Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 201 от 24.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 573/2024
Вид
Решение № 201
Подписан
24.07.2024
В сила
24.07.2024
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Бургас, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600573 по описа за 2024 година С присъда № 10 от 22.01.2024г., постановена по НОХД №3264/2022г., състав на РС Бургас е признал подсъдимия Н. Л. К., ЕГН **********, за виновен в това, че на 13.06.2020 г. в ***************, пред заведение „М.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в лицето, от който последвало падане по гръб и удар на главата върху тротоара, причинил на Г. И. С., роден на *********г., средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа и контузионни огнища вдясно и ляво темпорално и париетално, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал.

2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54, ал. 1 НК, го осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 /осем / месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за срок от 3 /три/ години.Със същата присъда съдът е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД, Н. Л. К., ЕГН **********, да заплати на Г. И.

С., ЕГН **********, сумата от 15 000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва от датата на деянието - 13.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като 1 отхвърля предявения граждански иск за сумата над 15 000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева, както и е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Н. Л. К., ЕГН **********, да заплати на Г. И. С., ЕГН **********, сумата от 700,00 лева, представляваща разноски по делото. РС на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Н. Л. К., ЕГН **********, да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР - Бургас, сумата от 754,73 лева /седемстотин петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по Досъдебното производство, както и да заплати в полза на РС - Бургас сумата от 600,00 лева, представляваща държавна такса за уважената част на гражданския иск, сумата от 90,00 лева, представляваща заплатени възнаграждения на вещите лица, както и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на адв.Кръстевич – защитник на подс.К. против посочената първоинстанционна присъда. Тя съдържа общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата на РС. В нея се твърди, че виновността на подсъдимия не била установено по безспорен и категоричен начин. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас оспорва въззивната жалба, като счита, че от събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява виновността на подс. К. в извършване на престъплението, за което му е предявено и повдигнато обвинение. Намира първоинстанционната присъда за законосъобразна и правилна, като моли същата да бъде потвърдена.

Гражданският ищец и частен обвинител Г. С., чрез повереника си адв.Досев изразяват становище за основателност на повдигнатото обвинение и предявения граждански иск като моли присъдата на РС Бургас да бъде потвърдена в наказателната и в гражданската й част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият К. не се явява, редовно призован. Защитниците му – адв. Кралев и адв.Кръстевич, молят обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да подс.К. да бъде оправдан, тъй като обвинението срещу него не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Алтернативно, молят делото да се 2 върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Излагат доводи за предубедено и превратно тълкуване на доказателствената съвкупност от страна на съда, считат, че на места тя въобще не е анализирана.

Акцентират на противоречия в показанията на свидетелите С. по отношение на мястото, откъдето се появява нападателя, дрехите, с които бил облечен както и механизма на деянието, които според защитата първоинстанционния съд съд не е преодолял. Оспорват законосъобразността на разпознаванията, ползвани от съда при постановяване на присъдата.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на правилността на присъдата, в предмета и пределите по чл.313 и чл. 314 от НПК, намира за установеното следното:

Подсъдимият Н. Л. К., ЕГН **********, роден на ********* г. в гр.

Бургас, *******, ****** гражданин, с постоянен адрес: ************, ********, ********, *****************, **********, **********, *******.

През летния сезон на 2020 г. бащата на подсъдимия Н. К. свидетелят Л.

К. стопанисвал питейно заведение „М.“, находящо се в *************.

Подсъдимият работел в същия период в заведението като барман. Свидетелите Г. С. и Г.С. (двамата съпрузи) живеели в къща срещу заведението „М.“.

Вечерта на 13.06.2020г. след 23,00ч. свидетелите Г. С. и Г.С. отишли в заведение „М.“, находящо се в *************. за да направят забележка за силната музика, която се чувала оттам и пречела на децата им да заспят. На намираща се на външна площадка маса, седели Л. К., от лявата му страна седяла И.Л., а от дясно подсъдимият Н. К.. В близост до масата била и свидетелката П.Г. - съпруга на Л. К.. Заведението разполагало и с втори етаж, където били разположени клиентите. Свидетелят С. се доближил до Л. К. и го попитал дали той е управителя на заведението. Свидетелят К. не му обърнал внимание и продължил да гледа телефона си. В този момент С. бутнал с коляно крака на К., при което Л. К. се изправил и ударил с юмрук в лицето С..

С. политнал към намиращ се зад него стол, спънал се и паднал на страни. К. нанесъл на С. втори удар, в резултат на който С. паднал назад на земята. След нанасяне на втория удар С. се изправил и започнал да отстъпва назад към входа на заведението, но получил трети удар в лицето, нанесен от подсъдимия Н. К., след който С. паднал назад, ударил главата си в тротоара, потекла кръв и изпаднал в безсъзнание. Веднага след това подс.К. напуснал 3 местопроизшествието. След сигнал на 112 на местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ и полицейски служители. С. бил отведен в УМБАЛ-Бургас, където на 14.06.2020 г. бил хоспитализиран в Неврохирургично отделение на УМБАЛ - Бургас с диагноза: „Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма“. Свидетелят С. бил изписан на 22.06.2020г. като му било предписано домашно лечение.

Възстановителният период продължил около три месеца, като на пострадалия С. му било указано да не излиза на слънчева светлина и да не ползва компютър.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза С. е получил счупване на черепа и контузионни огнища вдясно и ляво темпорално и париетално, които увреждания е възможно да са получени при падане на неравен терен след нанесени удари с твърди тъпи предмети в областта на лицето, каквито са и юмруците на човек. Според заключението била причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота /л.67, 68, т.1 от ДП /. Поради извършени допълнителни изследвания на пострадалия, в хода на разследването е била назначена допълнителна съдебномедицинска експертиза /л.23, 24, т.2 от ДП/, според което установените пароксизмални прояви фронто-париетално в дясно при направеното ЕКГ са в резултат от травмата, но не променят квалификацията на увреждането.

Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд и изцяло се споделя от въззивната инстанция. Приетите за установени фактически положения, формулирани от първата инстанция, се обосновават въз основа на анализа на събраните по делото доказателствени източници. Събраните по делото доказателства са анализирани подробно и задълбочено, вярно е интерпретирано тяхното съдържание при спазване на съответните процесуални правила, поради което упреците на защитата към доказателствената и аналитичната дейност на контролирания съд са неоснователни. Първостепенният съд не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби, при формирането на своето вътрешно убеждение по фактите. Съобразявайки изискванията на процесуалния закон, първостепенният съд е изложил съображения относно това на основата на кои от доказателствата и доказателствените средства е формирал вътрешното си убеждение, което е довело до извод, че според него авторството на подсъдимия К. е установено по безспорен начин от събраните 4 по делото доказателства, поради което и не може да се приеме твърдението на защитата че те не отговорят на изискуемия стандарт на чл.305,ал.3 от НПК.

След самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният съд намира следното: От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че на 13.06.2020 г. в ***************, пред заведение „М.“, Г. И. С. е бил ударен с юмрук в лицето, от който последвало падане по гръб и удар на главата му в тротоара на улицата, в резултат на което получил счупване на черепа и контузионни огнища вдясно и ляво темпорално и париетално. Основният спорен между страните по делото въпрос е дали лицето, което е нанесло удара в главата на С. е именно подсъдимия К.. Най-важни за установяване на обстоятелствата по делото безспорно са показанията на установените преки участници в развилия се инцидент – пострадалия С. и неговата съпруга- свидетелката Г.С.. Освен тях, всички останали свидетели, които са присъствали в непосредствена близост или на разстояние около 10 метра от мястото и по време на инцидента- Л. К., П.Г., Р.Ф., И.Л., С.Б., С.Д. и М.Т. не дават показания за лицето, което е нанесло удара на С., в резултат на който той е паднал на земята. Тези свидетели категорично твърдят, че не са видели нападателя на С.. Разпитаните като свидетели Я.Н., Д.Ф., А. и С.В., М.С. и А.В., които не са присъствали на инцидента, а са се отзовали на мястото след като са чули виковете за помощ на свидетелката Г.С.. Показанията на тези група свидетели н е дават информация за механизма на деянието и неговия автор.

Приобщеният видеозапис обективира физическия сблъсък между свидетеля Л. К. и С., при който К. нанася два удара в областта на главата на С.. От видеозаписа се установява, че при двата удара С. полита назад и пада на земята. Видеозаписът обаче не е пълен, а прекъсва точно след нанасяне на втория удар от свидетеля Л. К. срещу С.. Моментът на нанасяне на удара, причинил телесното увреждане на С. не е визуализиран. Така единствените доказателства за авторството на деянието остават показанията на пострадалия С. и неговата съпруга Г.С. и проведените от тях разпознавания. В производство за причинено телесно увреждане, основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалия и съобщеното от него относно механизма на увреждането му. Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по действителното им съдържание дава максимално обективни 5 данни, позволяващи разкриване на обективната истина, върху който принцип е изграден нашият наказателен процес / Решение № 467 от 3.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 514/2009 г., I н. о., НК /. В този смисъл РС правилно е стигнал до извод, че показанията на свидетелите С. относно авторството на деянието и осъществените от тях разпознавания на подсъдимия като негов извършител, са достоверни и надеждни носители на информация за случилото се и ги е кредитирал. При оценката на убедителността на показанията на свидетелите С. настоящият състав се придържа към принципа, че когато доказателството е много силно и не възникват съмнения в неговата достоверност, необходимостта от потвърждаващи доказателства съответно е по-малка (Bykov v. Russia [GC], § 89; Jalloh v. Germany [GC], § 96). В случая показанията на пострадалия и на неговата съпруга Г.С. са категорични и безпротиворечиви от самото начало по отношение на лицето, нанесло удара на С. и те без сянка на съмнение посочват именно подсъдимия като извършител както при разпознаванията, така и в съдебната зала. Двамата свидетели заявяват в разпитите в хода на съдебното следствие, че нямат никакви съмнения, че именно подсъдимия е осъществил деянието. Няма причина тези техни твърдения да не бъдат кредитирани. Важно е да се посочи, че данните по делото не установяват предхождащ инкриминираното деяние конфликт между подсъдимия и неговите близки и пострадалия и неговото семейство, на основата на който да се изведе мотив у С.и да свидетелстват против подсъдимия, уличавайки го в извършване на инкриминираното деяние, което не е извършвал. В случая, както в ДП, така и пред първоинстанционния съд, двамата свидетелите С. категорично заявяват, че са видели лицето, което е нанесло удара в главата на пострадалия Г. С., от който той е паднал на земята и е ударил главата си. И двамата свидетели разпознават именно Н. К. като извършител на процесното деяние. Разпознаването на лица и предмети е самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства, насочен към установяване на тъждество между лица или предмети, за които вече са депозирани обяснения или показания и тези, предявени на разпознаващото лице. От една страна, разпознаването представлява способ за проверка на гласни доказателства (обяснения или показания) и същевременно е способ за събиране на нови доказателства. В първата хипотеза, чрез него се проверяват факти, установени вече чрез депозирани обяснения или показания, същевременно разпознаването може да доведе и до събиране на преки 6 доказателства: разпознаването на извършителя на конкретно престъпление от свидетел-очевидец винаги е пряко обвинително доказателство, което е от естеството да се постави в основата на постановен осъдителен съдебен акт. В случая извършените разпознавани от С.и са изцяло съобразени с изискванията на Глава четиринадесета, Раздел VII от НПК. свидетелите С. са били разпитани преди разпознаването в унисон с разпоредбата на чл. 170 НПК, като са посочили особеностите, по които могат да разпознаят лицето след което е извършено разпознаването като на разпознаващите са представени четири лица,сходни по външност и възраст и те категорично са посочили подсъдимия.