Решение № 94 от 22.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300502766 по описа за 2023 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Постъпила е въззивна жалба от Д. Т.

К. против решение № 3367/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 12021/2022 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с което са отхвърлени предявените от него против „Дайнърс Клуб България” АД, обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 439 ГПК за установяване, че Д. Т. К., не дължи на „Дайнърс Клуб България” АД сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 30.05.2015 г. по гр.д. № 3074/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: сумата в размер на 948.46 лева - главница, представляваща 1/3 част от непогасен кредитен лимит от 2845,45 лева, дължима по договор за издаване на кобрандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г. между „Дайнърс Клуб България“ АД и Т.Н. К., починал на *** г., дължим съгласно т. 20 от раздел VІІІ от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 909,30 лева за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 614.55 лева – лихва, представляващи 1/3 от дължимите лихви, съгласно т. 23 от раздел ІХ от Общите условия към договора за издаване на кобрандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г., за периода от 11.12.2009 г. – 15.02.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 589,17 лева за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г.; 73.32 лева – такси за напомнителни известия, представляващи 1

1/3 от сумата, дължими съгласно т. 24 от раздел ІХ от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 70,29 лева – законна лихва за периода от 20.02.2013 г. – 01.08.2022 г. и сумата от 207,73 лева– разноски.

Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно и необосновано, че неправилно първоинстанционният съд е застъпил становище, че погасителната давност по отношение на процесните суми не е изтекла. Позовава се на разясненията, дадени в ТР № 2 от 2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд, като жалбоподателят поддържа, че действията, извършени по първото образувано по ред изпълнително дело № 554/2015 г. по описа на ЧСИ Б. Б. с район на действие СГС, са извършени от съдебен изпълнител, чиито район на действие не съвпада с района на действие, в който е следвало да бъдат извършени съответните изпълнителни действия, тоест не е налице местна компетентност за ЧСИ, както и че поканата за доброволно изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника.

Не се споделят изводите на първостепенния съд за това, че от издаването на изпълнителния лист взискателят е предприемал изпълнителни действия и е сезирал многократно съдебния изпълнител с искане за предприемане на такива действия, поради което не е налице период по-дълъг от 5 години, водещ до погасяване на вземанията. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени, като се признае по отношение на ответника, че процесните вземания са погасени по давност. Претендират се деловодни разноски.

Въззиваемото дружество „Дайнърс Клуб България“ АД не е взело становище по жалбата.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.

439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Д. Т. К. е основал иска си на твърдението, че е длъжник на „Дайнърс Клуб България” АД, за следните суми, за които ответникът разполага срещу него с изпълнителен лист и за принудителното събиране на които е образувано изп.дело № 223/2022 г. ЧСИ С.Г., рег. № ***: сумата от 2

948.46 лв. - главница, представляваща 1/3 част от непогасен кредитен лимит от 2845.45 лв., дължима по Договор за издаване на ко-брандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г. между „Дайнърс Клуб България“ АД и Т. Н. К. (поч. на *** г.), дължим съгласно т. 20 от Раздел VIII от Общите условия към договора, ведно със законната лихва от 909.30 лв. за периода от 20.02.2013 г. - 01.08.2022 г.; сумата от 614.55 лв. - лихва, представляващи 1/3 от дължимите лихви, съгласно т. 23 от раздел IX от Общите условия към договора за издаване на ко-брандирана кредитна карта „Дайнърс Клуб - Първа Инвестиционна Банка“, сключен на 05.09.2008 г., за периода от 11.12.2009 г. - 15.02.2013 г., ведно със законната лихва в размер на 589.17 лв. за периода от 20.02.2013 г. - 01.08.2022 г.; 73.32 лв. - такси за напомнителни известия, представляващи 1/3 от сумата, дължими съгласно т. 24 от Раздел IX от Общите условия към договора, ведно със законната лихва в размер на 70.29 лв. - законна лихва за периода от 20.02.2013 г. - 01.08.2022 г.; 207.73 лв. - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.01.2015 г., въз основа на Решение № 2564/20.06.2014 г. по гр.д. № 3074/2013 г. по описа на ПРС. Поддържа, че в период, продължил повече от пет години след издаване на изпълнителния лист не били извършвани никакви изпълнителни действия за събиране на вземанията, които да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност, поради което вземанията по изпълнителния лист са погасени поради изтичане на петгодишния давностен срок.

Ответникът „Дайнърс Клуб България“ АД оспорва исковете.

Видно от приложените по делото пред районния съд копия от изпълнителни дела, изпълнителният лист за процесните вземания е бил издаден на 30.01.2015 г. въз основа на решение № 2564/20.06.2014 г. постановено по гр. дело № 3074/2013 г. на Районен съд - Пловдив.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД , ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога е пет години. Ето защо имайки предвид посочената разпоредба, следва да се приеме, че предвид влизането в сила на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист за процесните вземания, давността за всички тях е пет годишна.

Според разпоредбата на чл. 116, б."в" ЗЗД - давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД , обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител 3 по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

По приложеното изпълнително дело са извършвани следните действия, прекъсващи давността:

Въз основа на изпълнителния лист от 30.01.2015 г., издаден след постановено решение № 2564/20.06.2014 г. по гр. дело № 3074/2013 г. на Районен съд – Пловдив, по молба от взискателя от 13.03.2015 г. е образувано изпълнително дело № 544/2015 г. пред ЧСИ Б. Б., рег.№ ***, с р-н на д-ие СГС. Изпълнителното производство е образувано против ищеца и други двама длъжници. С подаването на молбата взискателят е поискал прилагане на изпълнителни способи – налагане на запор върху вземания на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Банка Пиреос Бъгария“ АД, „Обединена Българска банка“ АД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Райфайзен Банк България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „СИБАНК“ АД, „ЦКБ“ АД, ТБ „ИНВЕСТБАНК“ АД, „Общинска банка“ АД. С молбата за образуване на делото взискателят е поискал и налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д. К., което получава от „БОМИВАС ПЛЕЙ“ ЕООД.

На 13.03.2015 г. ЧСИ Б. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищеца Д. Т. К.. На 08.07.2016 г. е постъпила молба от взискателя, с посочване на конкретен изпълнителен способ, прекъсваща давността - искане да бъде наложен запор на банковите сметки на всеки от длъжниците, вкл. на Д. Т. К., в „Банка ДСК“ ЕАД. Запорът е бил наложен и на третото задължено лице е било изпратено запорно съобщение на 12.07.2016 г.

Съобщение е било изпратено и до длъжника К.. На 16.08.2017 г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ с искане за прилагане на изпълнителен способ налагане на запор на наличните банковите сметки на всеки от длъжниците, вкл. на ищеца. На 23.04.2018 г. взискателят е подал молба с искане да бъде наложен запор на наличните банковите сметки на всеки от длъжниците, както и да се наложи запор на МПС. На 06.03.2020 г. взискателят е подал молба до ЧСИ с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ - да бъде наложен запор на наличните банковите сметки на всеки от длъжниците. На 24.02.2022 г. по искане на взискателя „Дайнърс Клуб България“ АД, на основание чл. 427, ал. 2 ГПК, образуваното изп.д. № 554/2015 г. по описа на ЧСИ Б. Б., с район на действие – СГС е изпратено на ЧСИ С. Г., с район на действие - ОС - Пловдив, за продължаване на изпълнителните действия по същия изпълнителен лист, като е образувано под № 179/2022 г.

4

По изп.д. № 179/2022 г. на ЧСИ С. Г. на 29.03.2022 г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ, с искане да бъде наложен запор на наличните банковите сметки на всеки от длъжниците, да бъде наложен запор на трудовите възнаграждения на длъжниците, както и да се наложи възбрана на недвижими имоти на длъжниците. На 30.03.2022 г. взискателят „Дайнърс Клуб България“ АД е подал молба до ЧСИ С. Г. с искане за прекратявне на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата е уважена и изп. дело № 179/2022 г. на ЧСИ С. Г. е прекратено с Постановление на ЧСИ от 04.04.2022 г.

Въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 223/2022 г. по описа на ЧСИ С. Г., с рег. № 825 на КЧСИ, с р-н на действие – ПОС.

Настоящото исково производство е образувано по искова молба, която е постъпила в съда на 22.08.2022 г.

Въз основа на установените факти за периодично подаване на молби от взискателя с посочване на конкретни изпълнителни способи в производството по изп. дело № 554/2015 г. на ЧСИ Б. Б. с рег. № **, с район на действие - СГС, съдът приема, че периодично са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността по смисъла на ТР № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Не са налице две действия, между които да е изтекъл 5-годишен давностен срок, поради което и вземанията на взискателя не са погасени по давност.

Макар и в последствие образуваното изп.д. № 179/2022 г. пред ЧСИ С. Г. да е било прекратено поради перемпция, то тази перемпция не се отразява на давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. / В този смисъл е решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.