Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 481 от 08.06.2026, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1785/2026
Вид
Решение № 481
Подписан
08.06.2026
Състав
Надя Георгиева Славова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Добрич, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Г. Славова при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Гражданско дело № 20263230101785 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявен иск от Я. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Добрич, ул. „********* №1, вх. В, ап. 15, чрез адв.

Ф. Ш., АК - Добрич, съдебен адрес: гр. Добрич, ул. „****“ №34, ет. 2, офис 3, против ответника Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, БУЛСТАТ 2016174120154, със седалище в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №5, представлявано инж. Константин Костов - директор, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В исковата молба се твърди, че ищцата е уволнена със заповед №РД01131/16.02.2026г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“ от длъжността "***" на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като се сочи, че тази заповед инкорпорира и неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ищцата счита, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, като в подкрепа на това твърдение се излагат и доводи.

На първо място ищцата сочи, че уволнителната заповед е немотивирана и необоснована, доколкото в същата липсва посочване на конкретните факти, обосноваващи необходимостта от извършване на съкращението на щата.

На следващо място се твърди, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 4 от КТ, вр. чл. 50 от БКТД, предвид наличието на предварителна закрила на служителя, обусловена от факта, че ищцата е редовен член на ФСОГСДП към КНСБ, непреодоляна от работодателя, поради непоискване, респ. неполучаване на съгласие от съответния синдикален орган в предприятието.

Твърди се още, че не е налице реално извършено съкращаване на щата, 1 т.к. трудовата функция, изпълнявана от ищцата в предприятието на работодателя, не е преустановена, а е възложена като външна услуга на адвокатска кантора.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се признае уволнението за незаконно и да се отмени заповед №РД-11-31/16.02.2026г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "***" в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, както и да бъде осъден работодателя Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“ да й заплати сумата от 8000,70 евро обезщетение за времето, през което е останала без работа следствие на незаконното уволнение, но не повече от шест месеца от датата на уволнението, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, 03.04.2026г., до окончателното изплащане на сумата. Иска се още съдът да постанови предварително изпълнение на решението, както и присъждане на сторени разноски.

С исковата молба се прави искане за събиране на писмени доказателства, като се иска ответника да бъде задължен да представи трудовото досие на ищцата, всички документи, във връзка с издадената уволнителна заповед, във връзка с взетите решения за промяна на щатното разписание в дружеството, още да представи новоприетото щатно разписание, протоколи от проведени консултации между ответника и ФСОГСДП към КНСБ, както и копие от БКТД на работещите в сектор „Горско стопанство - стопанисване“ през 2025-2026г.

Отправя се още искане за задължаване на ответника да представи всички договори/фактури за правна помощ, сключени след прекратяване на ТПО с ищцата, както и такива за 5 години назад. Иска се да бъде задължен ответника да предостави информация за обществени поръчки, провеждани в периода от 01.01.2025г. до 16.02.2026г., както и за такива след датата на уволнението, както и да посочи кои лица осъществяват юридическата дейност по тези процедури. Иска се ответникът да бъде задължен да посочи кога са назначени лицата инж. E.Д. и Д.Д., както и да се изискат длъжностните им характеристики и трудови договори. Иска се още представяне от ответника на справка за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението. Прави се също така и искане на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК за задължаване на Председателя на ФСОГСДП към КНСБ да представи всички намиращи се в организацията писмени документи във връзка с членството на ищцата в синдикалната организация, както и протоколи от проведени консултации между ответника и ФСОГСДП към КНСБ, и копие от БКТД на работещите в сектор „Горско стопанство стопанисване“ през 2025-2026г. Иска се да бъде служебно изискана от Дирекция Инспекция по труда гр. Добрич преписката по жалба с вх.

№26042870/31.03.2026г. Иска се още събиране на гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели, служители в ответното дружество, а именно:

В.Н., на длъжност Главен счетоводител, М.Е. – технически сътрудник и инж.

Т.П. – зад. директор и председател на Синдиката в ответното дружество. Към молбата ищцата прилага заверени от процес. представител преписи от следните доказателства: заповед №РД-11-31/16.02.2026г. на директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“; жалба с вх.

№26042870/31.03.2026г.; длъжностна характеристика; копие от писмо с вх.

№РД-19-998/19.03.2026г.; трудов договор №17/02.02.2018г.; допълнително споразумение №РД-11-421/01.10.2025г.; служебна бележка с изх. №РД-192 680/20.02.2026г. и удостоверение за банкова сметка.

На 17.04.2026г. и по реда на чл. 131 ГПК е получен писмен отговор от ответника Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“ към Североизточно държавно предприятие ДП, представлявано от инж.

Константин Костов – директор, в който се сочи, че исковата молба е допустима, като изрично се признават исковете предвид тяхната основателност. Сочи се, че действително ищцата е член на създадената в предприятието синдикална секция към ФСОГСДП към КНСБ, че по силата на чл. 50 от сключения БКТД на работещите в отрасъл „Горско стопанство стопанисване“ през 2025-2026г. същата се ползва с предварителна закрила, както и че не е поискано, респ. дадено, писмено предварително съгласие от ръководството на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Изтъква, че с оглед основателността на заявената претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, основателна се явява и тази по т. 2, както и предявения осъдителен иска по т. 3, като посочва, че обезщетението следва да бъде определено за периода от датата на уволнителната заповед до датата на постановяване на решение по настоящото производство, въз основа на полученото от ищцата трудово възнаграждение в размер на 1333,47 евро, ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове с оглед на направеното признание на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна в случай, че същото е в размер, надвишаващ минималната работна заплата към датата на сключване на договора, като мотивира възражението си с оглед на направеното признание на иска. Към отговора на ответника не се прилагат доказателства.

С оглед на всичко гореизложено, съдът съобрази следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника. В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищцата да бъде постановено решение при признание на исковете. Съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от ГПК, както и че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същите да бъдат уважени.

С оглед на направеното признание на иска, съдът намери, че предявения иск за признаване уволнението на ищ цата, извършено със заповед №РД01131/16.02.2026г., за незаконно, както и за неговата отмяна, за основателен и като такъв същият следва да се уважи. Следва да се уважи и искането за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“.

С оглед основателността на предявените искове, направеното от ответника признание на иска, както и направеното от страна на ответника признание, че последното получено от ищцата трудово възнаграждение е в размер на 1333,47 евро, както и с оглед спецификата на настоящото производство, именно този размер на брутно трудово възнаграждение следва да бъде взет предвид при определяне размера на дължимото се на ищцата обезщетение за времето, пред което е останала без работа, следствие на извършеното незаконно уволнение, поради което съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата сума в размер на 4370,76 евро за периода от постановяване на уволнителната заповед до датата на приключване на съдебното дирене по настоящото производство.

3

С оглед изхода на спора, в полза на ищцата се дължи и присъждане на сторени от същата разноски, като техния размер е и единствения спорен въпрос в производството. От ищцата е представен договор за правна защита и съдействие от 30.03.2026г., видно от който е уговорено възнаграждение в размер на 1380 евро за процесуално представителство по настоящото производство. В представения договор е вписано, че дължимото на адвоката възнаграждение е заплатено по банков път, но от ищцата не са представени доказателства за реалната направа на този разход. Предвид липсата на доказателства за заплатени от ищцата суми за разноски по настоящото производство и предвид разясненията по т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013г. по ТД №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, искането за присъждане на сторени разноски следва да бъде оставено без уважение, поради което и направеното възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар не подлежи на разглеждане.

Съобразно чл. 78, ал. 6 от ГПК , ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в общ размер 225,95 евро, определени както следва: в размер на 25,56 евро за всеки един от уважените неоценяеми искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, и в размер на 174,83 евро за иска по чл. 344, ал. 1, т.

3 от КТ, съобразно уважената част.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, за незаконно и отменя уволнението на Я. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Добрич, ул.

„***“ №1, вх. В, ап. 15, извършено със заповед №РД011-31/16.02.2026г. на инж. Константин Костов - директор на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, БУЛСТАТ 2016174120154, със седалище в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №5.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Я. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Добрич, ул. „***“ №1, вх. В, ап. 15, на заеманата преди уволнението длъжност "***" в Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, БУЛСТАТ 2016174120154, със седалище в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №5, представлявано инж.

Константин Костов – директор.

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, БУЛСТАТ 2016174120154, със седалище в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №5, представлявано инж. Константин Костов – директор, да заплати на Я. Е. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Добрич, ул. „***“ №1, вх. В, ап. 15, сума в размер на 4370,76 евро (четири хиляди триста и седемдесет евро и 76 цента), представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за времето от 16.02.2026г. до 22.05.2026г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК , Териториално поделение „Държавно горско стопанство Добрич“, БУЛСТАТ 2016174120154, със седалище в гр. Добрич, ул. „Марин Дринов“ №5, 4 представлявано инж. Константин Костов - директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Добрич, сумата о т 225,95 евро (двеста двадесет и пет евро и 95 цента) , съставляваща дължими държавни такси.

ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта за присъдената сума за трудово обезщетение, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.