Решение № 3264 от 22.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело № 20211110139219 по описа за 2021 година при участието на секретаря Нели Шаркова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №39219 по описа за 202 1 година на Софийски районен съд, Iво Г.О., 48 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ГР. ЕНЧ. АХМ., ЕГН **********, срещу „Т.С.” ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника следните суми: сумата от 2476,06 лв., представляваща главница по потребена топлинна енергия и сумата от 460,01 лв., представляваща законна лихва за периода 03.05.2007 г. – 23.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав.

Ищцата твърди, че спрямо нея било проведено заповедно, а впоследствие исково производство, завършило с решение, като бил издаден изпълнителен лист от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав.

Сочи, че въз основа на издадения изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20128630401691 на ЧСИ С.Х., по което повече от 5 години не били извършвани изпълнителни действия, а същото се е прекратило автоматично по силата на чл.433,ал.1,т.8 ГПК още на 2014 г. Навежда, че обективираните в изпълнителния лист суми са недължими, тъй като са погасени по давност с изтичане на петгодишна давност.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че ищцата е клиент на топлинна енергия по силата на закона. Твърди, че посочените суми са начислени за използването на топлинна енергия, а фактурите са връчени на ищцата. Оспорва да е изтекла погасителната давност, като счита, 1 че давностният срок е прекъснат с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. Навежда, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.439,ал.1 ГПК

По предявения иск с правно основание чл.439,ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че след влизане в сила на решението са се осъществили факти, довели до спиране/прекъсване теченето на давностния срок.

От приложеното по делото копие на ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав., се установява, че на 23.04.2010 г. срещу ГР. ЕНЧ. АХМ., е била издадена заповед за изпълнение в полза на ответника за следните суми: сумата от 5715,03 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия и сумата от 2119,14 лв., представляваща законна лихва за периода 01.02.2003 г. – 23.02.2010 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 12.05.2010 г., който е подал възражение срещу нея на 26.05.2010 г. С разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането си. С решение от 15.08.2011 г. по гр.д. 32755/2010 г. на СРС, 55 състав, установителните искове по чл.422,ал.1 ГПК на „Т.С.” ЕАД са уважени за сумата от 2476,06 лв., представляваща главница по потребена топлинна енергия и сумата от 460,01 лв., представляваща законна лихва за периода 03.05.2007 г. – 23.02.2010 г., както и 96,2 лв. разноски по заповедното производство. Решението на СРС е потвърдено с окончателно Решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 14484/2011 г. на СГС, IV-Д въззивен състав. На 12.04.2012 г. заповедният съд е издал изпълнителен лист за установените вземания.

В случая оспореното вземане е съдебно установено, като с влизане в сила на решението на СРС /26.03.2012 г./ е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност за процесните вземания /арг. от чл.117,ал.2 ЗЗД/.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за 2 събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение.

От приетото по делото изпълнително дело № 20128630401691 на ЧСИ С.Х. се установява, че с молбата за образуване на изпълнителното дело от 30.05.2012 г. взискателят „Т.С.” ЕАД е възложил на съдебния изпълнител да проведе принудителното изпълнение по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ. В тази хипотеза взискателят възлага на съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по своя преценка. Ето защо, при овластяване по чл.18, ал. 1 ЗЧСИ следва да бъде изследван въпросът дали съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия в рамките на двугодишния преклузивен срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, т.е. в този конкретен случай задължението за активност в изпълнителния процес се прехвърля от взискателя на съдебния изпълнител. В случая овластяването по чл .18, ал.1 ЗЧСИ е станало с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С.Я., е видно, че съдебният изпълнител е наложил запори по банкови сметки на длъжника срещу търговски банки със запорни съобщения от 29.06.2012 г. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5).

Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено. С налагането на запора /29.06.2012 г. / е била прекъсната давността, като от тази дата е започнал да тече нов, петгодишен давностен срок. Същевременно с предприетото изпълнително действие е бил прекъснат и преклузивния двугодишен срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. От приложеното изпълнително дело № 20128630401691 на ЧСИ С.Х. е видно, че въз основа на наложения запор не са събрани парични суми, като впоследствие не са предприемани никакви други изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Ето защо и изпълнителното дело се е прекратило по право на 29.06.2014 г. Едва на 27.02.2019 г. /след прекратяване на изпълнителното дело по право/ взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а ЧСИ е 3 постановил постановление за прекратяване на 14.09.2021 г. на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

За периода след прекратяване на изпълнителното дело не са настъпили обстоятелства, довели до спиране или прекъсване давността, поради което и давността за вземанията е изтекла на 29.06.2019 г., т.е. към датата на подаване на исковата молба /05.07.2021 г./ процесните вземания се явяват погасени (както главното вземане за стойност на потребена топлинна енергия, така и акцесорното вземане за обезщетение за забава – арг. чл. 119 ЗЗД). Ето защо, към настоящия момент правото на кредитора за принудително удовлетворение на оспорените вземания е погасено, поради което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл.38,ал.2 ищецът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. Д.Й. Ч., с личен №********** в НРАРБ, адвокатско възнаграждение в размер от 435,53 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 117,44 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ГР. ЕНЧ. АХМ., ЕГН **********, срещу „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ГР. ЕНЧ. АХМ., ЕГН ********** , не дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 2476,06 лв., представляваща главница по потребена топлинна енергия и сумата от 460,01 лв., представляваща законна лихва за периода 03.05.2007 г. – 23.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.04.2012 г. по ч.гр.д. №5450/2010 г. на СРС, 85 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на адв. Д.Й. Ч., с личен №********** в НРАРБ , на основание чл.38,ал.2 ЗА разноски в размер от 435,53 лв.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., да заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 117,44 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 4 двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5