Решение № 140 от 10.03.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Разград, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101713 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от С. И. Р., с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване, че ищецът е собственик на: недвижим имот, заснето като част от ПИ с идентификатор ***: поземлен имот с площ от около 1000 кв. метра, находящ се в землището на село Д., община Разград, област Разград, при граници: от юг: общински път, продължение на ул. Дунав в населеното място; от изток: ПИ с идентификатор *** по КККР на село Д., област Разград, община Разград - пасище; на север: имот на С. Х. Т.

(заснет като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на село Д.), на запад: дворно място на Ц. И. Т. (заснето като част от ПИ с идентификатор *** по КККР на село Д.). Счита, че е придобил собствеността по давност, въз основа на владение, продължило през времето от 15.11.1979 г. до завеждане на исковата молба, което е било упражнявано непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно; без да е било смущавано от когото и да било.

Твърди, че с договор с нотариална заверка на подписите на страните от 15.11.1979 г. наследниците на С. Н. М., а именно: П. Н. М. от село Д., обл.

Разград, Н. С. Д. от гр. Разград и Н. С. М. от гр. Разград като продавачи и ищецът С. И. Р. от гр. Разград са постигнали съгласие, че първите прехвърлят на доверителя ми собствеността върху следния недвижим имот: един харман с площ от 0,6 дка (шест ара), находящ се в землището на село Д., общ. Разград, обл. Разград, при граници: от две страни улици, харман на В. Н. М. и харман на Й. С. Х.; че към момента на покупката имотът е бил ограден с каменни зидове (дувари); че в продължение на годините ищецът ги е подменял, като понастоящем от три страни имотът е ограден с циментови колове и метална мрежа от момента на сключването му до настоящия момент ищецът е установил свое владение върху имота; че през цялото това време го е засаждал с най-разнообразни селскостопански култури: сял е картофи, царевица, люцерна, домати, краставици, пипер, цвекло; че през годините изкопал 1 кладенец в чертите на имота - в южната му част; осигурил и електроснабдяване в имота - ползвал е електроенергия - чрез табло, в което е имало редовни електромери, последният от които е бил подменен през 2018 г. от „Енергопро“ ЕАД, ЕРП – Север; че след 2022 г., продължил да го поддържа чрез косене и заравняване; металните врати към имота продължавали да са заключени с катинари, ключовете за които се държат от ищеца; че с течение на времето, по пътя на установяване на границите на имота със съседите му, ищецът го е разширил до размерите, посочени по-горе; че до 1991 г. имотът никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани във основа на тях селскостопански организации.

В о.с.з. процесуалните представители на ищеца сочат, че процесният имот никога не е бил обобществяван по реда на кооперирането му в ТКЗС и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, че дори от 1996 г. до датата на депозиране на исковата молба е изтекъл необходимия срок за придобИ.е на правото на собственост по отношение на имота по давност.

Ответникът Община Разград оспорва иска. Счита, че същият е неоснователен и недоказан. Позовава се на влязъл в сила административен акт, въз основа на който Община Разград е станала собственик.

Твърди, че имотът е част от имот с идентификатор *** целият с площ 62 756, че същият се намира в м“Горни ливади“ и е с начин на трайно ползване – пасище, определен и предаден на Община Разград като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като съществуващи и възстановими в стари граници земи, които са останали след възстановяването на правата на собственост; че посочените от ищеца наследниците на С. Н. М. не са притежавали нотариален акт за собственост на процесния имот.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 15.11.1979 г. наследниците на С. Н. М., П. Н. М., Н. С. Д. и Н. С. М. са предали владението на един харман с площ 0,6 дка находящ се в землището на с.Д., при съседи: от двете страни улици, харман на В. Н. М. и харман на Й.

С. Х., за което са получили сума, наречена „продажна цена“. Подписаният в тази връзка договор е именуван „договор за продажба“, но същият не е сключен във формата на нотариален акт.

С решение №139/15.11.1996 г. на Поземлена комисия – Разград правото на собственост по отношение на пасище мера с площ 63,993 дка с №047001, част от което е и процесният имот, е възстановен на Община Разград.

Според свидетелските показания на свидетелите С. Т., П. С. и К. Б. процесния имот е ограден и се ползва от ищеца поне от 1980 г. В това място цялото семейство отглеждало селскостопанска продукция допреди 3,4 години. И към настоящия момент оградата на имота стояла и вратата към него била заключена. Свидетелите не са виждали друг освен ищеца и семейството му да отключват вратата и да влизат като стопани в двора. В имота имало и вода и електричество – ползвали кладенец с ел. помпа за полИ.е. Имотът бил закупен от дядото на ищеца от С. Н.. И тримата свидетели /най-младият от които е на повече от 50 г./ са от с.Д. и никога не са чували някой друг освен ищеца да претендира за този имот.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнотехническа експертиза За с. Д. в годините са приети Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №100/1922 г. и Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №1234/1986 г., който е действащ и към настоящия момент. При огледа и заснемането на имота в.л. е установило, 2 че достъпът до имота се осъществява по ул. „Дунав“ и нейното естествено продължение в „полски път“ в посока югоизток. Имотът е ограден, както следва:

Северозапад - бетонови колове и оградна мрежа;

Североизток - няма ограда, но трайни белези указващи границата му са:

Плодно дърво - „ябълка“ в близост до оградата от към северозапад;

Плодно дърво - „черница" до оградата от към североизток;

Североизток - бетонови колове и оградна мрежа и врата осигуряваща възможност за достъп на селскостопанска техника;

Югозапад - бетонови колове и оградна мрежа и врата.

В границите на имота са заснети: кладенец и електрически стълб с ел. табло По данни от измерванията, предоставените от АГКК цифрови данни за ПИ с идентификатор *** и идентификатори на проектен имот е изработена скица -проект за изменение на имота. В скицата проект са отразени: контура на процесния имот с проектен идентификатор *** с площ 1109,26 кв. м., селскостопански път с проектен идентификатор - *** с площ 602,50 кв. м., чрез който се осъществява достъпът до имота - общинска собственост и останалите два имота с идентификатори и площ, както следва:

*** с площ 51585,30 кв. м. - пасище - общинска собственост;

*** с площ 9459,17 кв. м. - пасище - общинска собственост;

Границите на имота, установени на терена са съпоставени с данните от действащите в годините кадастрални и регулационни планове на с. Д.. По Кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед №100/1922 г. попада в границите на парцел IV в кв. 9. В следващия план попада в границите на поземлен имот, извън регулация, заснет с планоснимачен № 251.

В о.с.з. в.л. уточнява, че имотът е с трайно предназначение : земеделски, с начин на ползване - нива

Според заключението на назначената по делото оценъчна експертиза, пазарната стойност на процесния имот е 5 873 лв. към 02.10.2025 г./датата на депозиране на исковата молба/. Тази цена е от значение единствено и само за заплащане на д.т.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищеца по отношение на поземлен имот по с площ от 1000 кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор *** в землището на с.Д. е основателен и доказан.

При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта на придобИ.е правото на собственост по отношение на процесните имоти. Ищецът упражнява фактическата власт върху имота поне от 1980 г. – самостоятелно в продължение на повече от 40 години, като е държал вещта като своя, което означава, че е упражнявала владение по см. на чл.68 от ЗС в продължение на повече от 10 години. Така по отношение на ищеца е завършен фактическия състав, регламентиран в разпоредбата на чл.79 от ЗС за придобИ.е право на собственост върху имота по давност.

Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са 3 кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС, в т.ч. и наследяване, давност и покупко-продажба.

Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или трето лице за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот се установи, че не е кооперирана земеделска земя, отнета от собствениците - имотът е ограден, ползван е от ищеца и неговото семейство, в имота има кладенец и подаване на електричество, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- Р-е№395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. I г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. I г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. IV г.о., р-е №488/19Л2.2011г. по гр. д. №1403/2010г. I г.о. Напротив, имотът е владян от ищеца и неговото семейство, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ.

При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК - р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д.

№243/2012г. I г.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от регулация с план от 1986 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС.

Следователно този имот и след тази година е бил част от гражданския оборот и по отношение на него наследяването и придобивната давност са били един от възможните способи за придобИ.е на право на собственост и в съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС, от което следва извод, че ищецът е станал собственик на осн. чл.79 от ЗС, упражнявайки фактическата власт вече повече от 10 години с намерение за своене на имота.

Ето защо Съдът намира, че искът е основателен и доказан и ищецът следва да бъдат признат за собственик на процесния недвижим имот.

На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски по делото в размер на 887,73 евро и 766,94 евро, платени като адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, адрес: гр.

Р.********, че С. И. Р., с ЕГН **********, адрес: гр. Р.******** е собственик на недвижим имот, заснет като част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Д., общ.Разград, одобрени със Заповед №РД-18-278/08.05.2019 г. на 4 изпълнителния директор на АГКК, местност "Г.Ливади", целият с площ 62 756 кв.м. с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище, категория на земята при неполивни условия - трета, представляваща поземлен имот с площ от 1109 квадратни метра, находящ се в землището на село Д., община Разград, област Разград, с трайно предназначение на територията - земеделска, с начин на ползване - нива при граници: селскостопански път с проектен идентификатор - *** с площ 602,50 кв. м., чрез който се осъществява достъпа до имота - общинска собственост и два имота с идентификатори и площ, както следва: *** с площ 51585,30 кв. м. - пасище - общинска собственост и *** с площ 9459,17 кв. м. - пасище - общинска собственост, имот, който е оцветен в червен цвят на скица, приложена към заключението на вещото лице по СТЕ /л.69 от делото/ и описан в Регистър на координатите на проектните точки /л.70 от делото/, които са подписани от съдията-докладчик и са неразделна част от решението, която част от имота е придобита въз основа на давностно владение.

Разпечатката съдържа 45 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/033ef716-edf9-4045-a159-f826b975e550