Решение № 1056 от 03.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Варна, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110201115 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от Н. Б. И. от гр.Игнатиево, ЕГН **********, против НП № 25-0445-000986/ 16.02.2026г. на Началник Група в ОД на МВР Варна, РУ Аксаково, с което на Н. Б. И. от гр.Игнатиево, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 1999.99лева/1022.58евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 30.00лева/15.34евро на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че същото е незаконосъобразно и моли за отмяна. Оспорва изцяло описаната фактическа обстановка описана в АУАН и НП и твърди, че не той е управлявал процесния автомобил.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д.Н., надлежно упълномощен. Процесуаалният представител поддържа жалбата, моли за отмяна на НП .

Въззиваемата страна РУ Аксаково при ОД на МВР Варна редовно призована, не изпраща представител, депозирани са пиисмени бележки с които се иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалвано наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – налице е надлежна процесуална легитимация на АНО, приложено е копие от Заповед № 8121з1632/02.12.2021г.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и оглед събраните доказателства се установи следното:

На 28.12.2025г. около 01:50часа, въззивник ъ т управлявал МПС – л.а „******” с рег. № ******, собственост на П.М.С.. Движел се в община Аксаково, в края на гр.Аксаково към гр.Игнатиево от Вилна зона в посока Общински път VAR 2024. При спиране за извършване на проверка от страна на органите на полицията, водачът И. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен №ARPM, за установяване наличие на алкохол в издишания въздух. На водача бил издаден талон за мезицинско изследване №276199. При проверката е установено, че водачът не носи СУМПС.

На въззивник ъ т е съставен АУАН с . G A №4788309/ 28.12.2025г.

Актосъставителя квалифицирал нарушенията като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалвано Наказателно постановление в което административно наказващия орган е възприел фактическата обстановка описана в АУАН. АНО е възприел и правната квалификация на нарушенията и е наказал Н. Б. И. налагайки му глоба в размер на 1999.99лв./1022.58евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП и глоба в размер на 30.00лева/15.34евро, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП.

Съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника и правилно е определен размера на наложените и наказания.

По делоото не се спори, че И. е отказал да бъде надлежно проверен от органите на полицията, а се твърдят факти, че не въззивника е управлявал 2 процесното МПС, а неговата съпруга Г. И.а, което е мотивирало и въззивника да откаже да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство.

Съдът намира, за меко казано несериозно твърдението, че въззивника И. не еуправлявал процесното МПС към момента на проверката, като отчита в тази насока показанията на св.С. Д. Х., който е и актосъставител. В показанията си св.Х. категорично установява, че е видял как И. слиза от шофьорското място и се е намирал до предния десен калник на управлявания от него автомобил „****“, когато св.Х. е успял да слезе от служебния автомобил, който се е намирал на около 10 метра разстояние с включени фарове, които ясно са осветявали спрения за проверка автомобил. Св.Х. установява, че е подаден светлинен сигнал за спиране от служебния полицейски автомобил на автомобила управляван от И..

Противоположни са твърденията на св.И.а, която въпреки, че и е разяснена наказателната отговорност за лъжесвидетелстване дава показания, които противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира, че показанията на св.И.а не следва да бъдат кредитирани, тъй като са дадени тенденциозно и с цел да оневинят съпруга и, като не отговарят на истината.

За съдът е ясно определено мястото на извършеното нарушение, като то е коректно описано от органите на МВР.

Становището на процесуалния представител на въззивника, че пътя по който се е движел процесния автомобил не е бил отворен за обществено ползване съдът намира за неоснователни. По делото липсват каквито и да било доказателства, че пътя не е бил отворен за общесдтвено ползване или ползването му е било ограничено по някакъв начин.

Съдът намира, че не следва да обсъжда вида и размера на наложените наказания, доколкото същите са фиксирани от закона.

Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да се уважи направеното искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което е определено съобразно вида на производството, неговата сложност и участиетго на страната.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0445-000986/ 16.02.2026г. на Началник Група в ОД на МВР Варна, РУ Аксаково, с което на Н. Б. И. от гр.Игнатиево, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 1999.99лева/1022.58евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 30.00лева/15.34евро на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н. Б. И. от гр.Игнатиево, ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД МВР Варна сумата от 50.00евро юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението , че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4