Решение № 15507 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15507 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110168482 по описа за 2024 година Производство е образувано по предявен от Н. Ч. П. срещу *******************, ЕИК отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Н. Ч. П. не дължи на ******************* сумите по изпълнителен лист от 30.05.2016г., издаден в производството по гр.д. № 21578/2016г. по описа на СРС, 82ри състав, както следва: сумата в размер на 1551,14 лева, главница, сумата в размер на 1308,07 лева, представляваща законна лихва върху главницата, сумата в размер на 13,69 лева, представляваща мораторна лихва, както и за сумата в размер на 331,30 лева, разноски, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.

Ищецът навежда твърдения, че по силата на 1 изпълнителен лист от 30.05.2016г., издаден по гр.д. № 21578/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав е образувано изп.д. № 2024***0401398 по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че в случая е налице забава от страна на ответника за извършване на действия по изпълнението. Твърди че от издаването на изпълнителния лист – 30.05.2016г. до образуване на изпълнителното производство на 12.04.2024г. е изтекла предвидената в закона давност. Поддържа че давността е изтекла на 30.05.2021г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на исковите претенции. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца да е настъпила погасителна давност, тъй като били предприемани изпълнителни действия в рамките на изпълнителните производства. Поддържа, че преди образуване на изп.д. № 2024***0401398 въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2716/2016г. по което са предприети същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Поддържа, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давност не е текла съобразно чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. Моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност.

2

В съдебно заседание ищецът Н. Ч. П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адвокат С., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът *******************, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 21578/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав, при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

3

Изпълнителен лист от 30.05.2016г. е издаден по ч.гр.д.

№ 21578/2016г. по описа на СРС, 82-ри състав в полза на ******************* срещу ищеца, за сумата в размер на 1551,14 лева, представляваща главница за потребена вода, за периода от 26.08.2011г. до 26.02.2016г., ведно със законната лихва, за периода от 20.04.2016г. до изплащане на вземането, за сумата за мораторна лихва от 13,69 лева, за периода от 26.09.2011г. до 26.02.2016г. и за сума за разноски в размер на 331,30 лева.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ******************* първоначално е образувано изп.д. № 2716/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС. Молбата е с вх. № 2716/10.09.2016г. По делото се установяват следните същински изпълнителни действия: на 21.10.2016г. са наложени запори върху банковите сметки на ищеца в *****************, в ******************, *********************** и в **************, а на 03.05.2017г. и в ****************,

***************************** и ********************. На 14.08.2018г. взискателят е подал нова молба с искане за извършване на конкретни изпълнителни действия. На 28.09.2018г. е вписан запор върху дружествените дялове от капитала на *****************, чиито едноличен собственик на капитала е ищецът. С молба на ищеца от 19.09.2023г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като 4 делото е прекратено с постановление на ЧСИ от 19.10.2023г.

С молба с вх. № 32588/05.04.2024г. ответникът е образувал ново изпълнително дело № 1398/2024г. отново по описа на ЧСИ С.Х., по което са налични данни за наложени запори върху банковите сметки на длъжника в редица банки от дата 12.04.2024г., като от същата дата е наличен и запор върху пенсията на ищеца в НОИ и върху трудовото му възнаграждение в „******************.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото изп.д. № 1398/2024г. и изп.д. № 2716/2016г. по описа на ЧСИ С.Х., като извежда следните правни изводи:

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателният установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на 5 такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.

2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се 6 приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – "Б" въззивен състав; Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III ГО.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – "А" въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, 7

II – "В" въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав и др./.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също 8 задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнително дело № 2716/2016г. е образувано не при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. не е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните, а тълкуването дадено с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. Следователно давността се прекъсва не с образуване на делото, а с предприемане на конкретно изпълнително действие, от категорията да прекъсне давността. Доколкото по делото няма данни заповедта за изпълнение да е връчена на ищеца и кога точно е влязла в сила, като длъжник и той да е подал възражение срещу заповедта, да е образувано исково производството по чл. 422 от ГПК, съдът приема, че давността е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист - 30.05.2016г., като е прекъсната с първите същински изпълнителни действия по налагане запор върху банковите сметки на ищеца от дата 21.10.2016г., а впоследствие със запорите, датиращи от дата 03.05.2017г. и от дата 28.09.2018г., когато е наложен запор върху дружествените дялове от капитала на *****************, чиито едноличен собственик на капитала е ищецът. Делото е прекратено с постановление от 19.10.2023г. в хипотезата на перемиране, поради изтичане на двугодишен срок в рамките на който взискателят не е сезирал ЧСИ с искане за предприемане на същински изпълнителни действия.