Решение № 2895 от 27.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16839/2025
- Вид
- Решение № 2895
- Подписан
- 27.07.2026
- В сила
- 18.08.2026
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 127 от 06.01.2026 · РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 127а, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 127и, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 14, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 4 · Наредба № Н-5 от 29 септември 2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 2895 гр. София, 27.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20251110216839 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 824477 F-807300/23.04.2025 г. издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 278б, ал. 5 от ДОПК е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г.
В подадената жалба се излагат пространни съображения за наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, свързани с липсата на точно и пълно описание на нарушението. Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Освен това намира, че липсата на посочен КН на стоката и конкретизацията на вида й затруднява защитата на дружеството. Изложено е още, че в НП са вписани датата и мястото на установяване на нарушението вместо датата и мястото на извършването му. Сочат се и доводи във връзка с липсата на мотиви за наложената имуществена санкция в завишен размер, като се излагат и съображения за нейната непропорционалност. Жалбоподателят намира, че са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен или упълномощен процесуален представител. От пълномощника адв. П. П. са депозирани писмени бележки с подробни доводи и молба за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски за адвокатска защита.
Административно наказващият орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Намира, че в НП правилно са посочени мястото и датата на нарушението, което е доказано. Излага възражение за 1 прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При потвърждаване на НП моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Търговско дружество „*****” ЕООД със седалище в ***, се занимавало с внос на кафе, чаши и прибори за еднократна употреба, като стопанисвало склад в ***.
На 18.01.2025 г. в склада на дружеството в *** била извършена проверка от св. К. Е. Д. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, дирекция „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“, с място на работа гр. ***. При проверката, св. Д. приел, че дружеството е подало уникален номер за превоз /УНП/ № *********** от 14.12.2024 г. като получател на стока с висок фискален риск. Според свидетеля, дружеството било получило тази стока - кафе печено, недекофеинизирано с тегло 7380 кг., за което органите по приходите на ГКПП Кулата били съставили Протокол за извършена проверка от 16.12.2024 г., при което дружеството било декларирало получаване на стоката в *** ул. *** на 16.12.2024 г. в 13:00 часа. Но след служебна проверка, св. Д. установил, че УНП № *********** е със статус „чака потвърждение“, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си да потвърди УНП след физическото разтоварване на стоката чрез подаване на уведомление по електронен път най-късно до края на деня, следващ деня на разтоварване на стоката.
С оглед на горното св. К. Д. на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП преценил, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. Поради изложеното, в присъствието на двама свидетели и на управителя на жалбоподателя, св. Д. съставил АУАН № F 807300/23.01.2025 г., което се потвърждава от техните подписи. В акта единствено е посочено, че проверката на място в хладилната база е извършена на 18.01.2025 г. в 15:10 часа. В акта обаче не е посочено време и място на извършване на нарушението, а само предварително декларираната дата на получаване на стоката – 16.12.2024 г. Препис от акта бил връчен на Д.
В. като управител на жалбоподателя. В акта той вписал, че няма възражения. Подробни възражения не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН № F 807300/23.01.2025 г., било издадено обжалваното наказателно постановление от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на 23.04.2025 г., като в него на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № Н-5/29.09.2023 г. на основание чл. 278б, ал. 5 от ДОПК. В НП е прието, че нарушението е извършено в гр. София, на 18.12.2024 г.
Наказателното постановление е връчено на упълномощен представител на 29.10.2025 г., като на 10.11.2025 г. в ЦУ на НАП е депозирана жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК. Но съдът отчете, че показанията на свидетеля относно подадените УНП, както и датата на получаване на стоката, не се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства. От друга страна съдът се довери на свидетеля относно датата на проверката на място в обекта, както и че в системата на НАП не е отразено потвърждаване на УНП при получаване на стоката. Св. Д. сочи и стоката, която е била предмет на ВОП – кафе, която представлява и стока с висок фискален риск. Но и във връзка с тези му показания съдът отчете, че нито едно от приложените към преписката писмени доказателства не касае подобен внос на кафе на 16.11.2024 г., нито установява от коя държава е вноса, дали и кога е получена самата стока в посочения склад на дружеството.
2
Съдът отчете, че по делото са представени множество копия на фактури, документи за закупуване и внос на различни стоки /основно пластмасови чинии, чаши и прибори, както и кафе/ с посочен купувач и продавач дружеството-жалбоподател, но нито един от документите не се отнася до ВОП от 14 или 16.11.2024 г., нито на покупка или внос на описаното изпечено кафе с тегло от 7380 кг. В този смисъл съдът намери, че приложените фактури, митнически документи, счетоводни документи, договори за наем или за поръчка са ирелевантни към предмета на доказване по делото.
По делото не са приложени и доказателства за посочения в АУАН и НП Протокол за проверка от 16.11.2024 г., съставен от митническите власти на ГКПП Кулата, доказателства за УНП и неговия статус, съответно кога е подадено и дали е потвърдено или чака потвърждение; както и документи за превоза и самата стока. Не са представени и заповедите на министъра на финансите, утвърждаващи списък на стоки с висок фискален риск, нито се посочва с коя конкретна заповед като такава стока е определено кафето. По този начин съдът не би могъл да провери достоверността на показанията на св. Д., нито да установи дали в действителност е имало осъществен такъв внос, на каква стока и откъде /съответно налице ли е ВОП и стока с висок фискален риск/, получена ли е изобщо стоката от дружеството и кога е разтоварена тя. А всички тези обстоятелства имат пряко отношение към съставомерността на нарушението.
Макар жалбоподателят да не излага конкретни доводи срещу извършването на нарушението и да не е вписал възражения в АУАН, той е посочил в жалбата си, че дружеството не е извършило описаното в НП нарушение.
Тежестта на доказване по делата от административнонаказателен характер е изцяло върху наказващия орган, като той е бил длъжен да събере всички възможни доказателства за вмененото на жалбоподателя нарушение, което обаче не е сторено. Представени са множество ирелевантни документи, вероятно от данъчна ревизия на дружеството, които обаче по никакъв начин не установяват нарушението.
Действително в преценката си дали да се издаде наказателното постановление наказващият орган се основава на фактическите констатации, посочени в АУАН. При оспорване на издаденото НП по силата на чл. 14, ал.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации обаче нямат обвързваща доказателствена сила.
Тази позиция категорично е застъпена и в т.7 от Постановление №10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като предостави и възможност на наказващият орган да посочи допълнителни доказателства, извън тези посочени в НП, в подкрепа на обжалваното постановление.
Следователно, за съда съществува пречка да се позовава и да ползва фактическите констатации в редовно съставения АУАН, без те да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства. По делото не е представен и влязъл в сила ревизионен акт или друг документ, който би могъл да послужи за установяване на нарушението и потвърждаване на констатациите в АУАН, като дори липсва и справка от нарочната система на НАП за установяване на статуса на подадения УНП.
Поради всичко изложено, съдът намери за изцяло недоказано така вмененото на дружеството нарушение, доколкото в показанията на св. Д. не се съдържат конкретни факти относно номерата на УНФ, количеството и точния вид на стоката, откъде е била внесена тя.
Съдът отчете също, че св. Д. базира извода си за получаване на стоката в склада в *** на 16.11.2024 г. единствено на посоченото в Протокола за проверка от служители на ГКПП 3
Кулата, който също не е наличен по делото.
Наказващият орган е бил длъжен да представи на съда всички доказателства в подкрепа на извода си за осъществено нарушение и като не е сторил това, той е пренебрегнал изцяло тежестта на доказване и последиците от недоказаността на вмененото на жалбоподателя нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, за което са представени и надлежни доказателства. Св. К. Д. е служител в ЦУ на НАП и следователно е разполагал с териториалната компетентност да установи описаното нарушение, за което се твърди да е извършено в гр. София, независимо, че работното му място е в офис ***.
Съгласно чл. 127и ал. 1 ДОПК при превоз на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки на стоки, предварително декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на получаване/разтоварване.
Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/033acfa4-f1ac-47c6-ae55-0d636b1dceed