Решение № 1 от 14.01.2021, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 401/2020
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 14.01.2021
- В сила
- 12.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 117 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Ихтиман , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Секретар:
Димитър Г. Цончев
Надя Н. Борисова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20201840200401 по описа за 2020 година Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. М. Х. против Наказателно постановление № 20-1204-000488 от 13.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание са представени подробни писмени съображения.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна.
Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.
От фактическа страна:
1
На 05.02.2020 г. в община Ихтиман, в периода 22.00-22.40 часа по автомагистрала „Тракия“ имало снеговалеж. Пътната настилка била мокра, а на места покрита със сняг. В района на 23-ти км. с посока на движение към град София при управление на влекач марка „Ивеко“, модел „АС440СТ“ с регистрационен номер РВ4738ТР, с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СКО“ с регистрационен номер РВ2013ЕР жалбоподателят Хранеников загубил контрол върху моторното превозно средство, вследствие на което се завъртял и самокатастрофирал в ляво по посока на движението, удряйки с предна дясна част в еластичната ограда (мантинела), която била увредена заедно с управлявания от него влекач.
Вследствие на настъпилото пътно транспортно произшествие било блокирано движението по автомагистрала „Тракия“ в района на 23-ти километър в посока гр. София. Свидетелите А.А. и И.Й. – полицейски служители при ОДМВР – София, били изпратени на мястото на катастрофата.
Същите установили пътната обстановка.
Около 22.25 часа свид. А. извършил проверка за наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя Х. с техническо средство „Алкотест дрегер“ с фабричен номер ARDM-0181, който отчел положителен резултат от проба № 03322, видяна от последния.
Резултатът от техническото средство е приет от жалбоподателя, вследствие на което на същия в 22.45 часа е връчен талон за медицинско изследване № 0018565, което да бъде извършено до 90 минути в УСМП – гр.
Ихтиман.
Жалбоподателят е спрял намиращ се на мястото на произшествието таксиметров автомобил и се отправил към гр. Ихтиман за вземане на кръвна проба. При пристигането си в гр. Ихтиман въззивникът имал трудности с откриване на лечебното заведение и намиране на специалист за взимане на проба, поради което провел два телефонни разговора с оператор при Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (телефон 112), първият от които в 00.32 часа на 06.02.2020 г.
На 06.02.2020 г. в 00.50 часа на жалбоподателя била взета кръвна проба.
При извършеното химическо изследване било установено наличие на етилов алкохол в кръвта 0.42% на хиляда.
Техническото средство „Алкотест дрегер“ с фабричен номер ARDM0181 е преминало проверка на 21.11.2019 г. със срок на валидност 6 месеца и към датата на установяване на нарушението било технически годно.
Предвид предоставяне на кръвна проба след указания с талона за изследване срок, въз основа на АУАН е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 20-1204-000488 от 13.03.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
2
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А. Й., С. обясненията на жалбодателя, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, оглед на веществени доказателства – компакт диск 2 бр., удостоверение за техническа годност на техническо средство „Алкотест-дрегер 7510“ /фабричен номер ARDM 0181/ и талон за медицинско изследване.
От изброените доказателствени източници установяват всички обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка и констатираното нарушение. По-конкретно установява се пътната и метрологична обстановка, настъпило ПТП, извършената проверка от полицейските служители, техническата годност на техническото средство „Алкотест дрегер“ с фабричен номер ARDM-0181 придвижването на жалбоподателя до гр. Ихтиман и времето, в което е дал кръвна проба.
Всички изброени по-горе доказателствени източници са логични и непротиворечиви. Не са оборени от други доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост.
Не може да се споделят доводите, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, установена с техническото средство, е недоказана поради липса на приложена разпечатка от същото.
В административнонаказателния процес обективната истина се установява с всички допустими доказателствени средства, включително със свидетелски показания на осн. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 117 и чл. 13, ал. 2 НПК. Съгласно чл.
84 ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 НПК доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. В този смисъл погрешно е разбирането на защитата, че установената концентрация на алкохол в кръвта чрез използване на техническо средство дрегер, може да бъде безспорно установена единствено чрез разпечатка от същото. Подобен подход би придал отнапред установена доказателствена сила на разпечатката.
В случая концентрацията на алкохол в кръвта при измерване с техническо средство се установява еднопосочно от показанията на свидетелите А., Й., талона за медицинско изследване и АУАН, който чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност. Изброените доказателства са напълно еднопосочни и не страдат от никакви противоречия, които да внесат съмнение в тяхната достоверност, поради което следва да бъдат кредитирани.
Неоснователно е възражението за недоказаност, че техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ е от одобрен тип. Същото е наведено за пръв път с представената по време на съдебните прения писмена защита, като до този момент липсват индиции обстоятелството да е било спорно. Публично известно е, че техническото средство „Алкотест дрегер 7510“ (Alcotest 7510 , номер от регистъра Р-4812.1) е от одоробен тип, доколкото информацията за това е общественодостъпна и може да бъде проверена от всеки заинтересуван гражданин в интернет страницата на Българския институт по метрология (https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?
3 identifier=wIGE1FF%2FOW4%3D).
Предвид изложеното по-горе се налага извод, че административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в НП, която въззивният съд възприема.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП, противно на твърденията на защитата.
Несъстоятелни са доводите за липса на конекситет на двете части на НП. Прецизно АНО в обстоятелствената част на НП е посочил нарушената правна норма – чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, описани са всички съставомерни признаци на нарушението, а в диспозитива е посочена санкционната норма – чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Без да изпада в теоритични постановки настоящият състав счита за нужно единственото да посочи, че норма на чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП е санкционна, не съдържа диспозиция с правило на поведение, а такова е предвидено в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП.
Поради това в обстоятелствената част на НП правилно е описано словом поведението, представляващо нарушение и е направена привръзка с нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която съдържа диспозиция, а в диспозитива е посочено правното основание, на което се налага наказание.
Времето на нарушението е описано достатъчно ясно. По делото е безспорно, че на посочените в АУАН и НП време и място е констатирано процесното нарушение, като отклонение от няколко минути не би могло да се приеме за съществено нарушение на правата на жалбоподателя. Дори такова да е налице, макар по делото да не е установено подобно обстоятелство, то може да бъде квалифицирано като нередовност по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и има технически характер. Естеството на нарушението не предполага то да бъде описано точно до минути, а в един определяем кратък период.
Следователно не е съществено нарушение на процесуалните правила и не може да бъде основание за изключване на административнонаказателна отговорност неточно посочване точната минута, в която е извършено.
Основният спорен въпрос по делото е спазен ли е предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ред (Наредбата) и в частност правилно ли са зачетени показанията на 4 техническото средство „Алкотест дрегер 7510“. Отговорът на този въпрос е положителен.
При установяване концентрацията на алкохол в кръвта служителите на МВР са спазили изискванията Наредбата. Срокът от 90 минути за извършване на химическо изследване е съобразен както с разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2, пр. 2 от Наредбата, така и с фактическото време, необходимо за достигане от 23-ти км. на АМ „Тракия“ до ЦСМП - Ихтиман. Последното е логистично най-достъпното лечебно заведение. Времето от 90 минути е достатъчно за достигане от вътрешността на гр. София до гр. Ихтиман дори при интензивен трафик и усложнени метрологични условия, а в случая дистанцията е значително по-малка. Полицейските служители са съобразили, че жалбоподателят е използвал услугите на таксиметров автомобил, намиращ се на автомагистралата и съответно веднага след връчване на талона последният се е отправил към гр. Ихтиман. Предвид това даденият срок от 90 минути е съобразен с особеностите на случая.
Действително от огледа веществено доказателство компакт диск и намиращите се на него аудиозаписи се установява въззивникът, че е срещнал трудности при откриване на ФСМП - гр. Ихтиман, но придвижването за 1 час и 45 минути от 23-ти км. на АМ „Тракия“ с лек автомобил до ЦСМП – Ихтиман е необяснимо бавно, дори при снеговалеж. То е достатъчно за придвижване дори до гр. Пазарджик и сочи единствено на умишлено поведение от страна на жалбоподателя с цел предоставяне на кръвна проба възможно най-късно, а твърдението за движение по автомагистралата от водача на таксиметровия автомобил с 40 км. в час е защитна версия.
В случая жалбоподателят е предоставил кръв в 00.50 часа, като към този момент концентрацията на алкохол в кръвта е била 0.42%. Предвид предоставянето на кръвна проба в след изтичане на 90 минути от връчването в 22.45 часа на талона за изследване правилно на основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата АНО е приел показанията на техническото средство. Тук следва да се изложи и още нещо. Жалбоподателят е професионален шофьор. Същият е бил напълно наясно с рисковете, които крие предприемането на управление на влекач след концентрация на алкохол в кръвта. Бил е наясно с усложнената метрологична обстановка, пътуването в тъмната част на денонощието и маршрута, по който е следвало да се движи и съзнателно е употребил алкохол. Знаел е, че ще се движи по автомагистрала. Въпреки това е предприел употреба на алкохол. Това сочи, че той е приел всички възможни последствия, включително и кратките срокове, които има за да се придвижи до лечебно заведение за взимане на кръвна проба, както и възможността да предостави такава на непознато за него населено място. В случая на същият е било определено представяне на кръвна проба в гр. Ихтиман, на територията на която община е извършено нарушението. В него има само едно лечебно заведение и откриването, както на болницата, така и на дежурен специалист е значително по-лесно и бързо в сравнение с това в МБАЛ „Св. Анна“ например. Ако жалбоподателят е считал, че определеното лечебно заведение не е достатъчно удобно за него, същият е разполагал с възможност да направи искане то да бъде заменено с друго. Няма такива данни по делото, вместо това 5 той е приел талона за изследване без възражения, което сочи че правата му са охранени в достатъчна степен.
Разпечатката съдържа 51 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/033a11ff-b9ec-42f8-8789-8528f344d4ad