Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 12 от 01.03.2021, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело от общ характер 1575/2020
Вид
Присъда № 12
Подписан
01.03.2021
В сила
08.06.2021
Състав
ЕМИЛ БОБЕВ

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 12 от 01.03.2021 год. по НОХД 1575/2020 год. по описа на ВТРС

Районна прокуратура - гр. В.Търново е повдигнала обвинение срещу М.

А. И. - роден на 31.10.1974 год. в гр. Свищов, с постоянен адрес: ******, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, работи, неосъждан, с ЕГН: **********, затова, че в периода от 12.05.2015 год. до 28.02.2019 год. включително, в гр. Велико Търново, след като бил осъден с влязло в законна сила на 12.05.2015 год. съдебно Решение № 462/12.05.2015 год. по Гр. дело № 498/2015 год. по описа на Районен съд град Велико Търново, да издържа свой низходящ - сина си М. М. И., като заплаща на В. В.

И., в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете, месечна издръжка в размер на по 130,00 (сто и тридесет) лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 34 (тридесет и четири) месечни вноски на обща стойност 4 420.00 (четири хиляди четиристотин и двадесет) лева - престъпление по чл. 183, ал. 1, пр. 3 от НК.

В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия М.И., като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин, като по делото не е събрано нито едно доказателство, че И. че е изпълнил процесното съдебно решение, а именно да заплаща месечната издръжка в размер на 130 лева на Велислава Господинова И. в качеството й на майка и законен представител на малолетното им дете за посочения в обвинението период. Счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че И. е полагал някакви грижи и е предоставял средства в полза на семейството и на малолетния, не може да го оневини. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като предлага при определяне на наказанието да се вземе предвид полагането на грижи като смекчаващо вината обстоятелство. В тази връзка предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание "Пробация" в минимален размер.

Подсъдимият в предишно съдебно заседание дава подробни обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Същия сочи, че през процесния период 12.05.2015 год. до 28.02.2019 год. действително не е заплащал на бившата си съпруга в качеството на майка и законен представител на малолетното им дете месечната издръжка, за която е осъден с процесното Решение на ВТРС, но сочи, че през пози период е полагал ежедневни грижи за детето, както и е предоставял средства за неговата 1 издръжка в размер по-голям от определения с решението. Представя писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си. Моли съда да бъде оправдан.

Защитника на подсъдимия – адв. Х.Д. от ВТАК, редовно упълномощен.

Същия не отрича, че през посочения в обвинението период подзащитния му не е заплащал издръжката, за която е осъден със съдебното решение, но счита, че обвинението срещу подзащитния му не е доказано по безспорен и категоричен начин, а именно, престъплението не е осъществено от субективна страна от И., тъй като подсъдимия през процесния период е изпълнявал изцяло родителските си задължения и е полагал необходимите грижи за детето, както и е предоставял необходимите за издръжката на детето средства и то в размер, надвишаващ размера на присъдената с решението издръжка.

Излага подробни доводи в тази насока. Моли подсъдимия да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. А. И. и свидетелката В. В. И. са сключили граждански брак на 15.04.2007 година. На 20.08.2007 год. им се е родил син - М. М. И..

С влязло в сила Решение № 462 от 12.05.2015 год. по Гр. дело № 498/2015 год. по описа на ВТРС бил прекратен бракът с развод между М. А.

И. и В. В. И., като родителските права по отношение на сина им М. М. И. били предоставени на майката. Подсъдимия И. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130 (сто и тридесет) лева, считано от 01.05.2015 год. до настъпване на законни основания за нейното прекратяване. След прекратяването на брака между подсъдимия и св. В.И., последния останал да живее заедно със сина си и бившата си съпруга в едно жилище - апартамент в гр. Велико Търново, *******, който преди това бил прехвърлен на името н малолетния. На 31.10.2018 год. подсъдимия И. се изнесъл от жилището, като се преместил да живее на друг адрес. През периода от влизане в сила на съдебното решение до напускането на общото жилище, подсъдимия, бившата му съпруга и малолетното дете живеели в едно жилище и в едно домакинство.

През този период подсъдимия И. заплащал разходите за ток и вода за цялото жилище, полагал ежедневни грижи за малолетния си син М.И., както и му закупувал периодично дрехи, закупил му таблет, за който заплащал месечните такси, водил го ежегодно на почивки, организирал, провеждал и заплащал рождените му дни, осигурявал храна и продукти за общото домакинство, които вземал от магазина на родителите си, заплащал извънкласни форми на обучение на сина си.

На 19.05.2019 год. свидетелката И. подала чрез своя адвокат сигнал (жалба) до ВТРП против бившия си съпруг М.И., за това, че съшият не е заплатил па сина им повече от две месечни вноски за издръжка, а именно от осъждането му до месец март 2019 год., за което е образувано досъдебно 2 производство. В хода на разследването били събрани доказателства, че действително М.И. не е заплащал присъдената издръжка за периода от 12.05.2015 год. до 28.02.2019 година, като било установено, че през този период И. е имал средства и възможност да заплаща тази издръжка. Поради това на същия било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК, а впоследствие е внесен и обвинителен акт във ВТРС.

Тази фактическа обстановка се установява и доказва по безспорен и категоричен начин от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.Г. П., В. Г. Д., малолетния М. М. И., С.М.К., Д.Н.Т., К.К.М., както и от събраните в хода на ДП и в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, а изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка, за което има осъдително съдебно решение или приравнена към него спогодба в с. з., на низходящ, в размер на две и повече месечни вноски.

Престъплението по чл. 183 от НК, засягащо обществените отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две и повече месечни вноски.

За да е съставомерно деянието по чл. 183, ал. 1 от НК е необходимо освен обективните елементи (издръжка на лицата от кръга на посочените в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца), да е налице и субективната страна, а именно задължението за плащане на издръжка да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на алименти (неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра) да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска (примирява се) с престъпния резултат (изпадането в забава). Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл. 183 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на 3 задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка.

Настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай подсъдимият М.И. не се е отклонил съзнателно от задължението да плаща издръжка.

Липсват данни за умишлено противоправно поведение на подсъдимия, насочено към засягане на обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задължението за издръжка, конкретно интересите на детето му.

В конкретния случай от доказателствата по делото, се установява, че през почти целия инкриминиран период - м. май 2015 год. до м. октомври 2018 год. подсъдимия е живял в едно жилище и едно домакинство с бившата си съпруга и с малолетния си син, на когото е следвало да заплаща присъдената издръжка чрез майката. От гласните и писмени доказателства по делото обаче се установява, че през този период подсъдимия почти изцяло е издържал домакинството, като е заплащал разходите за ток и вода за жилището в което са живеели, закупувал е на сина си необходимите дрехи, учебни пособия и други необходими вещи, снабдявал е общото домакинство с храна и продукти, заплащал е извънкласни форми на обучение на сина си М., заплащал е абонамент за интернет за таблет, който също той му е закупил, организирал и е заплащал рождените дни на сина си М., водил го е ежегодно на летни и зимни почивки, които той е заплащал и изобщо е полагал грижи и е разходвал средства в полза на цялото домакинство и в частност за сина си М. през целия период. От показанията на св. Стефка П. се установява, че дори до края на 2018 год. подсъдимия дори не е споменал пред родителите си, че се е развел, като през този период е живеел в едно домакинство и се е грижил за семейството. От показанията на същата свидетелка се установява и се потвърждават твърденията на подсъдимия, че през този период подсъдимия е взимал храна и продукти, които е носил в къщи за да изхранва семейството си и в частност сина си. Същата свидетелка потвърждава и обстоятелството, че подсъдимия ежедневно се е грижил са сина си М., като го е водил в магазина (който е собственост и където работят родителите на подсъдимия), ежедневно го е водил на обяд в близко заведение, като той е заплащал обяда, както и факта, че подсъдимия е закупувал за сина си дрехи и други пособия.

Свидетелката потвърждава, че подсъдимия е водил всеки ден сина си на училище и го е прибирал оттам. Свидетелката твърди пред съда, че подсъдимия редовно е носил в магазина написани от съпругата му бележки, представляващи списък с необходимите за домакинството продукти, които са му били предоставяни и които той е носил в къщи. Подсъдимия представя пред съда такава бележка, която е приета и приложена по делото. Освен това свидетелката потвърждава, че е предоставяла средства на подсъдимия, за да заплати частната занималня на сина си. Заявява също така, че подсъдимия редовно купувал дрехи и пособия по интернет за малкия, като пратките са пристигали в магазина - раница, маратонки, анцузи, а детето се радвало на тези неща и те са били поръчани от баща му на адреса на магазина и са били 4 заплатени именно от подсъдимия. Свидетелката потвърждава и обстоятелството, че подсъдимия е заплащал сметките за ток и вода за жилището, като тя няколкократно е била с него, когато той е ходил да плаща тези сметки.

В тази насока са и показанията на св. В.Д.. Същия е познат и съсед на подсъдимия, като потвърждава в показанията си, че М.И. е полагал непрекъснато грижи за сина си, виждал го е често как носи чанти с продукти в общото жилище, потвърждава, че подсъдимия е организирал и заплащал рождени дни и партита на сина си, които са провеждани в градинката пред блока и на които са присъствали и други лица.

Тези обстоятелства се потвърждават и от малолетния М.И., който в показанията си пред съда потвърждава, че баща му му е купувал дрехи, носил е храна в къщи, водил го е ежедневно да обядва в ресторант, купил му е таблет и велосипед, водил го е на зимни и летни почивки.

В тази насока са и показанията на свидетелите С.М.К., Д.Н.Т. и К.К.М..

Св. К. петвърждава в показанията си, че подсъдимия се е грижил за малолетни си син М., като редовно го е водел да се храни на ресторант, водил го е ежегодно на почивки на море и планина, виждал е как подсъдимия носи торби с покупки в къщи. Св. Т. също потвърждава, че е виждала често подсъдимия заедно с детето и да се грижи за него. Св. М. също потвърждава, че подсъдимия е полагал грижи за детето, като го е водил на почивки, купувал му е храна, дрехи, играчки и учебни пособия.