Решение № 91 от 25.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000973 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 1468/21.10.2025 г., постановено по т. д. № 977/2024 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените исковете с правно основание чл. 405 КЗ вр. с чл. 384 КЗ, чл. 99 ЗЗД, чл. 409 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „МИКСПРО“ ООД, ЕИК 206589625, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 90 124 лева по застрахователна полица № 0307Х0069407 със срок на валидност от 17.08.2023 г. до 16.08.2024 г. за настъпило на 01.12.2023 г. застрахователно събитие, както и за мораторна лихва за периода от 22.04.2024г. и до предявяване на иска 13.05.2024г. в размер на 759.49 лв., както и за законната лихва върху главницата от предявяване на иска и до окончателното й заплащане, като неоснователни.

Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „МИКСПРО“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че неправилно първоинстанционнияш съд е приел, че не са налице всички съществени елементи съгласно чл. 405 ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие. Оспорва се като необоснован изводът на първата инстанция за наличие на проявена груба небрежност от страна на водача, управлявал 1 застрахованото МПС. Заявява се, че по първоинстанционното дело е установено, че водачът на л. а. Ауди S6 е предприел маневрата – изпреварване изцяло законосъобразно, на разрешено място, предвидено от законодателя именно за безопасно изпреварване. По делото не е установено по никакъв начин водачът на лекия автомобил да е предприел маневра изпреварване на непрекъсната линия. Поддържа се, че е неоснователен е и изводът на първата инстанция, че водачът е бил длъжен да се върне в дясната лента след първото изпреварено МПС. Изтъква се, че изпреварването е било на колона от няколко тежкотоварни автомобила и представлява една цялостна маневра, а не множество отделни изпреварвания, поради което задължението по чл. 41, ал. 2 ЗДвП възниква едва след окончателното приключване на маневрата. Дори в приетата САТЕ се установява, че връщането между двата ТИР-а е било технически невъзможно и обективно опасно, поради което законът не изисква извършването на такава рискова маневра (чл. 20, ал. 2 ЗДвП). Заявява, че следователно не е налице нарушение от водача на л. а. Ауди S6. Според въззивника ПТП-то е причинено единствено от неправомерното завиване наляво от водача на товарния автомобил, който не е подал мигач и не се е убедил, че маневрата е безопасна (чл. 25, ал. 2 и чл. 26 ЗДвП). Изтъква се също така, че влязлото в сила наказателно постановление не обвързва гражданския съд относно механизма на ПТП, виновното поведение и приложението на чл.

408 КЗ, като то е само едно от доказателствата и подлежи на самостоятелна преценка. Поддържа се в тази насока, че САТЕ и свидетелските показания пред първата инстанция доказват категорично, че ПТП-то е причинено от неправомерното завиване наляво от водача на товарния автомобил, без подаден мигач и без водачът му да се убеди, че маневрата е безопасна.

Следователно наказателното постановление не може да служи като основание за приемане на груба небрежност и отказ на застрахователно обезщетение.

Дори хипотетично нарушение да се приеме, че е осъществено от водача на л. а. Ауди S6, то същото представлява обикновена небрежност, а не груба такава.

В този смисъл се изтъква, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата съставлява „груба небрежност”, а е необходимо констатацията за проява на груба небрежност да следва от преценката на цялостния доказателствен материал по делото. Моли се решението да бъде изцяло отменено, а предявените искове да бъдат изцяло уважени. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405 КЗ вр. с чл. 384 КЗ, чл. 99 ЗЗД, чл. 409 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „МИКСПРО“ ООД срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 90 124 лева по застрахователна полица № 0307Х0069407, със срок на валидност от 17.08.2023 г. до 16.08.2024 г., за настъпило на 01.12.2023 г. застрахователно събитие, както и за мораторна лихва за периода от 22.04.2024 г. и до предявяване на иска 13.05.2024 г. в размер на 759.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба и до окончателното й заплащане.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приетия като доказателство малък талон на лек автомобил „Ауди“, модел S 6, с ДК № *** се установява, че негов собственик е „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а ищецът „МИКСПРО“ ООД е посочен като ползвател/лизингополучател.

От протокол за ПТП № 1804748 от 01.12.2023 г., акт за установяване на административно нарушение от 01.12.2023 г. и наказателно постановление № 23 – *** от 04.01.2024 г. се установява, че водачът Г. Б. на лек автомобил „Ауди“, модел S 6, с ДК № ***, е предприел на 01.12.2023 г. неправилно изпреварване на колона от МПС-та при наличие на пътна маркировка М1, застига ППС управлявано от Д. Й., който предприема завой в ляво и се удря в задната му част. Съгласно влязло в сила наказателно постановление водачът Г. Б. е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като при изпреварване не е съобразил поведението си с пътната маркировка и поради това му е наложена глоба от 200 лв., и са му отнети 13 точки.

От застрахователна полица № 0307Х0069407 се установява, че реализираното ПТП в периода на действие (17.08.2023 г. до 16.08.2024 г.) на валидна застраховка „Автокаско“ за лек автомобил Ауди, модел S 6, с ДК № *** със застраховател ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, сключена с „Порше Мобилити БГ“ ЕООД – лизингодател на „МИКСПРО“ ООД. „Порше Мобилити БГ“ ЕООД е посочено в полицата като собственик, застраховащ и застрахован, а 3

„МИКСПРО“ ООД като лизингополучател. Съгласно общите условия към сключената с ответника застраховка „Каско“, раздел VI Изключения, т. 10.11, не предоставя застрахователно покритие на щети, които са резултат от умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на застраховащия, застрахования, водача на МПС и др. Действителната стойност на автомобила е посочена в размер на 112 655 лв., а застрахователната премия е уговорена в размер на 4 731.51 лева. Не се спори между страните, че застрахователната премия е изплатена изцяло. Не е спорно и от представеното платежно от 25.01.2024 г. е видно, че има по тази застраховка „Автокаско“ е платена от застрахователя предходна щета в размер на 1 188.72 лв.

Застрахователят ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е уведомен за настъпилата щета по автомобила на 04.12.2023 г., която е заведена под № 33023030101230.

Уврежданията на застрахования лек автомобил са подробно описани, видно от приложения по първоинстанционното дело опис от 04.12.2023 г. на застрахователната претенция.

С отговор от 19.02.2024 г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. От него е прието, че водачът на автомобила не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на автомобила от вреди, като е предприел маневра изпреварване на колона от автомобили в забранен за изпреварване участък от пътното платно. Уврежданията са резултат от това поведение на водача, което се характеризира с груба небрежност и за този вид щети застрахователя не осигурява застрахователно покритие.

Съгласно договор за цесия от 08.04.2024 г. „Порше Мобилити БГ“ ЕООД прехвърля на „МИКСПРО“ ООД всички свои права по образуваната щета № 33023030101230 по процесната застрахователна полица. Цесията е редовно съобщена по ел. поща на застрахователя ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, видно от приетото по делото уведомление на представител на „Порше Мобилити БГ“ ЕООД от 11.04.2024 г. за това.

В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите К. В. А. и Д. Й. Й..

От свидетелските показанията на К. В. А., който е познат на Г. Б., се установява, че същият е шофирал със своя автомобил след процесния л. а.

„Ауди“ по време на инцидента – около обяд на 01.12.2023 г. Разстоянието между колата на Г. Б., която е била пред неговата, било може би 30 м., преди той да предприеме изпреварването. Според свидетеля, когато водачът на л. а.

„Ауди“ предприел изпреварване на колона от трита камиона, като е тръгнал да изпреварва при пресечена линия. Скоростта му не е била висока, около 60 км/ч. На участък около 120 - 150 м. преди самата катастрофа забелязал, че той предприема изпреварване на колона от камиони, които се движели бавно. Това били два тира и един друг камион – бордови, с падащ борд. На практика л. а.

„Ауди“ след като изпреварил двата тира се ударил в задната част на камиона с падащ борд, който завивал в ляво. Според свидетеля ПТП-то е настъпило, тъй като последният изпреварван камион от колоната е завил внезапно в ляво. Не е 4 имало поставен знак за тази отбивка в ляво или поне свидетелят не е видял такъв. Видимостта е била хубава, времето ясно и пътя не е бил влажен.

Свидетелят не е видял сигнал от камиона за този ляв завой, което е напълно нормално поради колоната от автомобили и неговата отдалеченост от мястото на ПТП.

От свидетелските показания на Д. Й. Й., който е бил водачът на участвалия в ПТП-то товарен автомобил „Волво“, се установява, че докато е направи левия завой към с. Езерово, е усетил удар отзад, поради е спял след като е взел завоя. Забелязал е, че л. а. „Ауди“ се е ударил в неговия падащ борд. Свидетелят няма спомен дали е дал сигнал, мигач за левия завой, който е предприел, нито дали е погледнал в огледалото и дали е видял идващия автомобил от лявата му страна. Усетил е удара, който се е осъществил в лявата лента, силно се е притеснил е и е спрял. Изчакал е идването на представител на КАТ. Сочи, че камионът е бил натоварен със смески и не е било възможно да шофира с повече от 50 км/ч.

Въззивният съд не кредитира свидетелските показания на свидетеля К.

В. А. в частта, в която свидетелят посочва, че изпреварването е започнало на място, където пътната маркировка е била прекъсната. В тази част свидетелските му показания са опровергани от приетата по делото съдебнотехническа експертиза и влязлото в сила наказателно постановление.

Въззивният съд не кредитира и свидетелските показания на свидетеля К. В. А. в частта, в която свидетелят посочва, че последният изпреварван камион от колоната е завил внезапно в ляво, като завоят на ляво не е бил разрешен. В първата си част това твърдение е технически неиздържано, тъй като ако маневрата завой е предприета внезапно, то ударът между двата автомобила би бил страничен. От обстоятелството, че лекият автомобил се е ударил в задната част на товарния, следва да се заключи, че водачът на лекия автомобил е изпреварвал със скорост, макар и разрешена, която не е била съобразена с конкретните пътни условия и която скорост не му е позволила да спре навреме и да избегне удара отзад на товарния автомобил. Във втората част от твърдението, че не е бил разрешен завой на ляво в конкретния пътен участ, то се опровергава по категоричен начин от авто-техническата експертиза.