Определение № 17683 от 19.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17683 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Йоана Ст. Адова Въззивно частно гражданско дело № 20261100508080 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 179292/04.06.2026 г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез адв. Л.Ц., срещу Определение № 17292/08.05.2026 г., постановено по гр. д. № 55205/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 182-ри състав, с което на основание чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 108, ал. 2 от ГПК производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Самоков.

Жалбоподателят поддържа, че мястото на настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие е настъпило на Републикански път II-82 /София – Самоков/, с посока на движение гр. София – гр. Самоков, след комплекс „Златна рибка“ и преди с. Долни Пасарел, около 26-ти км. Релевира доводи относно местоположението на комплекс „Златна рибка“ и с. Долни Пасарел, а именно – СО, р-н „Панчарево“. Позовава се на чл. 108, ал. 2 от ГПК, видно от който компетентен да разгледа спора е Софийски районен съд /СРС/. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по спора, Агенция „Пътна инфраструктура“, е подала отговор на частната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 108, ал. 2 от ГПК с оглед мястото на 1 настъпване на местопроизшествието и ответника по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление – София /АПИ, ОПУ – гр. София/.

Моли съда да остави без уважение частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от страна с правен интерес, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Производството пред СРС е образувано по подадена искова молба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу АПИ, уточнена с молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Претендира се присъждане на регресно вземане за обезщетение за имуществени вреди на т.а. марка/модел „Ситроен“/“Берлинго“ с рег. № ********, собственост на „Емсен Дизайнс“ АД, вследствие реализирано ПТП на републикански път II-82, София – Самоков, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, след комплекс „Златна рибка“, преди с. Долни Пасарел, около 26-ти км.

Подаден е отговор на исковата молба от АПИ, ОПУ – гр. София, в който се застъпва тезата, че искът е предявен при неспазване на правилото на чл.

108, ал. 2 от ГПК. Изтъкват се подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

С обжалваното определение, като се е позовал на чл. 119, ал. 3 вр. с чл.

108, ал. 2 от ГПК съдът е приел, че компетентен да се произнесе е РС – Самоков, в чийто съдебен район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът с АПИ, тъй като произшествието било реализирано на пътя София – Самоков, гр. Самоков след „Златна рибка“, общ. Самоков, прекратил е производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на РС – Самоков.

Настоящият съдебен състав намира изводът на Софийски районен съд за неправилен.

Според новелата на чл. 108, ал. 2 от ГПК исковете срещу държавни учреждения са местно подсъдни на съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. Правната норма е специална и императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК /определение № 620/23.07.2021 г. по к. ч. гр. д. № 2699/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019 г. на ВКС, III ГО, определение № 48/12.02.2021 г. по ч.

2 гр. д. № 304/2021 г. на IV ГО и др./. С оглед чл. 119, ал. 3 от ГПК, съдът следи служебно за тази абсолютна процесуална предпоставка до приключване на първото по делото заседание, респ. ответникът разполага с възможността да направи възражение за неподсъдност най-късно в срока за отговор на исковата молба. Искът е насочен срещу АПИ, като съобразно чл. 21, ал. 2 – ал. 4, чл.

21д от Закона за пътищата, чл. 4 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура" и чл. 47, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията, АПИ представлява държавно учреждение. Може да се заключи, че АПИ е държавна администрация, натоварена с посочените в чл. 21, ал. 3 от ЗП, респ. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП функции във връзка с осъществяване на държавната политика по управление на републиканските пътища, за която е предвидено ежегодно финансиране от държавния бюджет. Посоченото обуславя извода, че по отношение на повдигнатия спор намира приложение нормата за специалната местна подсъдност. В исковата молба и уточнителната молба към нея се твърди попадането в дупка, в каквото се е изразило местопроизшествието, да е реализирано на републикански път II-82, София – Самоков, с посока на движение от гр. София към гр. Самоков, след комплекс „Златна рибка“, преди с. Долни Пасарел, около 26-ти км. Оттук следва да се заключи, че с това място се свързва възникването на деликтното правоотношение, а след изплащането на обезщетението от застрахователя - и регресното му право.

Ищецът, в исковата молба и уточнителната молба, заявява, че произшествието е настъпило след комплекс „Златна рибка“, преди с. Долни Пасарел, около 26-ти км на път II-82, което обстоятелство, съотнесено към изложените мотиви, обуславя извода, че именно СРС е компетентният съд да разгледа спора по същество. Мястото на настъпване на пътния инцидент, описано в уведомлението за щета като: „София, Самоков, гр. Самоков, адрес: пътя София – Самоков, след „Златна рибка“, не променя извода за подсъдност на спора, тъй като не се поражда противоречие спрямо твърденията на сезиралия съда. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗСВ, в правомощие на ВСС е определянето и промяната на съдебните райони. В изпълнение на цитираното правило е определен и съдебният район на Софийски районен съд, който обхваща р-н „Панчарево“, Столична община, в чиято територия се включва и населеното място Долни Пасарел, преди което се твърди реализирането на процесното ПТП.

С оглед изтъкнатото, обжалваното определение следва да се отмени като постановено в нарушение на процесуалния закон, а делото да се върне на Софийски районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

Що се касае до искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото е неоснователно. Разгледаното производство е по реда на чл. 121 от ГПК, с предмет обжалване на определение относно приложимата към конкретен правен спор подсъдност. С постановяването на съдебния акт от Софийски градски съд разглеждането на делото продължава пред определения за местно компетентен съд, а именно – Софийски районен съд. Разпределянето на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК е 3 правомощие на последния и се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението за подсъдността. В този смисъл ВКС приема, че разпределянето на отговорността за разноски по чл.

78 от ГПК се извършва в зависимост от крайния изход на спора, като се съобразяват и разноските, направени от страните в производството по обжалване на определението по чл. 121 от ГПК, като обжалването не прегражда последващата висящност на спора / Определение № 50/25.01.2016 г. по ч. т. д. № 3600/2015 г. на ВКС, II ТО/.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 17292/08.05.2026 г., постановено по гр. д. № 55205/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 182-ри състав, с което на основание чл. 119, ал. 3 вр. с чл. 108, ал. 2 от ГПК производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Самоков.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 182-ри състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4