Определение № 1172 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1172 гр. София, 22.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина П.

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002901687 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е по делото молба с вх. № 22892/09.12.2025 г., с пощенско клеймо от 05.12.2025 г., подадена от ответника по касация Д. И. Щ. – лично и в качеството й на ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, ЕИК 205107015, чрез адв. П. Н., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3202/12.11.2025 г. в частта за разноските.

В дадения срок от касатора “ЛЕНО” АД, ЕИК 203217465, се изразява становище за неоснователност на направеното искане. Развиват се подробни доводи, че не са дължими претендирА.те разноски поради прекратяването на касационното производство поради недопустимост на обжалването. Поддържа се тезата, че доколкото съдът следи служебно за редовността и допустимостта на жалбата, оставена без разглеждане в случая, усилията на насрещната страна не са допринесли за правния извод на касационния състав и на ответника по касация не се следва адвокатско възнаграждение. Заявява се възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендирА.я адвокатски хонорар.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на стрА.те и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата на Д. И. Щ., в качеството й на ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, е допустима – подадена е от лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 3202/12.11.2025 г. по т.д. № 1687/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., касационната жалба на “ЛЕНО” АД против решение № 450/24.04.2025 г. по в.гр.д. № 137/2024 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, е приета за недопустима като насочена срещу неподлежащ 1 на касационен контрол въззивен акт и е оставена без разглеждане.

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата, дала повод за завеждането му, да плати всички реално направени от първата разходи при реализиране на защитата й, за които са представени по делото доказателства, включително и възнаграждение за един адвокат. На основА.е чл. 78, ал. 4 ГПК разноските са дължими и при прекратяване на производството по делото.

В случая искането на ответника по касация за присъждане на разноските по делото е заявено в отговора на касационната жалба, като съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение за касационното производство в общ размер на 3 000 лева. Представен е по делото договор за правна помощ от 21.07.2025 г., сключен между процесуалния представител и ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева, платено в брой на 21.07.2025 г.

Приобщен е и договор за правна помощ от 21.07.2025 г., сключен с Д. И. Щ., в който е договорено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева и начин на плащане: на основА.е чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Регистрирането на едно дееспособно физическо лице като едноличен търговец по реда на Търговския закон разширява правоспособността му, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но без да възниква нов правен субект с отделно обособено имущество (така в решение № 80/26.07.2012 г. по т.д. № 287/2011 г. на ВКС, I т.о.). При това положение на тази страна в процеса се следва само един адвокатски хонорар.

Предвид ангажирА.те доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, следва да бъде разгледано релевираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, мотивирано с твърдение за прекомерност на извършения разход. Като съобразява естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, извършените от процесуалния представител на ответника по касация действия, изразяващи се в подаване на отговор на касационната жалба и на изложението на основА.я за допускането й, и само като ориентир размера на възнагражденията в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, неприложима поради несъответствието й с правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, както и като констатира липсата на доказА. други критерии по смисъла чл. 36, ал. 3 ЗАдв., към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 400 евро, превалутирано съгласно правилата на чл. 12 и чл.

13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По тези съображения следва да бъде допълнено определението по чл.288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер, а за горницата над тази сума искането не следва да бъде уважено.

2

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основА.е чл. 248 ГПК Определение № 3202/ 12.11.2025 г. по т.д. № 1687/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 4 ГПК “ЛЕНО” АД, ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Калофер” № 1, ет. 5, да заплати н а Д. И. Щ., в качеството й на ЕТ “АМБИТУС – Д. Щ.”, ЕИК 205107015, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Свети Димитър Солунски” № 33, сумата от 400 евро - разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение над тази сума до претендирА.я пълен размер.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3