Решение № 58 от 12.05.2022, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Чирпан, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Гражданско дело №

20215540100823 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 във вр. чл.

143, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК.

В исковата молба (ИМ), подадена от ищцата З. К. М., с адрес: **, с настоящ адрес: **, ЕГН **********, чрез адв. Д.Т. - АК Стара Загора против ответника С. Б. С., с адрес: **, ЕГН ********** се твърди, че страните нямали сключен граждански брак. Запознали се през 2008 г. и от 201З г. живеели на семейни начала в село *. В началото нещата вървели добре. Срещали се с приятели и роднини, имали нормален живот. Двамата живеели спокойно в селото и нищо не им липсвало. На 22.09.2013 г. им се родил син - * С.Б., ЕГН **********. Покрай раждането му и грижите за сина, ответникът започнал да се променя. Станал раздразнителен и изнервен. Скоро след раждането на малкия *, ** отново заминал за чужбина - Нидерландия, където си бил намерил работа още от 2010 г. През това време, майката се грижела за детето, което отглеждала и възпитавала в село *, с помощта на майка си и баща си. Бащата изпращал парични средства, но не редовно. Близо 4 години след раждането на *, ищцата отишла също в Холандия при **, защото искала да живеят и отглеждат заедно малкия си син. В средата на 2018 г. взела и * с нея и заживели известно време в ** на квартира при **. Последният обаче се бил променил. Започнал често да употребява алкохол и упойващи вещества, не обръщал внимание на семейството си.

Съвместният им животът се превърнал в мъчение, защото бащата често се прибирал след употреба на алкохол и наркотици. Скандалите станали постоянни, започнал да проявява агресия към ** и детето. Често се стигало и до физическо насилие върху ищцата. Неадекватното му и безотговорно поведение накарало ищцата да изпрати детето обратно в България при майка си през декември 2020 г. Близо 4 месеца тя правила опити да промени ** и да заздрави връзката им, но не 1 постигнала резултат. След поредния скандал през април 2021 г., тя се прибрала в България. В момента била безработна и живеела в село *, където отглеждала и възпитавала *. Жилището в което живеели било хубаво и просторно. Имотът бил голям и срещала огромна подкрепа в лицето на майка си и брат си, които й помагали в грижите за детето. От друга страна ответникът неглижирал факта, че има син, за който да се грижи. Рядко се обаждал по телефона, а когато го правел, не се интересувал от сина си, а отправял заплахи към майката. Рядко изпращал пари.

Последните парични средства, които ищцата била получила били от юли 2021 г. пак след дълги молби и обяснения, че тези пари били за детето им. Твърди, че ответникът работел с постоянен трудов договор в строителна фирма в Нидерландия. Регистрирал добър доход от 6000 (шест хиляди) евро месечно. Ищцата З. К. М. имала завършено средно образование в град Пловдив. В момента не работела. Хората я познавали като добър и трудолюбив човек. Отдала се била изцяло на детето си. Имала собствено жилище в град Пловдив. Семейството й имало уютен дом в който да живее и отглежда сина си в село *, ул. Драва № 6, общ. Чирпан, област Стара Загора. Условията за отглеждане на * били много добри. Жилището било пригодено за отглеждането му. Ищцата била сигурна, че притежава възможност да предостави на детето подходящи битови условия за отглеждане и възпитание. Майка й била пенсионер и с голямо удоволствие помагала за отглеждането на внучето си. Братът на ищцата също бил много привързан към племенника си.

Помагал с грижи и с парични средства. Като всеки родител и тя искала най-доброто за сина си.

Неговият баща ** не искал, а и не можел да полага грижи за сина си *. Ответникът не се проявявал като добър и грижовен баща. Дезентересирал се от детето си и не се грижел за него. Понякога изпращал пари за издръжка, но не считал това като задължение, а го правел като подаяние.

Майката ** била много привързана към сина си * и считала, че притежава необходимите родителски и възпитателски качества, гарантиращи интереса на детето за неговото правилно отглеждане и израстване. До настоящият момент се справяла изцяло с обема от родителски задължения по отглеждането и възпитанието на * С. и предоставяла добри битови условия и домашен уют. Същата желаела и занапред да го възпитава и отглежда и да упражнява по отношение на него родителските права. До сега била полагала всякакви усилия сина им да се чувства добре, да не му липсва нищо. Смятала се за добър родител, както и че отделяла нужното внимание на детето си. Задоволявала ежедневните му нужди от храна, дрехи, обувки, играчки, учебни пособия и др. и успявала да заплаща всички разходи от социален и здравен аспект.

Духовната връзка между нея и сина й била много силна. Тази година * щял да бъде в първи клас в СУ „П.К.Яворов“. Личният лекар на детето била д-р Н. Колева, при която водела редовно детето за имунизации и по повод здравословните проблеми. Освен това детето било привързано много към нея и към баба си и вуйчо си с които живеели заедно в един имот.

Моли съда да постановите решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху роденото малолетно дете * С.Б., ЕГН **********, роден на 22.09.2013 г. на майката З.

К. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ** Да определи за бащата С. Б. С. режим на свиждане с детето * С.Б., всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /без преспиване/ от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, в присъствието на майката, както и 30 /тридесет/ дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Да определи бащата С. Б. С., с ЕГН **********, да заплаща ежемесечна издръжка на малолетно си дете * С.Б..

ЕГН **********, в размер на 300 /триста/ лева месечно, считано от влизане на решението в сила до настъпване на основание за прекратяване или промяна на размера й, ведно със законните лихви за всяка просрочена вноска, чрез неговата майка и законен представител З. К. М. и на осн. чл. 149 2 от СК да бъде осъден ответникът да заплати издръжка за два месеца назад, считано от датата на образуване на делото в размер на две месечни издръжки по 300 лв. всяка, или общо сумата от 600 (шестстотин) лева. Да постанови до навършване пълнолетие на детето * С.Б. с ЕГН **********, същото да е с местоживеене на адреса на неговата майка и законен представител З. К. М. с ЕГН **********. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. З.М. Й. от АК - Стара Загора, особен представител на ответника С. Б. С., с който взема следното становище:

Относно предявения от майката иск по чл. 127 от СК, относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, счита същия за допустим.

Относно основателността на иска счита, че предвид твърденията на ищцата в исковата молба ставало ясно, че от месец април 2021 г. страните по делото окончателно били прекратили връзката си и не живеели заедно, като детето живеело при своята майка. Бащата на детето, по твърдения на майката, живеел в чужбина, като не проявявал интерес към детето си, последно бил изпращал пари за издръжката му през юли 2021 г. В настоящият процес било важно да се защитят в пълен обем правата и интересите на детето и да му бъде осигурен нормален начин на живот.

Важно било също да се запази връзката дете-родител, независимо, че предвид факта на раздялата между родителите, детето щяло да живее преимуществено само при единия от тях.

Относно местоживеенето на детето и упражняването на родителските права счита, че следвало да бъде охранен интереса на детето и да не бъде нарушавана зоната му на комфорт, и то да продължи да живее при своята майка, която да упражнява родителските права по отношение на същото.

Относно родителския капацитет на майката и условията при които детето било отглеждано ще вземела становище по съществото на делото, след изслушване на свидетели и изготвяне на социалния доклад.

Относно режима на лични отношения между детето и бащата, предвид обстоятелството, че нямала връзка с ответника, чийто особен представител била, не можела да взема становище относно неговия родителски капацитет и условията при които живее, и дали същите са нормални за отглеждане на дете в дните, в които ще осъществява лични контакти с него.

В интерес на детето било да бъде поддържана връзката родител-дете, с родителя, при който то не живее. Предвид твърденията на майката, че бащата живеел и работел в чужбина, то посочения от ищцата в исковата молба режим на лични отношения с бащата бил подходящ до момента, до който той бил в чужбина. Тъй като явно бащата нямал да има възможност да осъществява режима извън периода, в който се връща в отпуск в България, то счита, че следва да бъде допълнен искания от майката режим на контакти, както следва: майката следвало да осигурява видеовръзка между детето и бащата, чрез съществуваща и ползвана от двамата родители социална онлайн платформа, както следва: всяка неделя от месеца, за половин час в часовия диапазон от 10.00 ч. до 18.00 ч.

Относно издръжката за детето, видно от представеното уверение - * бил ученик в 1 клас в Средно училище „**. Предвид възрастта на детето, същото имало разходи за храна, дрехи, обувки, режийни разходи /ток, вода, телевизия, интернет, телефон/, образование /учебни помагала и материали/ и здравеопазване, дневни пари. Съгласно данните на Националния статистически институт за третото тримесечие на 2021 г. за покриване на разходите на едно лице месечно, 3 включваща само храна, режийни разходи /ток, вода, телевизия, интернет, телефон/ и здравеопазване били нужни повече от 400.00 лева. Извън тези разходи детето се нуждаело от дрехи, учебни помагала и материали, дневни пари за транспорт и други разходи, както и разходи за отдих и свободно време. Счита, че за издръжката на малолетното дете *, покриваща минимално необходимите разходи за храна, комунални разходи /ток, вода, телевизия, интернет. телефонни такси/, разходи за лечение, дрехи и обувки, дневни „джобни“ пари, разходи за образование /учебни помагала и пособия/, без в сумата за издръжка да се включват разходи за почивка, луксозни стоки и услуги била необходима сума в минимален размер на не по-малко от 500 лв. месечно. Тъй като и двамата родители били длъжни да издържат ненавършилите пълнолетие деца, то месечната издръжка следвало да бъде поделена между тях. Константната практика на съдилищата била, че малко по-голям дял в месечната издръжка се поемала от родителя, при който не живее детето, тъй като родителя, който упражнява родителските права и при когото било местоживеенето на детето, участвал в неговото отглеждане и възпитание и с лични грижи.

Относно издръжката за детето за минало време заявява, че в случай, че ищцата докаже, че бащата не е давал издръжка за детето си за период от два месеца преди завеждане на исковата молба, предявения иск щял да бъде основателен до размера, определен от съда като дължима месечна издръжка.

Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да бъде допуснато събиране на гласни доказателства.

В открито съдебно заседание, ищецът лично се явява и чрез процесуален представител поддържа предявените искове.

Ответникът, представляван от особен представител адв. З.М. Й. от АК - Стара Загора, оспорва иска в частта за издръжката и личните контакти на бащата с детето, като сочи, че предвид обективната невъзможност за доказване доходите на бащата счита, че при постановяване на съдебния акт съдът следва да изхожда от интересите на детето, т.е. неговите нужди за едно покриване на минималните разходи по отглеждането му, като вземе предвид данните от НСИ относно издръжката на едно лице. Не възразява да се плати издръжка и за минало време, както и в защита на правото на бащата да поддържа контакти със своето дете, поискания режим от ищцовата страна бил съобразен с възрастта на детето, но предвид на това, че се намират в различни държави, моли съда да добави и поисканото уточнение на режима, да може да се осъществява и чрез социалните мрежи, като се дава възможност на онлайн връзка на бащата с детето и да не се загубва връзката между тях.