Определение № 2047 от 07.08.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2047 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Галя В. Белева

Пламена К. Г.ева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г.ева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501337 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.274 ГПк и сл. и е образувано по частна жалба вх.№

1800/10.05.2023г.,подадена от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Юг“ ЕАД, впоследствие уточнено- че е подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК: 123526430 със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Хр.Данов“№37, против определение № 228/24.04.2023г., постановено по гр.д.№ 37/2023г. по описа на РС-Несебър в частта, с която е отхвърлено възражение на ответниканастоящ частен жалбоподател по чл.119,ал.3 ГПК за местна неподсъдност на спора пред РС-Поморие и искане за прекратяване на производството по делото пред РС-Поморие и изпращането му на местно компетентния Районен съд-Пловдив. След връщане на делото в първоинстанционния съд с указания на БОС за отстраняване на очевидна фактическа грешка, с определение № 388/25.07.2023г., постановено по гр.д.№ 37/2023г. по описа на РС-Поморие е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 228/24.04.2023г.,като в диспозитива на същото да се чете: „ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД за местна неподсъдност на спора пред РС-Поморие.“

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение неправилно ,моли се неговата отмяна и постановяване на определение, с което се уважи възражението по чл. 119,ал.3 ГПК на частния жалбоподател, предявено пред РС-Поморие: за прекратяване на производството по гр.д.№ 37/2023г. на ПРС и изпращането му по подсъдност на надлежния съд РС-Пловдив.Сочи практика на ВКС, както и постановени в същия смисъл определения на Окръжен съд-Бургас.

Препис от частната жалба с уточнение към нея относно подателя й, е 1 изпратена за писмен отговор на насрещната страна „СТЕРОСТО“ ООД, която в указания срок не заявява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

Производството по делото пред РС-Поморие е образувано по повод предявен от

„СТЕРОСТО“ ООД против „ЕВН

България

Електроснабдяване“ЕАД осъдителен иск, с който се моли постановяване на решение за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 6613,50 лева,заплатени от ищцовото дружество при начална липса на основание както следва: по дебитно известие № **********/31.10.2022г. в размер на 4963,57 лева и по фактура № 1801976172/31.10.2922г. в размер на 1714,95 лева.

В писмения отговор по исковата молба от ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е заявено възражение за неподсъдност на спора пред РС-Поморие с искане за изпращане на делото по подсъдност на РС-Пловдив; изложени са съображения за това, че ищцовото дружество не може да се ползва от разпоредбата на чл.113 ГПК, определяща подсъдност на исковете в районния съд по настоящия адрес на потребителя, тъй като законът не квалифицирал юридическите лица като „потребители“. В тази насока заявява съображения по ЗЕ,както и практика на ВКС по конкретно посочени в писмения отговор съдебни актове.

С определение № № 228/24.04.2023г.,постановено по гр.д.№ 37/2023г. по описа на РС-Поморие, първоинстанционният съд е изложил мотиви за оставяне без уважение на искането за неподсъдност на спора, заявено от ответника,като с определение , № 228/24.04.2023г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е обективирал с нарочен диспозитив тази воля.

Спорът по делото изисква разглеждане на въпроса притежава или не ищцовото дружество качеството „потребител“ по смисъла на чл. 113 ГПК и съответно: може ли да се ползва от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Отговорът на този въпрос е отрицателен ,като той е разгледан в Определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч.т.д. № 1049/2020 г. на II т.о., Определение № 83 от 05.02.2021 г. по ч.т.д. № 1473/2020 г на ВКС, II т.о., ВКС, Определение №340 от 28.07.2022 г. по ч.т.д. №80 от 2022 г. на ВКС, II т.о.,а в последното определение съдът е направил препращане и към мотивите на Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2022 г. , в които е обсъдено приложното поле на разпоредбата на чл. 113 от ГПК в актуалната й редакция.

В посочените определения най-общо се приема, че преценката дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в §13, т. 1 ДР на ЗЗП или въз основа на легални определения на същото понятие в други приложими към съответния правен спор закони.Основните характеристики на общото определение „потребител“ се свеждат до това, че потребителят е 2 винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Преценката дали се касае за потребителски спор следва да се прави с оглед на конкретните обстоятелства и доказателства, в това число характера и целта на сключения договор. Въз основа на тази преценка може да се установи дали лицето, сключвайки договор с търговец е действало с цел задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес.

В мотивите на цитираното по - горе Тълкувателно решение 3 от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2022 г. , ВКС е посочил, че и според практиката на СЕС потребителят е винаги само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Подобно разрешение е дадено в Решение на СЕС от 22 ноември 2001 г. по съединени дела C-541/99 и C-542/99.

В Определение № 69 от 29.01.2021 г. по ч.т.д. № 1049/2020 г. на II т.о., ВКС е акцентирал на обстоятелството, че предложеното изменение на чл. 113 ГПК със законопроекта за изменение на ГПК през 2018 г., предвиждащо местната подсъдност да се определя и по „седалището“ на потребителя, не е било възприето от законодателя /справка с публикувания на сайта на Народно събрание на РБ законопроект за изменение и допълнение на ГПК вх. №85401-44 от 22.05.2018 г./. Като се сочи, че целта на това предложение е била специалната местна подсъдност по потребителски спорове да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон /напр. Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката/, но същото както бе посочено не е възприето при приемането на законодателния акт. При съобразяване на направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК и като е отчел и мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./, Върховният касационен съд е приел, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Изложени са мотиви, че това разрешение съответства на целта на законодателя, преследвана с въвеждането на специалната местна подсъдност по потребителските спорове, а именно да бъде осигурена възможност за най - лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически по - слабия субект в спорното правоотношение. Впрочем и в конкретния случая, зачитането на юридическото лице - настоящ ищец като такава икономически по - слаба страна се явява неоправдано, доколкото след преценка на конкретните обстоятелства по делото, може да се направи извод, че при сключването на договора то е действало именно в рамките на своята професионална и търговска дейност.

В тази връзка може да се добави, че доколкото местна подсъдност по потребителските спорове е предвидена като изключение от общото правило на чл. 105 от ГПК, то предпоставките от фактическия състав на специалната разпоредба по чл. 113 от ГПК следва да се тълкуват стриктно, а не разширително. В случая не може да се приеме, че понятието настоящият 3 адрес на физическо лице може да се прилага по аналогия спрямо седалището на юридическото лице. Разрешението за стеснително тълкуване на понятието „потребител“ се възприема и от СЕС при тълкуване на разпоредбите на 17 и 18 от Регламент № 1215/2012, касаещи международната подсъдност по потребителски спорове. Така в решение на СЕС от 14 февруари 2019 г. по дело C-630/17 /т.29 и т.30/: "Понятието „потребител“ по смисъла на членове 17 и 18 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува стеснително, като се изхожда от положението на това лице в рамките на конкретния договор, във връзка с естеството и целта на същия, а не от субективното качество на това лице, тъй като при определени сделки едно и също лице може да се счита за потребител, а при други — за икономически оператор (вж. в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., Schrems, C-498/16, EU:C:2018:37, т . 2 9 и цитираната съдебна практика). Ето защо само договорите, сключени, извън и независимо от всякаква търговска или професионална дейност или цел, единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди на едно лице, попадат в предвидения от посочения регламент специален режим на защита на потребителя, разглеждан като по-слабата страна, докато такава защита не е оправдана в случай на договор, който има за цел търговска или професионална дейност ( в този смисъл решение от 25 януари 2018 г., Schrems, C-498/16, EU:C:2018:37, т. 30 и цитираната съдебна практика)" Все в смисъла на гореизложеното, в Определение №340 от 28.07.2022 г. по ч.т.д. №80 от 2022 г. на ВКС, II т.о, ВКС е приел че частният жалбоподател, който в конкретния случай е юридическо лице - търговец и в това си качество е сключил договора, източник на спорното правоотношение, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, независимо от обстоятелството, че има качеството „потребител на електрическа енергия за битови нужди“ по смисъла на § 1, т.43 ДР на ЗЕ, не следва да се счита за потребител по смисъла на § 13, т.1 ЗЗП и поради това не следва да се ползва от специалната закрила, предоставена на потребителите с процесуалната разпоредба на чл.113 ГПК в редакцията от ДВ бр. 100/2019 г.

Предвид гореизложеното и като съобрази актуалната съдебна практика на ВКС, настоящият състав намира, че районният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките за прилагане на специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК,независимо от това, че ищецът няма качество на "потребител" и делото не е местно подсъдно на РС-Поморие, а на РС-Пловдив, в който район е седалището на ответното дружество и който съд е местно компетентния съд съгласно чл. 105 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени,производството пред РС-Поморие се прекрати и делото да се изпрати на местно компетентния РС-Пловдив на основание чл. 119, ал. 4 , вр. чл. 105 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 228/24.04.2023г.,поправено с определение № 388/25.07.2023г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка,постановени по гр.д.№ 37/2023г. по описа на РС-Поморие в частта, с която е отхвърлено възражение на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД за местна неподсъдност на спора пред РС-Поморие, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр д. № 37/2023г. по описа на Районен съд-Поморие поради местна неподсъдност на спора.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по местна подсъдност на Районен съд-Пловдив, на основание чл. 119, ал. 4, вр. чл. 105 от ГПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд- Поморие.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5