Акт № 144 от 06.11.2026, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- 241/2026
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.151 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, параграф 1, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 · Закон за наследството
- чл. 383 · Кодекс за застраховането
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.430 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 144 гр. Силистра, 06.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Ели Ст. Николова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263400500241 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №4332/11.05.26г. от “БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
“Московска” №19, чрез юк Н. срещу Решение №211/17.04.2026г., постановено по гр.д.№1182/2025г. по описа на РС – Силистра, в отхвърлителната част.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано, противоречащо на материалния и процесуалния закон.
Навежда, че на 29.12.2024г. е настъпил крайният падеж на кредита, поради което към дата на подаване на заявлението -08.01.2025г. не са изминали нито три, нито пет години. Релевират се оплаквания и за поставената от съда задача за изчисление на възнаградителната лихва, при която алгоритъмът е един и същ, несъобразен с това, че кредитът не е обслужван редовно и уговореното в договора по т.7.8 – 7.10 от ОУ. Навежа, че неправилно съдът е приложил чл.430 ТЗ и т.2 от ТР №3/2017г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо правилно въззивникът счита, че е начислил договорна лихва до настъпване на крайния срок на договора, предвид липса на предсрочна изискуемост.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.18.1 от ОУ е нищожна, като подчертава, че тя няма отношение към договорната лихва, а към начисляването на лихвена надбавка за забава, предмет на различно вземане. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковите претенции се уважат изцяло. Претендират се и разноски.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
В о.с.з. въззивникът, чрез процесуален представител – юк Н., поддържа позицията по спора.
В о.с.з. въззиваемата страна се представлява от назначения по делото особен представител.
Настоящият състав на Силистренски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред РС – Силистра е образувано по предявени от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, *** срещу С. К. , искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за установяване между страните, че ищеца дължи на ответника сумата от 893.35лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /08.01.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, 595.13лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 07.12.2017г. до 28.12.2024г., 246.71лв. – лихвена надбавка за забава за периода 07.01.2018г. – 28.12.2024г., 6.41лв. – обезщетение за забава за периода преди подаване на заявлението 29.12.2024г. до 02.01.2025г. и 120лв., разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение №11/09.01.2025г. по ч.гр.д. № 33/2025г. на РС – Силистра.
Навежда се в искова молба, че по силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2016г. „Банка ДСК” АД, като кредитор е предоставил на С.И.Е., като кредитополучател сумата от 1500лв., усвоен по посочена от последния разплащателна сметка в т.4 и 5 от договора. Въз основа на т. 8 от договора и т.7.1 от ОУ е определен променлив лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е 9.70% годишно. Срокът, за който е предоставен потребителският кредит е 96 месеца. На 04.12.2017г. кредитополучателят е починал, като след проведено производство по чл.51 ЗН един от наследниците е приел наследството – синът му С. К. И., а всички останали са направили откази от наследство. Последното плащане е направено на 07.01.2018г. и е в размер на 2лв., а крайният падеж е настъпил на 29.12.2024г. До ответника е отправена покана по чл.84 ЗЗД да плати в 7-дневен срок. Същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с постановеното по ч.гр.д. №33/25г. разпореждане на РС – Силистра, с което е указано предявяването на иск. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендира разноски.
В границите на срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител, депозира писмен отговор. Излага, че е допуснато несъответствие между мотиви и диспозитив в акта на съда в производството 2 по чл.51 ЗН, откъдето под въпрос било дали именно ответника е отговорен за целия дълг. Навежда, че в периода от 16.07.2018г. до 01.07.2024г. нищо не е предприето от кредитора, поради което прави възражение за погасяване на задължението по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с Определение №465/30.07.2026г., поради което жалбата подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на въззивна проверка e решението, с което първоинстанционния съд се е произнесъл по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, в отхвърлителната част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ОС - Силистра намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете са предявени в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. №33/2025г. на РС - Силистра, произнасянето на РС съответства на заявената за разглеждане установителна претенция, поради което решението се явява и допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията във въззивната жалба:
Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от приобщеното ч.гр.д. №33/2025г., на РС-Силистра, че в полза на въззивника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
За успешното провеждане на иска, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, т.е. да докаже, че е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор с наследодателя на ответника, по силата на който е възникнало задължение да заплати сумата, предмет на иска в претендирания размер поради настъпил краен срок на договора и че ответника е приел наследството.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи възражения.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото доказателства наличието на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2016г., по силата на който ищецът е предоставил на праводателя на ответника кредит за текущи нужди в размер на 1500лв., усвоен по посочена банкова сметка. ГПР е 10.30%. Кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева.
3
Съгласно чл.18.1 и чл.18.2 при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. При допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го изисква – след уведомяване до кредитополучателя.
Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, последната погасена главница в пълен размер е дължимата към 07.12.2017г., съгласно погасителния план.
Погасителната вноска, дължима към 07.01.2018г. е погасена частично в размер на 2лв. с наличната по сметката сума и е отнесено към договорна лихва. Общо погасената главница е в размер на 606.65лв. Неиздължена остава в размер на 893.35лв. За периода 07.12.2017г. – 28.12.2024г. договорната лихва е в размер на 372.17лв., като от дължимата на 07.12.2017г. лихва е приспадната частично платената от 2лв. За периода 08.01.2020г. до 28.12.2024г. договорната лихва възлиза на 207.78 лв., а за периода 08.01.2022г. до 28.12.2024г. е в размер на 92.75лв. Изчислената от вещото лице лихвена надбавка за забава за периода 07.01.2018г. до 28.12.2023г., изчислена върху просрочената главница е в размер на 245.71лв., за периода 08.01.2020г. до 29.12.2024г. е в размер на 117.28лв., а за периода 08.01.2020г. до 29.12.2024г. е в размер на 26.81лв.
Видно от констативно-съобразителната част на заключението, вещото лице е установило, че са налице извършени плащания по застраховка към „Групама Застраховане” ЕАД, като след допитване до банката е посочено, че застраховката е с покритие смърт при злополука или трайно намалена или загуба на работоспособност над 30% вследствие на злополука; бенефициентът е С. И. Е., не е настъпило застрахователно събитие и Банка ДСК не е получавала суми по застраховката.
В съответствие с възприетото в мотивите по т.1 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС ограниченията в обхвата на дейността на въззивния съд не следва да се прилагат в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои от частноправните субекти е дължимо и в защита на публичния интерес. В тези случаи служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало. В случай че първоинстанционният съд не е изпълнил предписаното, допуснатото процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на оплакване във въззивната жалба.
С определение №465/30.07.2026г., в изпълнение на задължението си по чл.7, ал.3 от ГПК, съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни и нищожни, поради накърняване на добрите нрави, клаузи в 4
Договора за кредит, ОУ, във връзка с които е сключена застраховка към „Групама Застраховане” ЕАД и е изискал информация от въззивника, с указание за последиците по чл.161 ГПК при неизпълнение.
С депозирана молба вх. № 3342/19.08.2026г. част от указанията се изпълняват. Направено е искане за продължаване на срок за останалата част.
Не се спори, че застрахователна премия не е включена в ГПР. Договорът за застраховка не е представен, въпреки продължаване срока за изпълнение, на основание чл.63 ГПК. Спорно по делото е дали същата трябва да бъде включена в ГПР, респективно ако да, дали това се отразява на действителността на договора.
По спорните по делото въпроси, настоящия състав намира следното:
Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл.19 от ЗПК/.
Тъй като договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи /включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит/. Той е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит.
Разпечатката съдържа 45 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/033bbd61-038a-4dbf-825a-6012941c5e1b