Решение № 74 от 22.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330206763 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-008184 от 24.10.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което П. С. Д., ЕГН **********, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е санкциониран с глоба в размер на 200 (двеста) лева (с равностойност в евро – 102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, П. С. Д., представляван от адв. А., обжалва цитираното наказателно постановление (НП) с доводи за незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е бил собственик на управляваното от него МПС, поради което не е имало как да знае, че то е било с прекратена регистрация, както и че не е бил уведомен по надлежния ред за образуваното срещу него административнонаказателно производство. Моли за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

1

На 20.04.2025 г., около 14:33 ч. в град Пловдив, на кръстовището на бул.

„Васил Априлов“ и бул. „България“ с посока на движение от изток към юг, жалбоподателят П. С. Д. управлявал лек автомобил „ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ с рег.№ *****, когато служители от ОД на МВР-Пловдив, сред които и свидетелят К. Г. Г. – **** в с-р „Пътна полиция“ - Пловдив го спрели за проверка. В хода на същата било установено, че управляваното от Д. моторно превозно средство, собственост на И. И. Ю. с ЕГН **********, било със служебна прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано от 18.03.2025г.

Доколкото установеното деяние имало признаците и на състав на престъпление по чл.345, ал.2 от НК с Мотивирана резолюция № 25-1030М000150/22.04.2025 г. Началник Група в ОДМВР Пловдив на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН с № 3837613 от 20.04.2025г., а материалите по случая били изпратени по компетентност на Районна прокуратура (РП) – Пловдив, където била образувана прокурорска преписка № 7354/2025 г. В хода на същата, посредство проверка по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ, било установено, че към месец април 2025 г. жалбоподателят П. С. Д. е работил към „ТББ“ ЕООД, като няколко месеца по-рано, на 14.01.2025 г., той бил упълномощен от работодателя си - „ТББ“ ЕООД да закупил л.а. „Лендровер“ с peг. № ******** и да представлява новия собственик - юридическото лице - при пререгистрацията му в КАТ. След като с договор за покупко-продажба той закупил процесния автомобил в законоизискуемия двумесечен срок по чл|.

143, ал. 15 от ЗДвП не отишъл да пререгистрира същия въпреки, че бил упълномощен и за това действие, поради което регистрацията на автомобила била служебно прекратена. Наблюдаващия преписката прокурор преценил, че с издаденото му пълномощно жалбоподателят имал правото, но не и задължението да регистрира новопридобитият за дружеството „ТББ“ ЕООД автомобил, поради което било счетено, че той не е осъществил нарушението от субективна страна. На следващо място държавното обвинение счело, че дори и жалбоподателят Д. да е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена, тъй като именно той е трябвало първоначално да го пререгистрира, то деянието му не осъществявало признаците на предвидено в закона престъпление - по чл.345, ал.2 от НК, поради своята малозначителност.

Материалите по преписката били препратени за произнасяне по компетентност на с-р „Пътна полиция“ - Пловдив, с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца.

Въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 21.10.2025г., както и съобразно чл.36, ал.2 от ЗАНН на 24.10.2025 г. административнонаказващият орган - Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ издал обжалваното Наказателно постановление № 25-1030-008184 от 24.10.2025г., с което на П. С. Д. за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП били наложени на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200 лв. (102.26 евро) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, както и е било постановено отнемането 2 на 10 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г.

Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят К. Г. Г., който е посочил, че поддържа изцяло отразените от него фактически констатации в АУАН и макар и да не си спомня случая с подробности заявява, че след като л.а. „ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ с рег.№ ***** е бил спрян за проверка на служебния полицейски таблет било изписано, че същият е бил със служебно прекратена регистрация. Съдът кредитира тези показания, доколкото не се опровергават от събраните по делото писмени доказателства.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът възприема и кредитира с доверие като последователни и непротиворечиви.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така установената по-горе, възприета в АУАН и НП фактическа обстановка, правилно в случая е прието, че поведението на жалбоподателят П.

Д. е в разрез с предвиденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Нарушената разпоредба въвежда изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна чл.145, ал.2 от ЗДвП предвижда приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В случай на неизпълнение на задължението на собственика на МПС да го регистрира в продължение на два месеца от придобиването, нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП (в редакцията й относима към датата на нарушението) предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано МПС, което се извършва служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.

В разглеждания случай не се спори, че на 14.01.2025 г. жалбоподателят, в качеството му на пълномощник на „ТББ“ ЕООД с договор за покупкопродажба е закупил за дружеството лек автомобил „ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР“ с рег.№ *****. Не се спори и че новопридобитото за дружеството МПС не е било регистрирано нито от новия си собственик, нито от П. Д., като упълномощен за това служител, в службата за регистрация на ППС, в резултат на което на 18.03.2025 г. регистрацията е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, т.е. несъмнено се установява и фактът на служебно прекратяване на регистрацията на въпросния лек автомобил. Доказателствата безспорно сочат и че на процесната дата, час и място жалбоподателят е 3 управлявал същия този лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена на 18.03.2025г. и в този смисъл е имал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Като е осъществил действия по управление на процесното МПС, чиято регистрация е служебно прекратена в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, която законът приравнява на липса на регистрация на МПС, жалбоподателят е реализирал от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП предвижда наказание за самия водач на нерегистрираното МПС, а не за собственика му, поради което аргументите на защитата в обратния смисъл се явяват неоснователни.

В случая нормата, по реда на която е извършено прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил (чл. 143, ал. 15 ЗДвП), предвижда прекратяването да се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, когато собственикът в двумесечен срок от придобиването на МПС, не го регистрира. Видно от съдържанието на нормата е, че законодателят е регламентирал фактическото прекратяване на регистрацията да се извършва посредством АИС, но не вменява задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган. Такова задължение, действия или нарочни актове не са предвидени и в други законови норми и нормативни актове. Доколкото фактическото прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не се осъществява от определен административен орган, чрез конкретни негови актове или действия, т.е. не съставлява фактическо правно действие, то се налага извода, че самото прекратяване не би могло да се оспори, а оттам не следва да се съблюдава изтичането на срок за обжалване, едва след което да се извършва отбелязване на факта на прекратяване на регистрацията в автоматизираната система.

Предвид на това, с извършеното на 18.03.2025 г. служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и отбелязване на това обстоятелство в системата на АИС „КАТ“, съдът приема за правомерно настъпил факта на прекратяване на регистрацията на МПС, а оттам приема, че към датата на нарушението (20.04.2025г.) надлежно прекратената регистрация е породила своето правно действие. В този смисъл, като е управлявал на процесната дата МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно деяние по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Подобни доводи в подкрепа на съставомерност, се откриват и в съдебен акт на Върховния административен съд на РБ, VII о., изложени в Решение № 7391 от 22.07.2022 г. по адм.д. № 1295/2022 г.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, извършено от жалбоподателя. Както се посочи служебното прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган и закона не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила, както това е предвидено например при служебното прекратяване на 4 регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 ЗДвП. За наличието на формата на вина се правят изводи от установената фактическа обстановка и от обективираните действия на нарушителя. В случая от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 7354/2025г. става ясно, че жалбоподателят П. Д. е бил упълномощен не само да закупи процесния автомобил, но и да го пререгистрира впоследствие в КАТ, от което следва, че той е бил длъжен и е могъл да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на МПС за регистрирането им по реда и в срока по чл.

145, ал. 2 ЗДвП и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения.

Видно от извършената проверка по реда на чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ по прокурорска преписка № 7354/22.10.2025г., жалбоподателят е работил към „ТББ“ ЕООД като на 14.01.2025 г. той е бил упълномощен от работодателя си „ТББ“ ЕООД да закупил л.а. „Ленд Роувър Рейндж Роувър“ с peг. № ******** и да представлява новия собственик - юридическото лице - при пререгистрацията му в КАТ. Това означава, че в субективните представи на П.