Решение № 34 от 18.02.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Поморие, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100724 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. М., против „Креди Йес” ООД гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата по чл.8 от договор за паричен заем от 28.07.2023 г., сключен между страните, като противоречаща на закона.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, чрез пълномощник, е подал отговор на исковата молба, с който предявената претенция е оспорена като неоснователна и недоказана, като такава моли съдът да я отхвърли изцяло.

Ответникът също претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, редовно призовани, техните редовно упълномощени процесуални представители депозират писмени молби, с което поддържат заявените искания, оспорвания и възражения.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Установява се от доказателствата по делото, а и страните не спорят, че са сключили договор за паричен заем от 28.07.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца 1 паричен заем в размер на 1 000 лв., усвоен изцяло от ищеца, видно от представения по делото разходен касов ордер, издаден от ответника.

Страните са уговорили с договора връщане на заетата сума от кредитополучателя на кредитодателя на 11 месечни погасителни вноски, всяка в размер 110.06 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) по договора в размер 47.908%.

С клаузата на чл.8 от договора страните са уговорили неустойка в размер 1 022.32 лв., в случай, че ищецът не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 6 от договора, съгласно която клауза вземането по договора се обезпечава с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (ОУ) и още едно измежду четири посочени от кредитора обезпечения, като в случая страните са уговорили това да е ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

Представен е препис от ОУ, в сила от 27.04.2022 г., чл. 10, ал. 2, т. 1 от които, гарантите – две физически лица, всяко от които следва да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Горепосочената клауза за неустойка по чл.8 от договора, при непредставяне на обезпечение, е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави.

Неустойката е уговорена в случай, че кредитополучателят в тридневен срок от сключването на договора не представи лично обезпечение - поръчителство на физически лица, отговарящи на специфичните изисквания, посочени по-горе в решението и като такава не разполага с присъщите си функции / ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС/.

Уговорената неустойка не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят от неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение, по същата причина неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен и надвишава размера на главницата, поради което плащането на сумата по тази неустойка противоречи на добрите нрави.

Процесната неустоечна клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора.

Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

При този изход от спора на ищеца се дължат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая при завеждане на делото е заплатена държавна такса в размер 50, която сума следва да се присъди на ищеца, който дължи таксата и от името на който същата е платена.

2

Пълномощникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ГПК, с включен в същото ДДС.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв.М. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, което следва да включва ДДС, тъй като в случая пълномощникът е регистриран по ДДС.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази произнасянето на Съда на ЕС в Решение от

25.01.2024 г. по дело С-438/22, за неприложимост на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба, което е относимо и към адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано безплатно процесуално представителство пред съд и при съобразяване с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и с действително извършените от правни действия за защита и съдействие, намери че следва да определи размер на адвокатското възнаграждение от 480 лв., в включен ДДС.

Предвид основателносттта на иска на ответника разноски на ответника не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА като противоречаща на добрите нрави и закона клаузата за заплащане на неустойка в размер 1 022.32 лв., уговорена в чл.8 от договор за паричен заем от 28.07.2023 г., сключен между В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „..., със съдебен адресат по делото адв.М. М. и „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. България № 196, представлявано от управителя В. М.

И..

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на В. К. К., ЕГН **********, сума в размер 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адв. М. В. М., със служебен адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, № 81, ет.3 ап.Б, сума в размер 480 лв.

(четиристотин и осемдесет лева), с включен ДДС, представляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4