Определение № 2398 от 29.08.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2398 гр. Стара Загора, 29.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530102214 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу В. К. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 399/2026 г. по описа на Районен съд – Кубрат.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу посочения длъжник. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

1

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, изпратените до длъжника съобщения от 11.03.2026 г. и 31.03.2026 г. са върнати в цялост, като призовкарят е отбелязал, че на адреса са налице незаконни постройки, а по сведения на Иван Анков и Митко Митев длъжникът е непознато лице.

С разпореждане от 19.03.2026 г. съдът е дал указания да се залепи уведомление на адреса по реда на чл. 47 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че отразените в съобщенията сведения не могат да бъдат приравнени на категорични данни, че длъжникът не живее на адреса. Обстоятелството, че по сведения на лица от района лицето е "непознато", само по себе си не обосновава извод, че същото не пребивава на адреса. Липсата на познанство със съседите или невъзможността те да идентифицират лицето не представлява положителен факт, удостоверяващ отсъствие на адресна връзка с имота. Законът изисква връчителят да е събрал данни именно за това, че длъжникът не живее на адреса, а не само че не е познат на част от живущите.

Доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК въвежда изключение от общия ред и обуславя допустимостта на последващото исково производство, предпоставките за приложението следва да бъдат установени по несъмнен начин, а не да се извеждат по предположение или въз основа на косвени и противоречиви сведения.

С оглед изложеното и доколкото разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, която изчерпателно урежда хипотезите за даване на указания за предявяване на установителен иск и се тълкува стеснително, не може да се приложи в случая, тъй като няма данни длъжникът да не живее на адреса, който е обявил пред държавните органи по смисъла на чл. 94 ЗГР.

С оглед изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо образувано. Заповедният съд, преди да даде 2 указания по реда на чл. 415 ГПК следва да извърши преценка относно влизане на заповедта за изпълнение в сила (според събраните данни дали длъжникът живее на адреса, на който заповедта му е била връчена по реда на чл. 47 ГПК).

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д.

№ 2214/ 2026 г. по описа на РС – Стара Загора, образувано въз основа на искова молба, вх. № 18257/15.06.2026 г, подадена от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу В. К. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземания, за които по ч.гр.д.

№ 399/2026 г. на РС - Кубрат е издадена заповед а изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от същото пред ОС – Стара Загора.

В случай на влизане в сила на определението да се изпрати препис от същото по ч. гр. д. № 399/2026 г. на РС - Кубрат за извършване на преценка дали заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3