Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 20357 от 29.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
12184/2026
Подписан
29.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20357 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110112184 по описа за 2026 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени от „А.“ ЕООД, ЕИК срещу „З. а. д. Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата от 779,49 евро, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Т. Р.“, рег. № СВ .. СМ, причинени при пътнотранспортно произшествие на 26.01.2026 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска на 04.05.2026 г. до окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 11,92 евро – обезщетение за забава за периода от 11.03.2026 г. до 04.05.2026 г.

Ищецът твърди, че на 26.01.2026 г., около 08:25 часа, собственият му лек автомобил „Т.“, рег. № СВ .. СМ, управляван от А. К., при навлизане в кръгово кръстовище е ударен от движещия се зад него влекач „С.“, рег. № ВР.. СТ, с ремарке с рег. № ВР.. ЕВ, управляван от К. И. Поддържа, че произшествието е причинено по вина на водача на влекача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Поддържа, че е уведомил застрахователя, при когото е образувана щета № 0801-000614/2026-01, и е представил необходимите документи и банкова сметка. Твърди, че е заплатил за части и ремонт общо 3 600,98 евро с ДДС. Ответникът е изплатил 1 760,82 евро на 10.03.2026 г. и 1 060,67 евро на 01.04.2026 г., или общо 2 821,49 евро.

Претендира остатъка от 779,49 евро и обезщетение за забава от деня след първото плащане, като се позовава на чл. 497 КЗ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва застрахователното правоотношение и признава 1 извършеното плащане в общ размер на 2 821,49 евро. Възразява, че представените документи не установяват действителния обем на вредите и необходимостта от всички посочени ремонтни дейности, както и че претендираният размер е завишен. Оспорва и акцесорната претенция поради неоснователността на главния иск. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, покриващо отговорността на причинителя на вредите към датата на увреждането, както и осъществяването на фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД – противоправно и виновно поведение, вреда и причинна връзка между поведението и вредата. Обемът на отговорността на застрахователя се определя от дължимото от застрахования обезщетение за преките и непосредствени последици от увреждането съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта да докаже наличието на застрахователно правоотношение, правото си на собственост върху увредения автомобил, противоправното поведение на причинителя, настъпването на вредите, причинната връзка между поведението и вредите и техния размер. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл.

45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът носи тежестта да установи фактите, на които основава възраженията си за изключване, ограничаване или погасяване на отговорността. По иска за обезщетение за забава ищецът следва да докаже уведомяването на застрахователя за събитието, а ответникът — изпълнението на паричното задължение.

От представеното свидетелство за регистрация на МПС, част I, № *********, издадено на 27.04.2021 г., се установява, че „А.“ ЕООД е вписано като собственик на лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“, с рег. № СВ СМ.

Страните не спорят относно настъпването на произшествието на 26.01.2026 г. и причиняването му по вина на водача на влекача „С. “, рег. № ВР СТ, с ремарке с рег. № ВР ЕВ, нито относно наличието към тази дата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Безспорно е и че по образуваната щета № 0801-000614/2026-01 ответникът е изплатил 1 760,82 евро на 10.03.2026 г. и 1 060,67 евро на 01.04.2026 г., или общо 2 821,49 евро.

Спорът, очертан с конкретните възражения в отговора на исковата молба, се отнася до обема и стойността на необходимия ремонт. Безспорните факти и обстоятелства се подкрепят и от събраните писмени доказателства.

От двустранния констативен протокол за ПТП и заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че на 26.01.2026 г., около 08:25 часа, при навлизане в кръгово кръстовище влекачът с ремарке, управляван от Красимир Илиевски, е пресякъл пътя на движещия се вдясно от него лек автомобил „Тойота РАВ-4“, управляван от Асен Каранедев, и с дясната си страна е ударил лявата страна на лекия автомобил.

Предприемането на маневрата, без водачът да се съобрази с движението на намиращия се вдясно автомобил, нарушава чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Това поведение е довело до удара и до установените по лекия автомобил повреди, поради което са налице предпоставките за отговорността на застрахования водач по чл. 45 ЗЗД и на ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ.

2

По спорния обем и размер на обезщетението следва да се прецени дали всички посочени части и ремонтни дейности са необходими за отстраняване на причинените при произшествието повреди и дали стойността им следва да се намали с коефициент за овехтяване.

Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението следва да съответства на действителната стойност на причинените вреди. При частично увреждане на автомобил това са необходимите разходи за части, материали и труд за възстановяването му в състоянието преди произшествието, определени по пазарните цени към датата на увреждането.

Обемът на тези вреди се установява от описите-заключения по щетата от 26.01.2026 г. и 26.02.2026 г. и от съдебно-автотехническата експертиза.

Уврежданията по задната броня, задния ляв панел, левите врати, задния ляв стоп и джантата съответстват на механизма на произшествието и са в причинна връзка с него. За отстраняването им са необходими подмяна на част от детайлите, ремонт и боядисване. Заключението съобразява констатираните при огледите повреди и необходимите за отстраняването им операции, поради което възражението за включване на ненужни ремонтни дейности не намира опора в събраните доказателства.

Представени са сметка № INS-PRO-11014/24.03.2026 г. за части на стойност 2 331,98 евро, фактура № **********/20.03.2026 г., издадена от „А.- К. Б.“ ООД, за бояджийски дейности на стойност 1 234 евро с ДДС, и фактура № **********/20.03.2026 г., издадена от „А. Т.“ ООД, за демонтаж и монтаж на странично стъкло на стойност 35 евро с ДДС. Общата им стойност е 3 600,98 евро и върху нея ищецът е формирал претенцията си. Отразените в тях части и дейности съответстват на установените повреди и на необходимите според вещото лице операции за отстраняването им.

Вещото лице по назначената съдебно-автотехническата експертиза е определило необходимите възстановителни разходи по цени на оригинални части, материали и труд към датата на произшествието на 3 196,39 евро без ДДС, съответно 3 835,67 евро с ДДС. Изчислило е и вариант с прилагане на коефициент 0,7 върху цената на частите съобразно срока на експлоатация на автомобила по чл. 12, ал. 3 от Методиката към Наредба № 24/2006 г., при който общата стойност е 3 136,08 евро с ДДС. При изслушването си вещото лице е пояснило, че с намалената чрез коефициента сума автомобилът не може да бъде възстановен, а необходимите възстановителни разходи възлизат на 3 835,67 евро с ДДС.

Съдът възприема оценката без коефициент за овехтяване. Разпоредбата на чл. 499, ал. 3 КЗ относно определянето на обезщетението от застрахователя съгласно методиката по чл. 535, т. 10 КЗ не отменя изискването на чл. 499, ал.

2 КЗ за обезщетяване на действителната вреда. Съгласно чл. 535а, ал. 1 КЗ методиките трябва да гарантират правото на пълно и справедливо обезщетение. Поради това изчислената по методиката стойност не ограничава размера на вземането, когато в исковото производство е установен по-висок размер на необходимите възстановителни разходи – в този смисъл са Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о., и Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., чието разрешение относно действителната стойност на вредата е приложимо и при действащия КЗ.

Замяната на увредените части с нови от същия вид и качество не води до неоснователно обогатяване, когато служи за възстановяване на автомобила и възстановителната стойност е по-ниска от действителната му стойност.

Оценка по цени на употребявани части е допустима при установена възможност за възстановяване с такива, а не като резултат от механично 3 намаляване на цената на новите части — в този смисъл Определение № 105 от 24.02.2020 г. по т. д. № 1280/2019 г., II т. о., и Определение № 1969 от 24.06.2025 г. по т. д. № 681/2025 г., I т. о. на ВКС.

Обстоятелството, че автомобилът е с първа регистрация на 27.04.2021 г., не обосновава само по себе си намаление на цената на необходимите за подмяна части с фиксиран процент, тъй като дължимото обезщетение се определя според разхода за отстраняване на конкретните повреди. В случая оценката от 3 136,08 евро е получена чрез прилагане на коефициент 0,7 върху цената на същите необходими за подмяна части. Тя не отразява друг технически способ за възстановяване или конкретни пазарни цени, при които ремонтът може да бъде извършен с по-малък разход. Напротив, при изслушването си вещото лице изрично е посочило, че с така намалената сума автомобилът не може да бъде възстановен. Ето защо този вариант не установява действителния размер на вредата и не следва да бъде възприет.

При преценката по чл. 202 ГПК съдът кредитира заключението за възстановителна стойност от 3 835,67 евро с ДДС като обосновано с установените повреди, необходимите за отстраняването им ремонтни дейности и пазарните цени на частите, материалите и труда. Посочените в представените фактури и сметка части и дейности съответстват на необходимите според вещото лице за възстановяване на автомобила, а общата им стойност от 3 600,98 евро е по-ниска от експертната оценка.

След приспадане на изплатеното от ответника обезщетение в размер на 2 821,49 евро от установената стойност на необходимите разходи за възстановяване на автомобила от 3 600,98 евро остава непогасен остатък от вземането в размер на 779,49 евро. Ето защо искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен в пълния предявен размер и следва да бъде уважен изцяло.

Основателна е и претенцията за обезщетение за забава. Съгласно чл.

429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива дължимата от застрахования лихва от най-ранната дата на уведомяването си за застрахователното събитие от застрахования или от увреденото лице, включително чрез предявяване на застрахователна претенция, без да е необходимо да е изтекъл срокът по чл. 497, ал. 1 КЗ за настъпване на собствената му забава — в този смисъл Решение № 29 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 4032/2023 г., III г. о. на ВКС. В случая образуваната щета и извършеното на 10.03.2026 г. частично плащане установяват, че ответникът е бил уведомен за събитието преди претендираната начална дата 11.03.2026 г. Извършените частични плащания са съобразени при определяне на непогасената главница от 779,49 евро, върху която се претендира лихвата, поради което тя се дължи за целия заявен период от 11.03.2026 г. до 03.05.2026 г. включително. На основание чл. 162 ГПК съдът определя обезщетението за забава в предявения размер от 11,92 евро. Поради основателността на главния иск следва да се присъди и законната лихва върху главницата от предявяването му на 04.05.2026 г. до окончателното изплащане.