Решение № 260129 от 29.12.2021, Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 29.12.2021 г. в името на народа пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

Жанета Димитрова при секретаря Жени

Стойчева при прокурора като разгледа докладваното от съдията Димитрова гражданско дело № 523 по описа на съда за 2020 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба /ИМ/ от Н.Е.К., Н.Н.К. и К.Н.К., като непълнолетен със съгласието на баща му Н.Е.К., всички чрез пълномощника си адвокат С.Н., с която всеки от ищците е предявил против ответника Гаранционен фонд /ГФ/ гр. София искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на ПТП. С влязло в сила определение № 260050/27.08.2020 г. по делото производството по делото е прекратено частично по предявения от Н.Н.К. иск против Гаранционен фонд София, а ИМ върната на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК в тази й част.

В ИМ ищците твърдят, че на 09.04.2016 г. около 17 часа, на кръстовище образувано от автомобилен път III-1304 с. *** - с. *** и автомобилен път III-306 гр.

Кнежа - гр. Червен бряг, Р.И. при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“ модел „***“ с peг. № *** по автомобилен път III-1304 с. *** - с. *** не спряла на пътен знак – „Б-2 Стоп“ и не пропуснала движещият се с предимство по автомобилен път III-306 гр. Кнежа - гр. Червен бряг лек автомобил „***“ модел „***“ с per № ***, собственост на „***“АД с водач Н.Е.К., като реализирала пътно транспортно произшествие /ПТП/. Твърди се, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП е причинена средна телесна повреда на ищеца Н.Е.К., изразяваща се в многофрагметно счупване /раздробена фрактура/ на бедрена кост на левият крак и разместване на капачката на десният крак, състояние довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крак, както и натъртване на меките тъкани на гръдния кош, в резултат на което същият е претърпял болки и страдания. Ищецът твърди, че движенията на дясната колянна става са били болезнени, ограничени с оток, което е довело до проведено двукратно оперативно лечение. Твърди се, че след първата операция е бил неподвижен около пет месеца, след което раздвижването на крака му продължило също пет месеца, а оздравителния процес на десният му крак не е приключил и до днес и ищецът продължава да търпи физически болки в този крак. Ищецът твърди, че пет месеца е продължил периода на затруднено движение и на левия крак в резултат на многофрагметно счупване на бедрената кост, като лечението е проведено оперативно, при което е поставен пирон, като през целия период ищецът е търпял болки и страдания. Твърди се, че също, че при ПТП ищецът е получил и разместване на дискове на гръбначния стълб, в резултат на което и към момента търпи болки в кръста, затруднения при движение, свързано с болки и страдания, както и изтръпване на краката. Твърди се, че в резултат на преживяното ПТП и здравословните последици от него ищецът е претърпял и психически страдания, като случилото се е било изненадващо, неочаквано и неприемливо за ищеца и е довело до развито посттравматично стресово разстройство, което надхвърля обикновените човешки преживявания и е довело до нарушение на социалната му комуникация, емоционален срив, понижена самооценка с нарушаване на стереотипите и активността. Твърди се, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП е причинена и средна телесна повреда на К.Н.К., който е бил пътник в автомобила, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на лявата ръка, за което му е направена операция, в резултат на което увреждане детето е претърпяло болки и страдания. Твърди се, че детето е лекувано оперативно и е с метална остеосинтеза, престояло е в клиника и е получило обездвижване на лявата ръка за повече от два месеца. Твърди се, че в резултат на преживяването, при което е бил поставен в ситуация на реална заплаха за живота му и сериозно увреждане на здравето му детето е реагирало с интензивен страх и безпомощност и в резултат на травматичната ситуация е получило неприятни емоции свързани с инцидента до степен, че се страхува да се вози в автомобил. Твърди се, че и детето не е преодоляло травматичното събитие, преживява го многократно чрез припомняне на случилото се, в това число чрез кошмарни сънища. Твърди се, че противоправното поведение на водача лекия автомобил „***“ модел „***“ с peг. № *** Р.И.И. съставлява и престъпление, за което същата е призната за виновна с влязла в сила присъда по НОХД № 243/2018 г. по описа на РС Кнежа, както и че по време на ПТП по отношение на автомобила не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /“ГФ“/. Твърди се, че ищците са подали заявление до ответника ГФ гр. София на 27.06.2018 г. с искане да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди, но до датата на подаване на исковата молба не са им изплатени суми за обезщетение, като според тях след изтичане на 15 – дни от уведомлението ответникът е изпаднал в забава.

Моли се съда, като съобрази представените по делото доказателства да постанови решение с което да осъди ответника ГФ да заплати на всеки от ищците парични суми за обезщетения в резултат на непозволеното им увреждане при ПТП на 09.04.2016 г., описано по-горе, при което виновният водач е управлявал лек автомобил без сключена застраховка „ГО“, както следва: на ищеца Н.Е.К.: сумата от 110 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата; на ищеца К.Н.К.: сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищците искат от съда да присъди в полза на адвокат С.Н. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 вр. ал. 1 т.

2 от ЗА за осъществоно по делото процесуално представителство.

В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Гаранционен фонд – гр. София чрез пълномощника му гл. юрисконсулт Нели Попова. С отговора предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан, като се оспорва наличието на извършено престъпление от водача от лекия автомобил марка „***“ модел „***“ с peг.

№ *** във връзка с причинените на ищците травматични увреждания, оспорва се механизма на ПТП, причините и обстоятелствата при осъществяване на ПТП. С отговора се оспорва представения констативен протокол, тъй като актосъставителят не е присъствал при извършване на ПТП и липсват данни за хода и резултата от ДП № ЗМ-73/09.04.2016 г. по описа на РУ Кнежа и НОХД № 243/2018 г. по описа на РС Кнежа. В отговора се признава, че по заявление на ищците са образувани щети с посочени номера от 2018 г., по които ищците са уведомени, че не са представени доказателства за обстоятелствата, имащи отношение към определянето на обезщетение по чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ от КЗ, каквито доказателства не са представени и с ИМ. Според ответника в административната процедура заявителите са подали бланкетно заявление, което е довело до невъзможност за ГФ да се произнесе по същото. Алтернативно се всеки от исковете се оспорва поради прекомерност на претенцията с оглед принципа на справедливостта и установените икономически условия в страната, като се позовава на трайна съдебна практика към датата на ПТП. Ответникът оспорва изцяло претенцията на ищците за законна лихва върху главницата на обезщетенията от 13.07.2018 г. като се позовава на нормата на чл. 288 ал. 7 от КЗ /отм./, която предвижда специална процедура, при която Гаранционния фонд изплаща обезщетение. Според ответника по претенциите на ищците са образувани щети и фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок на 27.09.2018 г., като е отправил писма до заявителите да представят допълнителни писмени доказателства и не е станал причина за завеждане на делото, поради което не дължи лихви, тъй като забавата се дължи на поведението на ищците, които не са изпълнили задължението си да представят посочените писмени доказателства и не са посочили банкови сметки, по които да бъдат преведени сумите на обезщетенията. Според ответника липсата на съдействие от страна на ищците при условията на чл. 96 ал. 1 от ЗЗД го освобождава от задължението да заплати законната лихва върху обезщетението.

С отговора се иска да бъде конституирано като трето лице-помагач на ответника по реда на чл. 219 ал. 1 от ГПК на Р.И.И., което искане е уважено от съда с определение № 260287/27.10.2020 г. по делото.

В о.с.з. ищецът Н.К. се явява лично, като и двамата ищци чрез пълномощника си адвокат С.Н. поддържат предявените искове. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на ищците при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА поради оказана безплатна правна помощ по делото. В депозираните писмени бележки ищците чрез пълномощника си поддържат твърденията в ИМ и считат, че от доказателствата по делото се установяват понесените болки и страдания в резултат на претърпяното ПТП в претендирания размер. Обсъждат се подробно причинените на всеки от ищците телесни и психически вреди, които според ищците се доказани по основание и размер. Според ответниците претендираните обезщетения са съобразени с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД в това число икономическите условия в страната и нарастващите нива на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“, както и минималните застрахователни суми по застраховката съгласно чл. 492 от ГПК в размер на 10 000 000 лв. за всяко събитие, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.

Ответникът не се представлява в о.с.з., но чрез пълномощника си адвокат Н.И. от ВтАК оспорва предявените искове и претендира направените по делото разноски. В депозираното писмено становище в последното по делото о.с.з. ответникът чрез пълномощника си адвокат Н.И. поддържа възраженията в отговора на исковата молба. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства по делото се установява, че двамата ищци са се възстановили напълно след претърпените травми и обезщетенията в размера, в който са претендирани се явяват прекомерни. Според ответника 5 години след претърпяното ПТП претърпените от всеки от тях средни телесни повреди са отшумели и същите са в напълно възстановено здравословно състояние, като моли съда при съобразяване на размера на обезщетенията да съобрази вида и характера на травмите, младата възраст и на двамата пострадали, икономическите и социални условия, стандарта на живот и съдебната практика при подобни случаи към датата на ПТП, като съобрази, че ГФ не е пряк деликвент и не отговаря за обезвреда на претърпените вреди на договорно основание, а по силата на закона за да не останат без обезщетение лицата, претърпели вреди при ПТП с участие на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претендират се направените разноски за възнагражденията на вещите лица, както и за възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Третото лице – помагач Р.И.И., редовно призована, не се явява в о.с.з. и не взема становище по основателността на исковете.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 вр. чл. 519 ал. 1 т. 1от КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

Ищецът Н.Е.К. претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 110 000 лв., които вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.04.2016 г., изразяващи се във физически, емоционални и психически болки и страдания описани в ИМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.