Определение № 585 от 27.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. Бургас, 27.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Д. като разгледа докладваното от Мила Г. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20252100500105 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор Зорница Банкина, чрез процесуален представител юрисконсулт Нели Атанасова, срещу Определение №10/03.01.2025 г. (с характер на разпореждане), постановено по ч. гр. д.

№1527/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният заповеден съд е отхвърлил заявление на настоящия жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И. П. В. за заплащане на сума в размер на 16 488,83, от които 11 387,57 лв.- главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението-28.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 2390,32 лв.- възнаградителна лихва за периода от 19.11.2022 г. до 31.01.2024 г., 2338,61 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.11.2022 г. до 28.11.2024 г., дължими по договор за потребителски кредит №7053196069/20.08.2021 г., сключен между В. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и 372,33 лв., представляващи сторени в заповедното производство разноски.

В частната жалба се изразява неудовлетвореност от постановения съдебен акт, като се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество.

Жалбоподателят застъпва позиция, че дадените от районния съд указания са резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК, което действие на първата инстанция намира за недопустимо. Счита, че подаденото от него заявление отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 вр. чл. 410, ал. 2 ГПК. В подкрепа на своето становище сочи казуална съдебна практика на окръжни съдилища в страната, която смята за постановена по сходни въпроси.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав 1 констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по 413, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съдът споделя мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт и на основание чл. 275, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. Съображенията за крайния извод на съда са следните.

Производството пред районния съд е образувано по подадено заявление по реда на чл. 410 и сл. ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу И. П. В. за заплащане на сума в размер на 16 488,83, от които 11 387,57 лв.- главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението28.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, 2390,32 лв.възнаградителна лихва за периода от 19.11.2022 г. до 31.01.2024 г., 2338,61 лв.обезщетение за забава за периода от 20.11.2022 г. до 28.11.2024 г., дължими по договор за потребителски кредит №7053196069/20.08.2021 г., сключен между В. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, както и 372,33 лв., представляващи сторени в заповедното производство разноски.

В обстоятелствената част на същото е посоченото, че вземането, предмет на заявлението, произтича от договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер. Твърди се, че потребителят на 20.08.2021 г. В. е сключил договор за потребителски кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, по силата на който кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя парична сума в размер на 13 983,50 лв., представляваща главница и чиста стойност по кредита. Между страните било уговорено отпусната сума, ведно с договорната лихва в размер на 5863,54 лв. да бъде върната в срок до 25.08.2025 г., на 48 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като потребителят бил уведомен за това на 22.07.2024 г. При тези фактически твърдения смята, че за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер и настоящ кредитор на потребителя В. е налице правен интерес от предявяване на претенция по съдебен ред.

Към заявлението като доказателства са приложени договора за потребителски кредит, ведно с общите условия, декларация за присъединяване на потребителя към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сертификат за застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, ведно с общи условия. С разпореждане №3388 от 18.12.2024 г. заявлението е оставено без движение, като на заявителя са дадени указания в тридневен срок да отстраните нередовностите в подаденото заявление, като уточни от какви компоненти е 2 формиран вписания в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите от 19,82%, като конкретизира дали в него е включена застрахователната премия, респ. договорната лихва, да заяви начина на формиране на договорната лихва за периода на договора, включена в общата стойност на плащанията, да заяви начина на формиране на остатъка от претендираната главница, да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна заемополучателя, какъв е общият размер на извършените плащания по договора, както и към погасяването на кои вземания са били отнесени същите. В законоустановения срок указанията не са изпълнени, поради което заявлението е отхвърлено изцяло на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК с обжалваното определение (с характер на разпореждане).

Районният съд е приел, че изхождайки от целта и характера на заповедното производството и при съобразяване правилата за защита на послабата страна в правоотношението, то сезираният орган трябва да разполага с възможността за цялостна проверка на конкретния договор за потребителски кредит и в случай, че намери същият за нищожен и подлежаща на връщане само чистата стойност по кредита, да отнесе извършените плащания към същата, като присъди разликата. В подкрепа на правния си извод е цитирана актуална съдебна практика на окръжни съдилища в страната, постановена по сходни казуси.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни и в унисон с актуалната съдебна практика, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Правилни и законосъобразни са дадените от районния съд указания за уточняване на заявлението, доколкото единствено по този начин би могло да се извърши преценка дали посоченият ГПР включва всички разходи по договора за потребителски кредит. С Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 по поставените втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива, лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, както и непосочването въобще на този процент. В чл.

22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора при непосочване на ГПР. След като не е предприел действия да уточни как е формиран ГПР, то не би могла да бъде извършена и проверка дали всички разходи по кредита са били включени по него и дали отговаря на изискванията по ЗПК, като по този начин съдът не би могъл да изпълни вмененото му от чл.

7, ал. 3 ГПК задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, както и за неговата изначална недействителност. Дадените на заявителя указания да посочи какви плащания са постъпили по отпуснатия кредит също са били правилни, тъй като при евентуален извод за недействителност на договора и дължимост единствено на чистата стойност по него съдът следва да отнесе извършените платежи единствено към дължимата главница. Посочването на осъществените 3 плащания и към кои пера по договора са били отнесени изпълнява функцията искането да отговаря на условията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК за съответствие между обстоятелствена част и петитум.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че дадените указания на районния съд са били правилни и доколкото нередовностите на заявлението по чл. 410 ГПК не е била отстранена, правилно заявлението е било отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Водим от горното съдът намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №10/03.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. №1527/2024 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4