Решение № 670 от 13.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20221100500652 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20144607 от 23.06.2021 г., постановено по ГД № 13722 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), І I ГО, 57 състав, Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София е осъдена да заплати на В. А. С. на основание по чл. 187, ал.

5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата в размер 1307,85 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода от 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1307,85 лв., считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 175,06 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1307,85 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 09.03.2020 г. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от ответника съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението на СРС е обжалвано изцяло от ответника ОД на МВР – София.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е положил 182 часа извънреден труд, който не е заплатен, както и че в исковия период и по отношение на държавните служители от МВР не е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Според жалбоподателя, приложима е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за 1 компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредба № 8121з-776). Твърди се, че по делото не е установено ищецът да е положил извънреден труд в исковия период. Сочи се, че от възприетото от първата инстанция следва, че ищецът би получил възнаграждение за 8часова смяна за реално отработени 7 часа. Жалбоподателят посочва, че не е ясно на какво основание СРС е приел коефициент със стойност от 1,143. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго вместо него, с което исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. А. С..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

За да уважи исковете СРС е приел, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, поради което трябва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изложил е мотиви, че трансформацията на нощния труд в дневен е била предвидена в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отм. с Наредба № 8121з592 от 25.05.2015 г. Съгласно нея, при сумирано отчитане на отработеното време общият 2 брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Тази Наредба е отменена, като в следващите два подзаконови нормативни акта – Наредба № 8121з-592 (обн. ДВ бр. 40 от 02.06.2015 г.) и Наредба № 8121з-779 (обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.) липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

С оглед това съдът е приел, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143, като в противен случай държавните служители в МВР биха се поставили в неравностойно положение.

Според заключението на назначена по делото пред първата инстанция ССчЕ ищецът е положил общо 1276 часа нощен труд, за което му се дължат общо 430,50 лв. Посочената сума е изцяло заплатена от ответника на ищеца. След преизчисляването на отработените часове нощен труд – 1276 часа, в дневни по коефициент 1,143 се получават общо 1458 часа.

Налице са новосформирани 182 ч., които представляват извънреден труд на стойност 1307,85 лв. Посочената сума не е заплатена от ответника на ищеца.

Прието е, че стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за периода 09.03.2017 г. до 09.03.2020 г. е в размер на 1307,85 лв. за 182 часа, като е уважил същият в пълен размер при съобразяване допуснатото изменение на исковете, чрез намаляване размерите съобразно подадената и докладвана молба на ищеца от 12.03.2020 г.

При тези изводи, СРС е приел, че главния иск следва да се уважи до пълния предявен размер 1307,85 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му 12.03.2020 г.

По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че акцесорната претенция за обезщетение за забава е основателна за периода 01.07.2017 г. до 09.03.2020 г., чийто размер според ССчЕ възлиза на сумата 175,06 лв.

Решението на СРС е неправилно.

Според чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22,00 до 6,00 часа, е нощен.

Нормата на чл. 187 от ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 от КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР на 3 служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон – за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 6 от ЗМВР).

В нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време (така в Решение № 55/7.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС, III ГО). Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (обн. ДВ 59/29.07.2016 г.) и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ 60/02.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). В чл. 3, ал. 3 и на двете наредби е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22,00 ч. до 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 4 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з407/11.08.2014 г.

Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа, не се явява извънреден труд и за това следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не могат да се споделят мотивите на СРС, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл.