Решение № 3286 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3286 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20261110203148 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. К. ЕГН **********, против наказателно постановление /НП/ №23-4332-030777/14.12.2023 г., издадено от началник група, отдел „Пътна полиция” при СДВР, против С. И. К. ЕГН **********, предвид съставен му на *** г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №069768, за това, че на *** г., около 23.00 ч., в гр.София, по бул.“Витоша“, с посока на движение от бул.“Патриарх Евтимий“ към бул.“Скобелев“, управлява собствения си лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***, като по време на движение използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – умишлено, чрез превъртане на гуми с камшични движения, извежда автомобила извън контрол, с което виновно нарушил чл.104б,т.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.175а,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лева /= 1 533,88 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца.

При предявяване на АУАН в частта за обяснения и възражения е вписано 1

„Имам възражения“.

Недоволен от НП и наложените с него наказания С. И. К. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че е било много мокро, колата му е със задно предаване и не й работи антиблокиращата система и при леко подаване на газ колата се завъртяла и той не я е овладял. С оглед иска наложените му наказания „да паднат“.

В съдебните заседания жалбоподателят С. И. К. редовно призован се явява, като в пледоарията си казва, че тогава нямал възможност да снабди колата си с добри гуми, платното било мокро, в колата си карал и бременна жена, колата, заради лошите гуми и лошия път, се завъртяла. Твърди „Не съм дрифтирал, това е истината“. Моли НП да бъде отменено, защото „виновно не съм извършил нарушението“.

Въззиваемата страна редовно призована за съдебните заседания, се представлява само в първото от двете такива, преди което са депозирани писмени бележки от процесуален представител на административно наказващия орган.

При проведения разпит на актосъставителя Й. К. К. той /и след предявяване на основание чл.284 от НПК на АУАН и докладната записка/ казва „Случаят е за дрифт с лек автомобил „БМВ, който е заснет на видеоматериал…Сещам се, че съм гледал видеоматериала и въз основа на него съм съставил акта“.

Съдът е допуснал в качеството на свидетел Л. В. И. – заснел видеоматериала, който при проведения му разпит, след предявяване, на основание чл.284 от НПК, на изготвената от него декларация на *** г., казва, че се е сетил за случая –Тогава карал такси, било в тъмната част на денонощието, направил ляв завой от бул.“Патриарх Евтимий“ по бул.“Витоша“ в посока НДК. В този момент не валяло, но било валяло преди 2 това и платното било мокро. Пред него се движил лек автомобил, който подал газ и се завъртял на 360 градуса, което било снимано от видеорегистратора в таксиметровия автомобил. Той пояснява „Казвам, че колата даде газ, защото дистанцията между мен и нея се увеличи“. Клипът станал много популярен и „ясно компетентните органи са взели отношение по него“.

По делото са приложени: декларация от *** г. о т С. И. К. ЕГН ********** /в оригинал/; декларация от *** г. от Л. В. И. ЕГН ********** /в оригинал/; докладна записка от *** г. от младши инспектор Й. К. до началника на О „ПП“-СДВР /в оригинал/; справка картон на водача за регистрираните извършени от С. И. К. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции ; заповеди относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Съдът служебно е изискал от Национален институт по метеорология и хидрология справка – метеорологична информация за часови интервал около посоченото нарушение, като съгласно получения отговор на *** г. между 22.00 и 24.00 ч. в гр.София, включително в района на НДК /бул.“Витоша“ – бул.“Патриарх Евтимий“ към бул.“Скобелев“, с прекъсвания е превалявал дъжд.

Съдът кредитира събраните по делото и относими към предмета на доказване по настоящето производство гласни доказателства - показанията на Й. К. К. /съдът ги кредитира само в единствено относно съставянето на АУАН, тъй като за твърдението си „Случаят е за дрифт с лек автомобил „БМВ, който е заснет на видеоматериал…Сещам се, че съм гледал видеоматериала и въз основа на него съм съставил акта“ – за тази част от показанията си той не дава информация какво точно е било заснето, въз основа на какво от видяното във видеоматериала е преценил, че се касае „за дрифт“, поради това и доколкото в тази част показанията му се явява единствено формално-декларативни, съдът не ги цени/ и показанията на Л. В. И. /които, макар и кратки, са ясни и обстоятелствено конкретни/, както и писмени доказателства - приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК такива. Съвкупният доказателствен материал по делото, който този съдебен състав цени, установява приетата от съда фактическа обстановка, а именно:

3

На *** г., около 23.00 ч., С. И. К. управлявал в гр.***, с посока на движение от бул.“Патриарх Евтимий“ към бул.“Скобелев“, собствения си лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***. Зад него по същия път се движил таксиметров автомобил, който бил управляван от Л. В. И.. Пътното платно било мокро от валял преди това дъжд. С. И. К., управлявайки автомобила си, подал газ, автомобилът ускорил и поднесъл на мократа настилка, като се завъртял на 360 градуса, тъй като С. И. К. се стреснал и не успял да го овладее. Случилото се било заснето от видеорегистратора в управлявания от Л. В. И. таксиметров автомобил. След това С. И. К. продължил да управлява автомобила в избраната от него посока. Л. В. И. качил клипа в социалните мрежи и той станал много популярен. Излъчване на заснетото било направено и по телевизията. Органите на О „ПП“-СДВР се самосезирали, установили собственика на лекия автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***. На *** г. О „ПП“СДВР се явили С. И. К. и Л. В. И. и попълнили декларации във връзка със случая. С. И. К. написал „На 04.03.2023 г. аз управлявах автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***. Помъчих се да изпреваря колата пред мен и заради мокрия път и дъжда, който валеше, колата ми поднесе и аз се стреснах и се панирах и за това не можах да върна автомобила в пътя и се завъртях.“ Л. В. И. написал “На *** г. в 23.00 ч. след ляв завой от бул.“Патриарх Евтимий“ по бул“Витоша“ посока НДК, колата пред мен марка „БМВ“ с рег. № *** в един момент даде газ, ускори и се завъртя на 360 градуса и застана с фаровете към мен. След това съвсем спокойно се обърна и продължи по бул.“Витоша“ посока НДК“. Описаното било преценено като извършено на *** г. от С. И.

К. нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП –управлявайки автомобила си използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – умишлено, чрез превъртане на гумите с камшични движения извежда автомобила извън контрол, за което на *** г. му бил съставен АУАН, при предявяването на който, в частта за обяснения и възражения, той написал „Имам възражения“. Въз основа на акта на 14.12.2023 г. било издадено срещу С. И. К. обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 17.01.2024 г. и го обжалвал на същата дата чрез административнонаказващия орган пред СРС.

4

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество, жалбата като цяло е основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че НП е издадено и АУАН е съставен от компетентен съответно оправомощен за това орган, предвид приложените по делото доказателства в тази връзка, с които се удостоверява кои длъжностни лица са оправомощени да издават НП и да съставят АУАН.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Наличните по делото доказателства, които съдът кредитира, не могат да се приемат за установяващи по изискуемия несъмнен начин, че С. И. К. на *** г., около 23.00 ч., е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП – че управлявайки собствения си лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № ***, по бул.“Витоша“, с посока на движение от бул.“Патриарх Евтимий“ към бул.“Скобелев“, по време на движение е използвал пътищата 5 отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – че умишлено, чрез превъртане на гуми с камшични движения, е извел автомобила извън контрол.

Вярно е, че при управлението от С. И. К. на лекия автомобил той се е завъртял на 360 градуса, вярно е, че С. И. К. преди това е подал газ, но липсват доказателства той да е направил това целенасочено, за да изведе умишлено, виновно автомобила извън контрол чрез превъртане на гуми с камшични движения. Вярно е и че познавайки устройството и оборудването на автомобила си и отчитайки, че пътната настилка е била мокра, С. И. К. е бил длъжен да съобразява тези фактически обстоятелства, което ясно не е направил, но от доказателствения материал по делото не може да се изведе категоричен извод, че като водач на МПС в посоченото време и на посоченото място той е използвал този път не по предназначението му, а с друга цел – за „дрифт“ което като общовъзприемано понятие се разбира като специфична техника за управление на МПС, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез „презавиване“, водещо до загуба на сцепление на задните гуми.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, както беше посочено вече, съдът намира за доказателствено не установена по изискуемия начин, поради което и не може да се изведе извод, че тя отразява точно действителната такава. Доказателственият материал по делото не може да послужи за ангажиране на административно наказателната отговорност на С.

И. К. за визираното нарушение и съответно НП следва да бъде отменено.

Разпоредбата на чл.189,ал.2 от ЗДвП има приложение в рамките на административното производство, но по смисъла на чл.14,ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство констатациите в АУАН нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС.

В обобщение: преценката на настоящия съдебен състав, изведена въз основа на доказателствата по делото, е, че С. И. К. не е извършил и то виновно описаното административно нарушение, за което е издадено обжалваното НП.

6

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. Въз основа на извършената служебна проверка съдът счита, че не се установят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. и на правото му на защита.

Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.