Решение № 764 от 14.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40104/2021
- Вид
- Решение № 764
- Подписан
- 14.01.2024
- Състав
- МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.344, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.368, ал.2, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.369, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
- чл.1, ал.1, т.6 · Търговски закон
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 764 гр. София, 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110140104 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е предявило иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ срещу Столична община за сумата от 470,24 лева - непогасено вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М* с рег. № * КК, обект на сключен с ищеца договор по застраховка „каско“, които щети са причинени при ПТП от 25.01.2020г. около 18:00ч. в гр.
София, при движение по бул. „Искърско шосе“ поради попадане на автомобила в дълбока и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва от 08.07.2021г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че платил застрахователно обезщетeние по договор за имуществена застраховка „каско“ по повод ПТП, настъпило при преминаване на автомобила, обект на застраховката, през необозначена и несигнализирана неравност (дупка) пътното платно на улица в гр. София. Твърди, че мястото на инцидента е общински път и задължение за поддържането му в изправно състояние, както и за сигнализирането на неравност на пътното платно по закон, е на ответника. Наличието на необозначена и несигнализирана неравност на пътното платно се дължало на неизпълнение на тези задължения и бездействието на лицата, натоварени от ответника със задълженията за осигурявaне на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение, било основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника за платеното обезщетение и ликвидационните разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Излага доводи за липса на конкретизация на обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП. При изпълнение на задълженията за поддръжка и стопанисване на общинските пътища ответникът възлагал тези дейности на дружества по силата на сключвани договор по реда на обществените поръчки. Такъв договор бил сключен с консорциум „Щрабаг – Трансгео“ ДЗЗД, ЕИК 177361092, на което дружество по ЗЗД било възложено извършване на рехабилитация на бул. „Искърско шосе“ в участъка от бул. „Христофор Колумб“ до ул. „Туше ДелиИ.“. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на търсената отговорност. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, тъй като не се доказвало заплащането на вноските от застрахователната премия. Твърдяното преминаване на автомобила през неравност на пътното платно на соченото място не било доказано поради липса на съставен протокол за ПТП. Не било 1 доказано дали процесното събитие е покрит по твърдяната застраховка риск. Евентуално ищецът бил изплатил застрахователно обезщетение, без да е налице валидно основание за това. Оспорва иска и по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.
На основание чл.219, ал.1 ГПК по искане на ответника съдът е допуснал привличане на трети лица – помагачи на страната на ответника, а именно : „Трансгео“ ЕООД, ЕИК 040248911, „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК 130463628 и „Страбаг“ – дружество с ограничена отговорност с рег. № 010676681, чрез „Страбаг Сп.з.о.о. – клон България“ КЧТ, ЕИК 204959403.
Ответникът е оттеглил искането си за предявяване на обратни искове спрямо третите лица – помагачи съгласно молба от 12.05.2022г.
Третото лице – помагач „Трансгео“ ООД, е взело писмено становище, с което оспорва иска.
Не било доказано валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, защото не било доказано плащането на всички премийни вноски. Освен това не били приложени и Общите условия към застрахователната полица. Не били доказани елементите от фактическия състав на търсената отговорност. Оспорва иска и по размер.
Третото лице – помагач „Щрабаг“ ЕАД е взело писмено становище, с което оспорва иска.
Оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, както и заплащането на застрахователно обезщетение. Възразява, че е налице валидно уведомление от страна на застрахования спрямо ищеца за процесното събитие поради това, че уведомлението не е подписано от застрахования.
Третото лице – помагач „Страбаг“ – дружество с ограничена отговорност с рег. № 010676681, регистрирано в Република Полша, седалище и адрес на управление : Република Полша, гр. Прушков, ул. „Парневска“ № 10 чрез „Страбаг Сп.з.о.о. – клон България“ КЧТ с ЕИК 204959403, седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115г, ет.8, не е взело становище по предявения иск.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по договор за имуществено застраховане е платил твърдяното застрахователно обезщетение за щети, които са причинени вследствие на преминаване на автомобил, обект на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане, през необезопасена и необозначена неравност на пътното платно на улица в гр. София, размер на причинените вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, както и действителния размер на вредите към датата на настъпване на събитието.
Съдът приема за установено, че 25.01.2020г. около 18:00ч., в тъмната част на денонощието, водачът на л.а. „М* с рег. № * КК се в движил в гр. София по бул. „Искърско шосе“ с посока кв.
„Абдовица“ и по време на движение е преминал през несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно (дупка), което станало причина за увреждане на автомобила. Посочените фактически изводи се основават на показанията на разпитания като свидетел водач на процесния автомобил – Р. Г., и на приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда и съгласно което от техническа гледна точка е възможно установените върху процесния автомобил увреждания да са получени вследствие на преминаването му върху неравност (дупка) на пътното платно. Твърдения в исковата молба механизъм на събитието е деклариран от застрахования в приетото като доказателство уведомление за щета № 44212132002383. Предвид приетото заключение по съдебно – почерковата експертиза, което се кредитира от съда, остана недоказано оспорването на автентичността на уведомлението за щета. По делото няма доказателства, които да разколебават така направените изводи относно механизма на събитието или да сочат на друга причина за възникване на инцидента.
Ответникът и третото лице – помагач „Щрабаг“ ЕАД не ангажираха доказателтсва в подкрепа на възражението си за съпричиняване, обосновано с управление на автомобила с несъобразена скорост. При това по арг. чл.154, ал.1 ГПК съдът приема, че възражението е 2 недоказано.
Като доказателство по делото е приета сключена при ищеца застрахователна полица № 440119213127953 с обект процесния автомобил с период на застрахователно покритие
07.12.2019г. – 06.12.2020г. От заключението по съдебно – почерковата експертиза, прието без възражение от страните, което се кредитира от съда, се установява, че полицата не е подписана от застрахования Роребрт Р. Г.. При това съдът приема за неспазена изискуемата от закона писмена форма за действителност на договора за застраховка – чл.344, ал.1 КЗ. При претендирано суброгационно право ответникът може да прави възраженията, които ищецът в качеството си на застраховател е могъл да направи спрямо застрахованото лице, в чиито права ищецът претендира да е встъпил. В случая застрахователят не е можел да противопостави на застрахованото лице възражение за недействителност на застрахователния договор по застраховка „автокаско“ поради неспазване на изискуемата по закон писмена форма предвид това, че приел плащане на първата вноска от застрахователната премия (видно от приетата като доказателство сметка № 19112914636862/29.11.2019г. – л.154 от делото). Така с поведението си, приемайки плащане на първата вноска от застрахователната премия, застрахователят (ищец) не е имал право да оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „каско“ при предявяване на процесната щета. В случая неспазването на предписаната от закона форма за действителност на застрахователния договор на основание чл.293, ал.3 ТЗ (приложима за търговските сделки, каквато е застрахователната сделка – чл.1, ал.1, т.6 ТЗ) не води до недействителност на застрахователния договор, щом от поведението на застрахователя може да се заключи, че не е оспорил действителността на волеизявлението. При това предвид нормата на чл.293, ал.3 ТЗ съдът приема, че макар и при неспазена писмена форма за действителност на договора за застраховка е налице валидно застрахователно правоотношение.
Плащането на първата по ред вноска от застрахователната премия, чийто падеж е на 07.12.2019г., се установява от приетата като доказателство сметка № 19112914636862/29.11.2019г.
(л.154 от делото), което е условие за влизане в сила на договора за застраховка – арг. чл.351, ал.3 КЗ. Ирелевантно е плащането на последващите премийни вноски, защото няма възражение за прекратяване на договора поради неплащането им – чл.368, ал.2, т.3 КЗ, както и няма данни за направени удръжки поради неиздължавне на застрахователна премия при твърдяното плащане на застрахователното обезщетение – чл.369, ал.2 КЗ.
Процесното събитие е пътнотранспортно произшествие, като предвид условията на сключения застрахователен договор – „каско +“, следва да се приеме, че събитието е покрит по застраховката риск.
От приетото от фактическа страна следва, че пътноранспортното произшествие е настъпило на улица в населено место – гр. София, за която не се доказва да се явява едновременно и участък от републикански или общински път, поради което Закона за пътищата, на основание чл.
1, ал. 2, т. 1 от него, не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно найкратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Столична община е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в София, което включва и недопускането, съответно отстраняването на неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията / бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място. Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. § 7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че 3 наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът – Столична община, е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. Такова тълкуване относно елементите от фактическия състав на търсената отговорност е дадено в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК.