Решение № 26 от 01.04.2024, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Котел, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20232210100047 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. Х. Ч., с ЕГН **********, с адрес: с. Ябланово, общ. Котел, ул. „************, чрез адв. Д. Й. Й., АК – гр. Варна срещу Д. Х. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Ябланово, общ. Котел, ул.

„************ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума общо в размер на 6780,89 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и обезщетение за забава, в следствие на образувани две наказателни дела съответно в Районен съд Котел и Районен съд Карнобат, за периода от 15.05.2019г. до 29.06.2022г.

В исковата молба се твърди, че с писмена тъжба вх. № СД-01-02994/15.05.2019г. чрез адв. Г. ответникът Д. Б. е сезирал Районен съд Котел с обвинение срещу ищеца за извършено от последния престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. На базата на това обвинение в съда на 15.05.2019г. било образувано наказателно дело № 115/2019г. В хода на процеса били разпитвани свидетели, които не били непосредствени очевидци на пререканието между ищеца и ответника по настоящото дело. Ищецът, чрез своя процесуален представител, в исковата молба твърди, че разпитаните лица са давали противоречиви показания отнасящи се както до фактологията на казуса, така и до времето и имената на служителите на полицията, посетили мястото на „сблъсъка“. Твърди се, че в обясненията на ответника, дадени пред съдебния лекар по наказателното дело същият говори за „едър непознат мъж“, който му нанася силен удар с юмрук в областта на лявата половина на лицето, докато ответникът стоял в къщата на тъста си на един пън в миндера на къщата под покрива. Това се случило на 06.05.2019г. около 15,15ч. Седем дни по-късно като евентуален извършител на това деяние 1 ответникът е посочил ищеца по настоящото дело. Така в периода от 15.05.2019г. до 29.06.2022г. – 1140 дни ищецът бил с повдигнато обвинение.

Това уронило престижа на последния пред обществото и го злепоставило.

Изказват се твърдения за накърнено добро име, достойнство и чест, както и за усложнено здравословно състояние. Това довело и до непосредствена промяна в отношенията на ищеца с неговите съседи и съселяни. Това е и причината ищецът да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и притеснения.

Излагат се твърдения за неразумно дълъг срок на протичане на наказателните производства, което било съпроводено с разходи за адвокатски хонорар в размер на 1580 лв., както и допълнителни разноски.

На тази основа се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:

4780 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди;

307,02 лв., представляващи мораторна лихва за забава за периода от 15.05.2022г. до 10.01.2023г.

1580 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски по делата;

113,87 лв., представляващи мораторна лихва за забава на щетите за периода от 15.05.2022г. до 10.01.2023г. разноските по настоящото производство.

В съдебно заседание ищецът не се явява, а се явява адв. Е. М., който заявява, че поддържа исковете, които счита че са доказани в пълен размер.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В процесуалния документ се излагат твърдения, че предявеният от ищеца иск е процесуално допустим, но неоснователен. Оспорват се предявените имуществени вреди от ищеца, тъй като не са посочени доказателства за тях.

Твърди се, че приложеното към исковата молба Решение на ТЕЛК от 2014г., както и експертизата от 2014г. предхождат наказателното производство, по повод на което ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди. С оглед това ответната страна навежда твърдение за липса на причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и претенцията на ищеца за претърпени неимуществени вреди.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, не се противопоставя на искането на ищеца за прилагане към настоящото производство на двете наказателни производства водени пред РС – Котел и РС – Карнобат, както и за разпита на един свидетел. Що се отнася до искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза ответникът, чрез своя процесуален представител, намира същото за нецелесъобразно. Претендира присъждането на разноски.

Прави се искане за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ответникът и неговият процесуален 2 представител не се явяват. Съдът е докладвал постъпило становище от ответната страна, в което изцяло оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани, като иска от съда да ги отхвърли. Изтъква, че поддържа твърденията, изложени в отговора към исковата молба. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На базата на твърденията в исковата молба, че с писмена тъжба подадена чрез адв. Г. ответникът Д. Б. е сезирал Районен съд Котел с обвинение срещу ищеца за извършено от последния престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, Районен съд Котел е изискал НЧХД № 115/2019г. по описа на Районен съд Котел, както и НЧХД № 300/2021г. по описа на Районен съд Карнобат за прилагане към настоящото дело. От тези дела е видно, че е в действителност е образувано наказателно дело от частен характер по тъжба на Д. Х. Б., подадена чрез адв. Г. срещу Х. Х. Ч. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК на дата 15.15.2019г.. Тъй като в хода на производството пред РС Котел подсъдимият е сменил своя защитник от адв. Е. М. на адв. И. В. съдиите от РС Котел са си направили отвод и производството е било прекратено и изпратено на ОС Сливен за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа. С Определение от 26.10.2021г. ОС Сливен е изпратил делото за разглеждане на РС Карнобат. На 26.05.2022г. е било насрочено първото по делото открито съдебно заседание, на което съдът е приел, че не се е явил тъжителя и въпреки депозираната молба от неговия повереник съдът е счел, че посочените от адв. Г. причини не са основателни и е прекратил производството на основание чл. 250, ал.1,т.1 във вр. чл. 24, ал.5, т.5 от НПК. От всичко това е видно, че няма завършено наказателно производство с влязла в сила присъда и/или споразумение.

По делото е представена Епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД на Х. Х. Ч., от която е видно, че лицето е постъпило в болница на 01.10.2018г. и е напуснал учреждението на 05.10.2018г. Лицето е било диагностицирано с „диабетес мелитус тип 2“ С посочено лечение: „инсулин+ бигванид“ (лист 11-12 по делото).

Представено е и експертно решение от 02.12.2014г. изд. от МБАЛ „Др Иван Селимински“ АД на Х. Х. Ч., от което е видно, че лицето е „преосвидетелствано“ със срок на инвалидност – три години ТЕЛК – до 01.12.2017г. с водеща диагноза: „ненсулинозависим захарен диабет с множествени усложнения“ (лист 13 по делото).

Към делото е приложено оригинал на писмо изх. № РКМЕ-05-52946/11.08.2020г., което е адресирано до Х. Х. Ч. за уведомление за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия. В писмото се посочват какви документи е необходимо лицето да подаде и къде. (лист 10 от делото).

С Определение № 220 от 01.09.2023г., в което съдът е инкорпорирал проекта си за доклад по делото, съдът е определил и разпределил 3 доказателствената тежест по делото. В първото по делото открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца – адв. Е. М. не е възразил по проекта за доклад, а съдът, като е съобразил, че и двете страни в производството не са направили възражения по него, е обявил същия за окончателен.

По делото е допуснат и разпитан един свидетел при режим на довеждане от страна на ищеца, а именно лицето И. В. Иванов. При снемане на неговата самоличност лицето е посочило, че към 2019г. е бил пълномощник на Х. Ч.. Пред съда същият разказа, че поемането на ангажимента за защита по НЧХД № 115/2019 г. се e наложило във връзка със смяна на адвоката по делото, а именно г-н М., поради временното отписване на свидетеля от АК Сливен. Същият твърди, че е налице представения договор за правна защита и съдействие № 38512 от 11.06.2019 г., който съдия Бъчварова тогава не пожелала да приеме като представителство и се е отвела веднага по делото и, че това е описано по кориците на дело № 115. Заявява, че това е гражданско дело и става въпрос за обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, за това, че ищецът е бил под следствие над 3 години. Същият заявява, че: „Свидетел съм за това, че Х.

Ч. беше бесен, изразяваше постоянно несъгласие, винаги когато се срещнем за делото, по отношение на това, че някой го обвиняваше за извършване на престъпление, което не е така. От развитие на дело № 115/2019 г. по описа РС Котел и ЧНХД № 300/2021 г. по описа на РС Карнобат се наложи извършване на доста процесуални действия за защита на неговите права и интереси. По хода на воденето на двете дела, при положение, че по № 300 беше упълномощен адв. Д. Й. от АК Варна с месторабота гр. Сливен, офис ул. „************. Във връзка с това безпокойствие на Х. Ч., бяха извършени всички необходими действия и делото пред Карнобатски районен съд беше прекратено по една много интересна причина, че адвоката на частен тъжител Б., беше представил амбулаторен лист за излизане в болнични, без болничен лист във формата, такава каквато се изиска по закон. Направи си възражения за липсата на основание за липса на адвоката, не се яви и самия частен тъжител, което за частно производството е задължително, за да се потвърди твърденията в тъжбата. Делото се прекрати, изчакахме срока, влезе в законна сила определението и за това сега сме поискали да бъде приложено към настоящото дело. За това представителство на адв.

Д. Й. беше заплатена сумата от 350 лева, от които 300 лева за явяване по делото и 50 лева за транспортни разходи от Сливен. След като се прекрати делото положих всички усилия, изготвих исковата молба и заведохме настоящото дело, аз го заведох от името на колегата, т. е. моят труд е в полза на ищеца, за да изпълня задължението по сключения договор за правна защита и съдействие, нищо че е по наказателно дело, същите доказателства се ползват по гражданско дело по настоящия процес.

Притеснението на Ч. се заключава в това, че с тези нерви, злепоставяне пред обществото и така нататък, както съм ги изложил в исковата молба, той получи усложнение на диабета си. Миналата седмица излезе от пореден контролен преглед в болница в Търговище и за съжаление в момента продължава да осъществява вливания със системи в болничното заведение, 4 когато го повикат, всяка седмица. Във връзка с това се наложи да депозирам заявление за преглед и определяне на степента на невъзможност да работи като процент, в положение на ТЕЛК, което също е представено.

Виждам, че колегата защитник на ответника твърди, че това нямало нищо общо, а ние твърдим, че притеснението което е преживявал г-н Ч. в рамките на 3 години е довело до усложняване на диабета му, което не е малко, а знаем, че обикновено диабета възниква при силни вълнения -уплаха и т. н. Това е което мога да кажа. По отношение на предявения размер, сме преценили спрямо съдебната практика за страната и вече въпрос на ваша преценка. Ако имате въпроси съм готов да отговоря.“. Свидетелят отговаря и на въпроси на адв. М., като в отговорите си заявява отното, че г-н Ч. е самоук музикант кларнетист, който „ практически е загубил възможността си за елементарни физически упражнения и извършване на трудова дейност“.

Като отчете обстоятелството, че свидетелят заявява пред съда, че той е положил „всички усилия, изготвих исковата молба и заведохме настоящото дело, аз го заведох от името на колегата, т. е. моят труд е в полза на ищеца, за да изпълня задължението по сключения договор за правна защита и съдействие“, настоящият съд намира, че изложеното дава основание на съда при формиране на фактическите си изводи да не кредитира тези показания в цялост. Тези твърдения водят до извода за заинтересованост на свидетеля от изхода на процеса. Съдът достигна до този извод след анализ на показанията на свидетеля Василев при съобразяване на правилото на чл.