Решение № 1816 от 15.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1816 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110216914 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ф. Д. Т., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-015810/09.08.2023 г., издадено от ГВБ - Началник – група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т.

5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 (два) месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Възразява се, че към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) бил изтекъл тримесечният срок от установяване на нарушителя, регламентиран в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради пропуск да се извърши пълно и ясно описание на фактическата обстановка в наказателното постановление, с което са ограничени правата на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено. Оспорват се и извършените от наказващия орган фактически установявания, като се претендира недоказаност на административнонаказателното обвинение. Отправя се упрек и към преценката на административнонаказващия орган (АНО) за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН към установените факти. Формулирано е искане за цялостна отмяна на издадения 1 санкционен акт.

В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Златкова, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък.

Въззиваемата страна Началник - група ОПП - СДВР, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 07.11.2022 г., около 18:10 часа, в град София, Ф. Д. Т., ЕГН ********** , управлявал товарен автомобил марка „Скания“, модел „Г 360“, с рег. № ХХХ, собственост на ХХХ ЕООД. Движел се в дясната лента на Околовръстен път, с посока на движение към вход изхода за гр.София, където се намирал и разклонът за бул.“Ботевградско шосе“.

В този момент, в рамките на същия участък от Околовръстен път, управлявала собствения си лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. ХХХ и свид. Е. Ш. П.. Тя се намирала в крайната дясна лента от пътя, като възнамерявала да отклони движението си по бул.“Ботевградско шосе“. Поради натоварения трафик, в пътната връзка се образувала колона от автомобили.

Когато П. продължила към разклона за бул. „Ботевградско шосе“, жалбоподателят, който в този момент се движел в съседната за нея лява лента, предприел маневра, отклонявайки се вдясно от своята траектория, за престрояване в нейната лента, водеща към пътната връзка.

Той обаче не съобразил разстоянието между лекия автомобил на П. и този, движещ се зад него. В резултат на това ударил леко с предната броня на товарния си автомобил задния ляв калник на л.а. „Ауди А4“, с рег. №ХХХ

Няколко метра след мястото на съприкосновението, свид. П. отбила встрани, преустановила движението на превозното си средство и излязла от него, ръкомахайки към жалбоподателя, в опит да го прикани да спре, за да установят последиците от реализираното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Реакция от страна на Т. обаче не последвала, като той я подминал с товарния автомобил и продължил в своята посока.

За настъпилия пътен инцидент свид. П. подала сигнал до спешен телефонен номер „112“.

В отговор на място пристигнал полицейски екип в състав – свид.А. К. П и колегата му ИС.

По данни на останалия на място участник в ПТП , служителите на реда изготвили докладна записка за регистрационния номер на другия автомобил, били описани и обстоятелствата по 2 случая. На място полицаите извършили оглед на превозното средство на свид. П., респ. възприели причинените по него вследствие удара щети, които заснели със служебен таблет.

Били изготвени скица на място, протокол за ПТП №1826999/07.11.2022 г. Снети били и сведения от свид. П., в които тя изрично отразила обстоятелството, че автомобилът й е бил ударен от напусналия участник в ПТП, който направил рязка маневра вдясно, за да навлезе в нейната лента за движение, след което се оттеглил от мястото.

Товарният автомобил бил установен като собственост на ХХХООД. На 20.04.2023 г. представител на дружеството А. ГМ попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отразил, че към датата на ПТП водач на влекача е бил Ф. Д. Т.. Последният се явил в сградата на О"ПП" - СДВР на 04.07.2023 г. В представена от него писмена декларация той отрекъл на 07.11.2022 г. д а е реализирал с управлявания от него товарен автомобил пътен инцидент.

При така установеното и след като преценил, че са извършени две нарушения на правилата за движение по пътищата, свидетелят Ц. Х. Ц. - на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР, на когото преписката била разпределена за работа, съставил акт за установяване на административно нарушение, с бл.№ 240856, от дата 04.07.2023г., в присъствието на свидетеля Е. П. и свидетеля СД. Като накърнени били посочени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан лично от Т. и копие от него му било връчено на място. В графата за възражения жалбоподателят оспорил възприетата в АУАН фактическа обстановка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили допълнителни писмени изложения по фактите, доводите в които се припокриват с тези, съдържащи се в иницииращата настоящото производство жалба.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №23-4332-015810/09.08.2023г. от ГБ - Началник група към СДВР - ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя, на основание на основание чл.179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени кумулативно административни наказания „Глоба“ в размер на 150,00 /сто и петдесет/ и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 (два) месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП. Жалбата срещу него била подадена на 23.11.2023 г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели Петров, Ц. и П., както и в писмените доказателства по делото: протокол за ПТП №1826999/07.11.2022 г., писмени сведения от П. и Т., докладна записка, справка – картон на водача Т., Заповед №513з-246/12.01.201г. и Заповед №8121к-13318/28.10.2019 г., пълномощни за процесуално представителство, писмен отговор от ОПП – СДВР, с УРИ 433200108399/27.10.2022 г. с приложения – снимков материал и справка от Централна база – КАТ, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК, врчл.84 от ЗАНН.

3

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Ц. и П , като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за изготвяне на протокола за ПТП, приложената към него скица и последващото съставяне на АУАН.

Свидетел П е категоричен, че за изготвяне на първоначалните документи с колегата си са се водили по информацията, предоставена им от установения на място водач П., която е споделила пред тях механизма на реализираното ПТП. От своя страна Ц. е следвал съдържанието на представените на вниманието му материали от образуваната по повод пътния инцидент преписка пред органите на ОПП – СДВР, като е съобразил и сведенията, събрани от двамата водачи. Пропуските и липсата на спомени, заявени в показанията на посочените свидетели съдът отдава на изминалия период от време и естеството на тяхната работа (почти ежедневното обследване на множество нарушения, попълването на документация и т. н.). Същите не са от естество да препятстват изясняването на фактите относно реда за съставяне на АУАН, ползваните в тази насока документи, процедурата по установяване на виновния водач и извършеното от него пред контролния орган деклариране на относими обстоятелства. Свидетелят П, макар и неочевидец на настъпилото ПТП, се е отзовал на подадения сигнал и е различил следи от реализирания пътен инцидент върху останалия на място лек автомобил, видно от описаните в протокола за ПТП щети, причинени по страничната лявата част на неговата задна броня. Последните са били в корелация и със сведенията от свид.П. - останал на място водач, споделени пред полицейските органи в рамките на проведената беседа с оглед установяване причините за настъпване на ПТП. Съвпадат и с наблюдаваните върху снимките следи върху корпуса на лекия автомобил.

Така изложените обстоятелства напълно се припокриват и със заявеното от разпитания в съдебно заседание втори участник в пътния инцидент - свид. П., която подчертава, че пътната ситуация е била предизвикана от водача Т., несъобразил предприетата от него маневра по престрояване в съседната му дясна лента с положението на движещото се там превозно средство, не се убедил, че няма да създаде опасност за него и така причинил настъпването на удар в задната му лява част. Доколкото П. се явява и пряко заинтересована страна във възникналата ситуация, съдът подхожда критично към заявеното от нея, като го съпоставя с останалия доказателствен материал. Според нея ударът между двете моторни превозни средства е настъпил мигновено и в ситуация, в която водачът на товарния автомобил не е преценил разстоянието, с което разполага, за да се престрои безопасно в дясната лента за движение. Свид. П. е категорична, че другият водач не е спрял, за да установи наличието на евентуално причинени щети, въпреки опитите й да привлече вниманието му, ръкомахайки към него, решил да продължи движението си и се е оттеглил.

В така пресъздадените лични възприятия с твърдение за достоверност, съдът не открива противоречия със заявените пред контролните органи, отразени в съставения от тях протокол и в попълнената от самата П. декларация факти. В последната е изложена идентична обстановка, поради което съдът намира показанията за непредубедени, предадени с присъщата на съхранен спомен логична последователност, поради което ги кредитира с доверие.

4

Единственото отклонение от изложената фактология се открива в твърдението на Ф.

Т., вписано в неговите сведения, с което оспорва факта на настъпил удар между управлявания от него товарен автомобил и друго превозно средство. Така споделени обаче писмените изявления съдът приема за опровергани от факта на ангажиране намесата на органите на ОПП – СДВР именно от свид. П., пред които е възпроизвела не само механизма на пътния инцидент, идентичен на отразения от нея в писмената й декларация и заявен пред съдебния състав, но и регистрационния номер и марката на ударилото автомобила й превозно средство. Липсва разумно обяснение тези нейни действия да са подчинени на стремеж да се навреди именно на жалбоподателя. По делото не са събрани и доказателства за съществуването на отношения между свидетелката и Т., които да указват на оформен мотив за набедяване. При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва разказа на свид. П., доколкото с показанията й събитията от процесната дата са пресъздадени устойчиво и с присъщата на утвърден спомен логична последователност, което обстоятелство затвърждава тяхната убедителност и е индиция за проявената добросъвестност от нейна страна. Предоставената информация не е фрагментарна и не указва изопачаване на факти. В този смисъл съдът кредитира с доверие показанията на разпитаното лице и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.