. М., ул. „**, С. Е. С. от с. Т., общ. ***, Б. Н. С. от гр. А., ул. „З** Т. О. Х. от гр. А. ул. „***“ № 63, Р. О. С. от гр. А., ул. „З., Ш. А. С. от гр. А., ул. „Г., 5/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № ., на първи жилищен етаж, вх. В, от жилищната сграда, находяща се в гр. А., ул.

„Г***, със ЗП 64,53 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № *, отдолу изби, ведно с изба № 3 със ЗП 7,43 кв. м, при граници от север външен зид, от юг изба № 4, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8,9634 процента идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А, пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор ***, при уговорена цена от 12103,30 лева за целия имот, като Е. Р. Р., с постоянен адрес: гр. А. ул. „** **“ № ** следва да заплати на купувача С. Ф. Е. от с. Б., общ. А., ул. „***, 5/6 идеални части от цялата цена от 12103,30 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на решението, за което да представи доказателства по делото.

Недоволен от постановеното решение ответникът Е. го обжалва, като счита, че същото е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, при допускане на съществени процесуални нарушения.

С въззивната жалба и подадени молби в изпълнение на указания за отстраняване на нередовности твърди, че съдът не се е произнесъл по първото възражение в подадения от нея отговор на исковата молба за добросъвестност 2 на владението й от 09.06.2016 г. до датата на депозиране на исковата молба – 17.02.2020 г., на основание на което, присъединено към владението на праводателя й, е придобила по давност целият имот. Твърди добросъвестно владение на праводателя й Р. С. С. от 2000 г., когато същият е придобил имота по време на гражданския му брак със Ш. С. С., алтернативно от 12.06.2008 г., когато е починала съпругата му Ш. С., до 09.06.**г., когато го е продал на ответника Е.. Счита, че неправилно в обжалваното решение е прието за неоснователно направеното от нея възражение за задържане на имота до заплащане на сумата от 1610 лв., представляваща стойността на вложените труд, средства и материали, които са довели до увеличаване на стойността на имота доколкото извършените подобрения били доказани със свидетелски показания, а стойността им с представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, които не са били оспорени от страните, като не е допуснал поисканата съдебно-техническа експертиза.

Счита решението за неправилно и в частта, в която се допуска право на изкупуване на 5/6 идеални части от недвижимия имот, подробно описан, при уговорена цена от 12103,30 лв. за целия имот, без да се вземе предвид, че е недопустимо да бъде допуснато правото на изкупуване на 1/6 идеална част от имота, който е приет за собственост на ответника Ш. М., като искът по чл. 33 от ЗС счита, че не е предявен в законоустановения срок. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, алтернативно да бъде прието, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е основателен, но да бъде отхвърлен предявеният иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.

Не е постъпил писмен отговор в срок от насрещната страна Е. Р. Р..

Постъпил е отговор от особен представител на ответника в първоинстанционното производство С. Е. Д. - адв. К., в който сочи, че обжалваното решение е правилно и обосновано, и моли да бъде оставено в сила.

Постъпил е отговор на въззивната жалба и от назначения за особен представител на ответника Ш. С. М. – адв. Т. Н., по отношение на която страна производството е прекратено с влязло в сила определение и същият не е страна във въззивното производство, поради което и неговото становище не следва да се обсъжда.

3

Останалите страни не са заявили становище по връчената им въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, изпраща процесуален представител. Не поддържа възражението за задържане на процесния имот до заплащане на сумата от 1610 лв., представляваща стойността на вложените труд, средства и материали, които са довели до увеличаване на стойността на имота и моли да се отмени протоколното определение, с което е допусната съдебно-техническа експертиза. Поддържа въззивната жалба в останалата част. Не претендира разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна Е. Р., редовно уведомена, изпраща процесуален представител. Оспорва въззивната жалба. Претендира разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно. Решението е допустимо.

Следва да се провери неговата правилност в рамките на изложените в жалбата оплаквания.

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС и чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявени от Е. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ул. „С**. С предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС против С. Ф. Е. с ЕГН: ********** от с. Б., общ. А., ул.

„**, се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Е.

Р. е собственик на основание наследство на: 1/6 /една шеста/ ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 3 /трети/ на първи жилище етаж, вх. В от жилищна сграда, находяща се в гр. А., ул. „**“ № *, със ЗП 64,53 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № 6, отдолу изби ведно с изба № 3 със ЗП 7,43 кв. м., при граници: от север външен зид, от юг изба № *, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8,9634 % ид. ч. от 4 общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор 00702.530*** и да бъде осъден ответникът да предаде владението на процесния имот.

С предявения иск с правно основание чл. 33 ал.2 ЗС се моли да бъде признато правото на изкупуване на ищцата срещу А. Р. С., С. Е. Д., С. Е. С., Б.

Н. С., Т. О. Х., Р. О. С., Ш. А. С. - наследници на Р. С. С. /продавач/ и срещу С. Ф. Е. /купувач/ на 5/6 ид. ч. от имота при уговорената цена, която да заплати на ответницата С. Ф. Е. - купувач по сделката, оформена на 09.06.2016 г. с НА № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, рег.№ 234 при Нотариалната камара.

Ищцата твърди, че Р. С. С. е притежавал в режим на СИО със Ш. С. С.

(негова ** ***) процесния апартамент, находящ се в гр. А., ул. „Г**. След смъртта на Ш. С. на 12.06.2008 г., СИО е прекратена и превърната в обикновена съсобственост при квоти – 4/6 ид. ч. за преживелия съпруг и 1/6 ид. ч. за ищцата. Ш. С. С. е оставила трима живи наследници – Р. С. С.

/съпруг/, Е. Р. Р. /***/ – ищец в производството и Ш. С. М. /**/. Ето защо счита, че преживелият съпруг Р. С. е притежавал 4/6 ид. ч., Е. Р. - 1/6 ид. ч. и Ш. С. М. - 1/6 ид. ч. Р. С. сключва брак на 13.02.2015 г. със Ш. А. С., която е майка на ответницата С. Е.. Бракът им е прекратен със смъртта на Р. С. на 02.08.2016 г. Петдесет и пет дни преди да почине и при влошено здравословно състояние, Р. С. е продал на ответницата С. Е. процесния недвижим имот, като по този начин е продал и притежаваната от ищцата 1/6 ид. ч. Счита, че сделката в тази й част не е породила вещно действие, тъй като продавачът не е бил собственик на тази 1/6 ид. част. В останалата й част намира сделката за атакуема по реда на чл. 33 ЗС, поради което иска от съда да постанови решение, с което да допусне в полза на ищцата изкупуване на правото на собственост върху 5/6 идеални части от описания имот, прехвърлени от Р. С. С. на ответницата С. Е. на 09.06.2016 г. Ищцата сочи, че не живее в България и е разбрала за сделката няколко дни преди предявяване на иска.

Ответницата С. Е. оспорва исковете като неоснователни. Заявява, че е добросъвестен владелец на имота, придобила го е на годно правно основание чрез покупко-продажба, обективирана в нотариален акт и не е знаела, че 5 праводателят й не е собственик на целия имот. На следващо място счита, че праводателят на имота е бил изключителен негов собственик на основание покупко-продажба, оформена с НА № 18, том 2, рег.№ 2029, дело № 201/2000 г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, рег.№ 234 при Нотариалната камара, или евентуално на основание давностно владение, продължило явно и необезпокоявано до 09.06.2016 г. Твърди, че като се е считала за собственик на имота, след закупуването му е извършила ремонти, подобрения, които са увеличили стойността на апартамента - сменила е входната врата, поставила е нова на стойност 330 лв., сменила е част от старата дървена дограма с ПВЦ на стойност 880 лв. и е боядисала апартамента за сумата от 400 лв. Оспорва твърдението, че ищцата е единствен наследник на Ш. С., както и че Р. С. към 2000 г. е бил в брак с Ш. С.. Твърди, че ищцата никога не се е считала за собственик на идеална част от имота, не го е декларирала след смъртта на майка си, никога не е стъпвала в апартамента. Прави възражение за депозиране на иска по чл. 33 ЗС извън преклузивния двумесечен срок, поради което го счита погасен по давност.

Ответникът С. Д., чрез назначения му особен представител, счита исковете основателни, признава ги и счита, че следва да бъдат уважени.