Определение № 881 от 12.01.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881 гр. София, 12.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20211110142082 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 219,30 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 304,90 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 56,72 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 10,63 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 22720/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.04.2021 г.

Ищецът „Т.... София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците Т. ЮЛ. УЗ., СТ. ЮЛ. УЗ. и Д. ЮЛ. УЗ., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Левски-В“, бл. 8, вх.

Б, ет. 7, ап. 42, с аб. № 335935, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира разделно посочените по-горе суми, при следните квоти: по отношение на Т. ЮЛ. УЗ. – 1/6, а именно: 203,22 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 50,82 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 9,45 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,77 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 1

01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на СТ. ЮЛ. УЗ. – 1/6, а именно: 203,22 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 50,82 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 9,45 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 1,77 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г. до окончателното плащане; по отношение на Д.

ЮЛ. УЗ. – 4/6, а именно: 812,88 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 203,26 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.; 37,80 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 7,08 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.04.2021 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците СТ. ЮЛ. УЗ. и Т. ЮЛ. УЗ. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че нямат качеството потребител на топлинна енергия, тъй като никога не са живели в имота, за който се отнася исковата претенция, а в гр. Пловдив, където са адресно регистрирани. Поясняват, че единственият ползвател на имота е бил ответникът Д. ЮЛ. УЗ., на чието име са издавани и изпращани фактури от ищеца. Допълват, че въз основа на изпълнителен лист от 12.08.2019 г. по гр. д. № 77882/2015 по описа на СРС, 126 състав, процесният апартамент № 42 е изнесен на публична продан, а с решение по същото дело Д.У. е осъден да им заплати обезщетение за лишаването им от ползването на същия. Навеждат довод за изтекла погасителна давност на част от вземанията за процесния период. Заявяват, че с протокол от 10.02.2020 г. на ЧСИ № 853 на КЧСИ апартаментът е продаден на публичен търг. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. ЮЛ. УЗ., чрез назначения по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М.В., също е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага твърдения за нередовност на исковата молба поради липса на конкретизация на претендираните суми по периоди, както и разпределение на главниците по отделни компоненти, с което счита, че правото му на защита е било нарушено. Оспорва той или наследодателят му да са били собственици или ползватели на имота, както и да е открита партида на тяхно име. Оспорва извършването на доставка на топлинна енергия до процесния имот от ищцовото дружество. Твърди, че не е получил фактура за изразходването количество топлинна енергия. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на исковете. Намира сумите за потребена топлинна енергия за неправилно изчислени поради неизправност на средствата за търговско измерване и неверни показания. Оспорва основателността на акцесорните претенции за лихва за забава. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Допълва, че е погасил всички задължения към ищеца.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намира, че исковата молба не страда и от нередовности с оглед непосочването от ищеца на отделните компоненти, включени в претенцията му за цена на топлинна енергия – „сградна инсталация“, „отопление на имот“ и „БГВ“. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК задължителна част от съдържанието на исковата молба е посочването на обстоятелствата, от които произтича вземането. В случая, от страна на ищеца са наведени твърдения относно наличието на облигационно правоотношение с ответника, посочвайки съществените му елементи – страни, предмет, основните права и 2 задължения на топлофикационното дружество и потребителя, цената на доставената топлинна енергия, размера на лихвата за забава и периодите, за които всяко едно от вземанията се претендира. Начинът на формиране на стойността на топлинната енергия, конкретно какви компоненти включва същата и как се разпределя по месеци, е въпрос по същество, относим към доказване на исковата претенция по размер, но не и основание, обуславящо нередовността на исковата молба.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:

1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните вземания в случай, че твърдят това, за което те не сочат доказателства.

2 ) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили дълга на падежа, за което се указва, че не сочат доказателства.

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Съдът намира, че на ответниците СТ. ЮЛ. УЗ. и Т. ЮЛ. УЗ. следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението изрично да заявят оспорват ли да са били съсобственици на процесния имот заедно с ответника Д. ЮЛ. УЗ. при твърдяните от ищеца квоти, или възраженията им за недължимост на исковите суми се основават единствено въз основа на тъврдението, че не са ползвали същия.

Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на „Т.....“ ЕООД като трето лице - помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети, като доказателствената им стойност и тяхната относимост подлежи на изследване по същество на спора. По отношение на представените от ответниците С.У. и Т.У. с отговора на исковата молба документи това е така единствено по отношение на представените 2 броя преписи от документи за самоличност, тъй като останалите представени от тях книжа съвпадат с вече представените от ищеца с исковата молба, поради което повторното им приобщаване към доказателствената съвкупност не се явява необходимо. С оглед спазване на изискванията на чл. 183 ГПК на същите следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да заверят „вярно с оригинала“ представените 2 броя преписи от документи за самоличност. Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена въз основа на намиращите се в третото лице документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово 3 разпределение и на водомерите за топла вода, след представянето им по делото. Ето защо, искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба. Страната сама избира процесуалния способ, до който да прибегне, за да установи определен твърдян от нея факт в процеса, поради което възражението на ответника Д.У., че ищецът е могъл да ангажира други доказателства вместо поисканите експертизи е неотносимо. Искането на ответника Д.У. по реда на чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал протокол от ОС на ЕС за избор на ФДР, договор № 3720/17.09.2002 г. и списък на етажните собственици, следва да се остави без уважение, тъй като няма основание да се счита, че ищецът разполага с посочените книжа в оригинал, доколкото същият нито е страна по договора, нито е участвал във вземането на решение от Общото събрание на ЕС.