Решение № 3493 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110138136 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗЕАД „БВИГ“, ЕИК . против С.о., с която е предявен осъдителни иск с правно основание чл.

410, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса за застраховането (К3) вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащането на сумата от 292,52 лева, представляваща вземане по застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 23.02.2023 год., ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че на 23.02.2023 г., около 09:40 ч. в гр. София, при движение на ул.

„Ш.ш.“ с посока от ул. „ Г. М. Д.“ към ул. „Л.А.“ и на кръстовището със същата е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по застраховка „Каско Избор“ – лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № ., който пропаднал в препятствие на пътното платно – шахта с повреден капак. Твърди, че причина за ПТП е несигнализирана и необезопасена отводнителна шахта на пътното платно, в следствие на което са нанесени щети на автомобила. За настъпилото ПТП била образувана щета № 472722232300344 и било признато и одобрено за изплащане застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 292,52 лева, като твърди, че на 28.02.2023 г. същото било заплатено на собственика на увредения автомобил. Посочва, че отговорност за ремонта и поддръжката на пътя, където е настъпило местопроизшествиетото има ответникът. Твърди, че с регресна покана изх. № 1049 от 29.03.2023 г. е предявил претенция пред С.о. за заплащане на сумата от 292,52 лева, но ответникът не е възстановил претендираната сума, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С.о., с който искът е оспорен като неоснователен. Счита, че не е процесуално легитимиран с довод, че процесната шахта била собственост на „В.Б.“ ЕАД и това дружество било пасивно 1 легитимирано да отговаря по иска. Оспорва механизма на твърдяното ПТП. Не се установявало по безспорен и несъмнен начин наличието на процесната шахта. Оспорва размерът на твърдените вреди. Прави възражение за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Ето защо моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, евентуално моли да бъде намален размерът на претендираното обезщетение поради съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № ..

В срока по чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК е предявен обратен иск от С.о. срещу „В.Б.“ ЕАД за сумите, за които С.о. би била осъдена по настоящото дело, включително законната лихва и съдебните разноски. В обратната искова молба се твърди, че собственик на процесната шахта без капак е „В.Б.“ ЕАД и че дружеството следва да я поддържа в състояние, гарантиращо безопасна експлоатация, тъй като се касае за елемент от електронната съобщителна инфраструктура. Поради това С.о. счита, че ако бъде осъдена да заплати на застрахователя платеното от него застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и съдебните разноски, ответникът по обратния иск следва да й възстанови съответната сума. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по обратния иск „В.Б.“ ЕАД е подал отговор на обратната искова молба, съдържащ и становището му като трето лице - помагач на ответника по главния иск.

Оспорва главния иск,който счита за неоснователен и недоказан. Оспорва, че е установен механизма - мястото на настъпване на 2 ПТП, както и дали именно кабелната шахта е станала причина за настъпването му. В тази връзка оспорва твърденията в обратната искова молба, че шахтата е била без капак предвид последващото пропадане на автомобила с около 20 см., за което твърди, че би могло да настъпи ако шахтата е била с капак, който поради тежестта на автомобила е бил изместен от металната си рамка. В съдебно заседание представителя на „В.Б.“ ЕАД не оспорва, че шахтата на ул.Ш.ш. е собственост на „В.Б.“ ЕАД, като деня след ПТП същата е била ремонтирана – сменен капак. Оспорва доказателствената тежест на протокола за ПТП, като твърди, че същият е издаден изцяло по твърдения на водача на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва и правото на застрахователя да претендира застрахователно обезщетение предвид твърдения за нарушение при плащане на застрахователното обезщетение – липса на пълномощно и дали лицето е имало право да управлява процесния автомобил от собственика на същия, както и дали има право да подава заявление пред застрахователя и за претентидираните имуществени претенции. Направено е възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил. Моли съдът да отхвърли главния иск, евентуално за намаляване на дължимото от С.о. регресно задължение. Излага становище за неоснователност и на обратния иск, като излага твърдение, че кабелните шахти в района са обекта на периодични огледи от негова страна, поставените капаци на шахтите отговарят на всички необходими стандарти, поради характеристиката на пътната настилка и на движението периодично се подменят с нови за осигуряване на безопасност.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По главния иск:

Съобразно изложените в исковата молба фактически твърдения, правната квалификация на предявения от „ДОЗ“ ЕАД иск е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД, доколкото деликтното вземане, в което се твърди, че се е суброгирал ищецът, е срещу С.о. ,в качеството й на възложител на работата - за обезщетение за причинени имуществени вреди по МПС в резултат от виновно необезопасяване и несигнализиране на препятствие на пътя.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.

Следователно предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение с увредения по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на вредата, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасена и несигнализирана шахта с повреден капак на пътното платно на общински път, дължащо се на противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по поддържането на общинските пътища.

Наличието към процесната дата на валидна застраховка „Каско“ при ищеца за лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег. № ., се установява от двустранно подписаната застрахователна полица , в която е отразено, че застрахованият е получил, запознал се е и приема Общите условия на автомобилна застраховка „Каско Избор“ .

В случая за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП№ 1830232 от 23.02.2023год.,от полицейски служител,който е посетил същото.Като обстоятелства,причини и условия за ПТП е посочено ,че при движението на л.а.“Ауди А6“ по ул.Ш.ш.,с посока от ул.“акад.Г.Н.“ ,на кръстовището с ул.“Л.А.“,превозното средство е преминало през необезопасена и несигнализирана пропаднала шахта,с повреден капак на пътното платно.

В тази връзка са и показанията на св.Б. С.,който сочи ,че управлявания от него лек автомобил е преминал през шахтата,която се намирала на пътното платно,по-вдясно ,след края на паркираните коли,като десния й капак бил с дупка в средата,имал само рамка.След като автомобил преминал през шахтата,предната му дясна гума пропаднала ,като бронята му била легнала на асфалта,имало теч на масло.След като дошли двама полицаи,които непосредствено възприели случилото се ,с помощта на същите преместил автомобил.

Също така сочи ,че управлявал автомобила със скорост от 20км/ч ,като нямало обозначителни знаци за наличието на препятствие на пътя.

3

Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които са възприети от органите на МВР.Същевременно съставеният от органите на МВР протокол за ПТП подлежи на оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени ,като страната съществува правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него, с всички доказателствени средства.

В случая извод за времето, мястото и механизма на настъпване на процесното събитие съдът прави въз основа на съвкупната преценка на Уведомлението за щета,показанията на св.С. ,които безспорно доказват мястото и механизма на настъпване на ПТП,поради което съда приема ,че доказателствената сила на Протокола за ПТП не е оборена.

Посоченият от водача механизъм се потвърждава по експертен път от заключението на съдебно-автотехническата експертиза,което е възприело механизма на ПТП,така като е изложен в протокола от 23.02.2023год.

Предвид изложеното съдът намира за установено, че процесното ПТП е настъпило в резултат от попадането на 23.02.2023 г. на лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № . в необезопасена и необозначена шахта на пътя с повреден капак, което съобразно Общите условия към застрахователния договор представлява покрит застрахователен риск.

Настъпването на вреди по автомобила и техният вид се изясняват от документите по застрахователната преписка и показанията на св.С.. Установява се, че при инцидента са увредени –облицовка предна броня,маслен картер,които съответстват на отразените видими щети в Протокол за ПТП – теч на масло.

Извод за наличието на причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и установените от застрахователя вреди съдът прави, преценявайки съвкупно показанията на св.С., Уведомлението за щета и заключението на съдебноавтотехническата експертиза, съгласно което вредите по автомобила от техническа гледна точка са следствие от реализираното на 23.02.2023 г. ПТП.

Установява се също по делото ,че процесният пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа. Съгласно приложимата нормативна уредба С.о. в качеството си на юридическо лице е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 31 ЗП и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, задължението да осъществява дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок. Щом пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително до извършването на ремонтните дейности да сигнализира съответната опасност на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13, ал. 1 ЗДвП. Общината като 4 юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената в случая необезопасена и несигнализирана шахта без капак на пътното платно представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Бездействието на служителите на С.о. или на други лица, на които тя е възложила изпълнението, във връзка с обозначаване на препятствието на пътя до премахването му е довело до неизпълнение от страна на възложителя на задължението по чл. 31 ЗП, чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП и се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените при инцидента вреди. Без значение е, че шахтата, в която е попаднал управляваният от св.С. лек автомобил, е кабелна шахта собственост на „В.Б.“ ЕАД, щом е установено, че тя се е намирала върху пътен участък част от общинската пътна мрежа, за целостта и безопасността на който отговаря С.о..