Определение № 643 от 06.08.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3006/2021
- Вид
- Определение № 643
- Подписан
- 06.08.2021
- В сила
- 15.11.2023
- Състав
- Мирослава Тодорова, СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА, Христинка Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 22 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 643 гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Мирослава Тодорова
Христинка Колева
Силвия Тачева като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603006 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по частна жалба от 12.07.2021 г., подадена от адв. Р.В. от САК, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Г. А.В.., срещу протоколно определение от 06.07.2021 г. постановено по НОХД № 5951/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК спрямо подсъдимия В. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Според защитата не са били налице предпоставките по чл. 66, ал.
1 от НПК. Иска се изменение на постановената мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Препис от частната жалба е изпратен на СРП, като становище в срок не е постъпило.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
В хода на досъдебно производство Г.В. е бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от дата 06.03.2020г., предявено му лично на 17.04.2020г., за извършено на 12.09.2019г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като не му е взета мярка за неотклонение.
На 18.05.2020г. е образувано НОХД № 5951/2020г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав по внесен обвинителен акт.
С разпореждане от 22.05.2020г. на съдията – докладчик е насрочено разпоредително заседание за 11.08.2020г., ход на което не е даден, поради 1 нередовното призоваване на подсъдимия. Същият е търсен на известните по делото адреси, находящи се в гр. София и гр. Г., но не е бил намерен.
В съдебно заседание на 10.11.2020г., ход на разпоредителното заседание отново не е бил даден, поради нередовното призоваване на подсъдимия В..
Лицето е търсено на всички известни по делото адреси, включително и по телефон. За подсъдимия са били изискани и справки от мобилните оператори, от НСлС, от ГДИН и от Гранична полиция. Делото е било насрочено за разглеждане за 02.02.2021г.
За датата на следващото съдебно заседание подсъдимият е бил редовно призован, чрез домоуправителя /С.К./ на адреса в гр. София, със задължение да му предаде за датата и часа на съдебното заседание, но въпреки това не се е явил.
В съдебни заседания на 23.03.2021г. и 17.05.2021г. ход на разпоредителното заседание също не е бил даден, отново поради нередовното призоваване на подсъдимия.
Видно от писмо от МВР от 07.06.2021г. е, че подсъдимият е бил установен на 28.05.2021г. от служители на СДВР, снето му е било сведение и му е била връчена лично призовка за явяването му в съдебно заседание на 06.07.2021г. в СРС.
Междувременно на 30.06.2021г. подсъдимият е призован и чрез неговата майка – Е. В.а на адреса в гр. Г., която е поела ангажимент да му предаде за призовката.
В съдебно заседание на 06.07.2021г., подсъдимият, редовно призован, не се е явил, като не е посочил и уважителна причина за неявяването си. В залата се е явил адв. В., който също не е посочил причини за неявяването на подзащитния му. На основание чл. 66, ал. 1 от НПК съставът на СРС е взел спрямо подсъдимия Г. А.В.. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 270, ал. 4 от НПК, поради което въззивният състав я намира за допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Предпоставките за вземане или изменение в хода на наказателното производство на взета по отношение на подсъдимото лице мярка за неотклонение са предвидени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК. Посочената норма предвижда, че когато лицето не се яви без уважителна причина пред съответния орган, промени местоживеенето, без да го е уведомил за това или наруши взетата мярка за неотклонение по отношение на него може да бъде 2 взета мярка за неотклонение или взетата мярка да бъде заменена с по – тежка такава. Основанията за това са формални и са свързани с неявяване на лицето без да са налице уважителни причини или отклонение от вече взетата мярка за неотклонение.
Подсъдимият не се е явил в съдебно заседание на 06.07.2021 г., за което е бил редовно уведомен както лично, така и чрез неговата майка, без да е ангажирал никакви доказателства относно наличие на обективни пречки за участието му в разглеждането на делото.
Вярно е твърдението на защитата, че инкриминираната вещ е с ниска стойност, което винаги е от значение за степента на обществената опасност на престъплението при определяне на вида на мярката за неотклонение, с оглед изискванията на чл. 56, ал. 3 от НПК. В случая обаче, предвид на обстоятелството, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, както и с оглед недобросъвестното му процесуално поведение, което е довело до неколкократното отлагане на провеждане на разпоредително заседание, единствено най – тежката мярка за неотклонение се явява пропорционална намеса в правата на същия. Същата се явява гарант за постигането на легитимната цел да се осигури лично участие на подсъдимия В. в производството по делото, от което той се отклонява. Посредством мярката за неотклонение ще се осигури и разумна продължителност на наказателното производство в съответствие със стандарта, установен в чл. 22 от НПК и чл. 6 от КЗПЧОС срок, представляващ неизменна част от правото на справедлив процес.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение на първостепенния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения, Софийски градски съд, Наказателно отделение, IІІ въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.
270, ал. 4, вр. ал. 2 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.07.2021 г. по н.о.х.д. № 5951/2021 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19- ти състав, с което на основание чл. 66, ал. 1 от НПК спрямо подсъдимия Г. А.В.. е взета мярка за неотклонение "задържане под стража".
Делото да се изпрати съдопроизводствените действия. на
СРС с оглед продължаване
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
3 на
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4