Решение № 1773 от 06.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100503820 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 67516/22.12.2022 г. по регистъра на ЧСИ Г.К. от „Първа инвестиционна банка“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20229240401597 по описа на ЧСИ Г.К., с рег. № 924, с район на действие Софийски градски съд срещу разпореждане от 12.12.2022 г. на частния съдебен изпълнител, с което оставя без уважение молба на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е завишено, тъй като същото не е съобразено с предприетите от адвоката процесуални действия и усилия. Посочва, че задължението е платено в срока за доброволно плащане, като не били извършвани действия за обезпечаване на присъденото парично вземане. Оспорва наличие на доказателства, че адвокатското възнаграждение било заплатено, позовавайки се на т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК. Моли адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минимума съобразно Наредба за адвокатските възнаграждение, т.е. до сумата от 200 лева. При уважаване на жалбата моли да бъде намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя, чрез адв. Л., с което същата се оспорва с твърдения за неоснователност. Твърди, че адвокатският хонорар е определен преди образуване на изпълнителното дело с оглед материалния интерес, както и че същият е определен към минимума, събразявайки измененията на НМАВ от 04.11.2022 г. и не е прекомерен. Посочва, че адвокатското възнаграждение е било реално заплатено в брой, което е отразено в сключения с доверителя договор. Счита, че за размера на възнаграждението не са определящи впоследствие предприетите действия по принудително изпълнение, тъй като при сключването на договора 1 процесуалният представител бил поел задължение да предприеме действия по образуване и представляване на взискателя в изпълнителното производство. Поддържа, че с молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен способ за изпълнение и доколкото липсвала воля за доброволно изпълнение от страна на длъжника, жалбата се явявала неоснователна.

В мотиви на ЧСИ са развити съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че адвокатският хонорар е действително заплатен и е определен в съответствие с чл. 10, т. 1 и с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение. Твърди, че съобразно посочените разпоредби минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1104,12 лв., поради което приетият по делото хонорар в размер на 700 лева не се явява прекомерен, а занижен. Посочва, че дългът не е платен преди образуване на изпълнителното производство, като решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, било влязло в сила 21.06.2022 г.. Позовава се на бездействието от страна на длъжника за погасяване на дълга преди образуване на изпълнителното производство, за да обуслови необходимостта от заплащане на хонорар както за образуване на делото, така и за неговото водене.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20229240401597 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба с вх. № 59458/01.11.2022 г. от Й.Б. чрез адв. Л. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за принудително събиране в полза на взискателя сума в размер на 15 647,28 лева, представляваща неоснователно изплатени на ПИБ АД суми по изп. дело № 1163/2019 г. на ЧСИ Ст. Я., рег. № 719 в КЧСИ, Варна, поради отпадане на изпълнителното основание с влизане в сила на решение по т.д. № 281/2020 г. по описа на ВОС. С молбата е посочен способ на изпълнение – запор на банкови сметки. Претендират се и разноските по изпълнителното дело.

Представен е изпълнителен лист № 260204 от 18.10.2022 г., издаден от Окръжен съдгр. Варна, ТО, въз основа на разпореждане № 262231 от 14.10.2022 г. по т.д. № 281/2020 г. на ОС-гр.Варна, видно от който длъжникът „Първа инвестиционна банка“ АД е осъден да заплати на взискателя Й.Б. сумата от 15 647,28 лева, представляваща неоснователно изплатени на ПИБ АД суми по изп. дело № 1163/2019 г. на ЧСИ Ст. Я., рег. № 719 в КЧСИ, Варна, поради отпадане на изпълнителното основание с влизане в сила на решение по т.д. № 281/2020 г. по описа на ВОС.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени договор за правна защита и съдействие от 27.10.2022 г., сключен между взискателя и адв. С. Л. с предмет заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за събиране на сумата, дължима от ПИБ АД. Записано е, че възнаграждението е заплатено в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена на 01.11.2022 г. от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 15 647,20 лв. – неолихвяеми вземания, 1513 лв. – такси по ТТРЗЧСИ и разноски по ЗЧСИ, 700 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на ЧСИ К.. Заедно с поканата е връчено и постановление за разноски от 01.11.2022 г.

По делото е приложено платежно нареждане, от което е видно, че на 14.11.2022 г. длъжникът ПИБ АД доброволно е превел по сметка на ЧСИ К. сумата от 17 860.20 лева с основание – плащане по покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело с № 200229240401597

На 14.11.2022 г. е съставен протокол за извършено разпределение, след което частният съдебен изпълнител е констатирал, че неплатен предмет на изпълнение по изпълнителното дело остава сумата в размер на 700 лева.

2

На 14.11.2022 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от длъжника „Първа инвестиционна банка“ АД чрез юр. Г. срещу постановлението за разноски, с което моли приетото адвокатско възнаграждение да бъде намалено, както и съответно да бъде редуцирана пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 28.11.2022 г. е постъпило становище от взискателя, с което моли възражението срещу размера на адвокатското възнаграждение да не бъде уважавано. Изложени са подробни съображения за липсата на прекомерност на хонорара.

С разпореждане от 12.12.2022 г. ЧСИ Г.К., рег. № 924 в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.

За отказа на частния съдебен изпълнител да намали размера на адвокатското възнаграждение длъжникът е уведомен на 13.12.2022 г.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на проверка в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител, с което е оставено без уважение възражението на длъжника срещу размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение, което съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване. Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице. При това положение същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В процесния случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Напротив, видно от изпълнителното производство длъжникът е заплатил размера на задължението си /освен претендираните разноски за адвокатско възнаграждение/ едва след връчване на поканата за доброволно изпълнение по реда на чл. 428 ГПК и в предоставения с нея двуседмичен срок за доброволно плащане. При това положение се налага изводът, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство, поради което няма основание за отпадане отговорността му за направените от взискателя разноски, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнагражедение настоящият състав на съда намира следното:

По процесното изпълнително дело взискателят е претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, което е прието в същия размер от частния съдебен изпълнител. По делото са представени доказателства, че същото е платено, като 3 възраженията на длъжника в обратната насока са неоснователни. Видно от приложения заедно с молбата за образуване на изпълнително производство договор за правна за защита и съдействие договореното адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева е заплатено в брой. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт се вписва в договора за правна помощ, като същият се прилага по делото и има характер на разписка, с която страната удостоверява не само че е договорила, но и че е заплатила договореното възнаграждение.

Настоящият случай е точно такъв, поради което следва да се приеме, че по делото са налице доказателства за извършването на претендираните разноски.

На следващо място, касателно размера на възнаграждението настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесните вземания. Нещо повече, в резултат на образуваното изпълнително производство и впоследствие връчената покана за доброволно изпълнение длъжникът по делото ПИБ АД е заплатил изцяло задължението си. Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено единствено с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на изпълнително производство възлизащо на 200 лева. Доколкото реално други действие по принудително удовлетворяване на вземането не са извършвани от процесуалния представител на взискателя, то възнаграждение по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредбата Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения не се дължи, респективно не следва да се възлага в тежест на длъжника. В тази връзка като неоснователни следва да се разглеждат доводите на взискателя и на частния съдебен изпълнител касаещи хипотетичната възможност да бъдат извършени действия по принудително изпълнение на задълженията, обуславящи размер на адвокатското възнаграждение съответен на материалния интерес по делото.

Страните по договора за правна помощ и съдействие разполагат със свобода на договаряне относно размера на адвокатски хонорар, но при подвдигнато възражение за прекомерност на изследване подлежат обективни, а не хипотетични предпоставки, въз основа на които се определя основателността или не на възражението. Недопустимо е положението на длъжника и с оглед наведеното от него възражение за прекомерност да бъде влошавано на база неизвършени процесуални действие по изпълнението. Ето защо, останалата част от хонорара следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при условията на свобода на договарянето.