Определение № 37338 от 12.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37338 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110150393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС), чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД, чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД срещу И. Я. Я., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 679.20 евро (1328.39 лева), представляваща главница за неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилни устройства и неустойка, обединени във фактура № 7354872761/15.08.2023 г. за клиентски номер 006972671, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК - 15.04.2025 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.04.2025 г. по ч.гр.д. № 21898/2025 г. по описа на СРС, 55 състав, и която сума е формирана от вземания, както следва:

• на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) вр. чл. 228 от Закон за електронните съобщения (ЗЕС) за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 145.44 евро (284.45 лева), представляваща неплатени абонаментни такси и потребление за използвани мобилни услуги, включваща следните суми по следните договори:

77.56 евро (151.69 лева), представляваща дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896093971 от 15.03.2023 г. за период 15.03.2023 г. -14.07.2023 г.;

67.88 евро (132.76 лева), представляваща дължими суми за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359899335460 от 15.03.2023 г., за период 15.03.2023 г. -14.07.2023 г.; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сума в общ размер на 272.20 евро (532.38 лева), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради виновно 1 неизпълнение на задълженията по него от ответника за срочно плащане, която не надвишава трикратния размер на дължимата стандартна месечна абонаментна такса за предоставяните по процесните договори за далекосъобщителни услуги, включваща следните суми по следните договори:

184.56 евро (360.96 лева), дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896093971 от 15.03.2023 г., от които:

83.30 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 277.66 лева за устройство SAMSUNG Galaxy А13 128GB White от 15.03.2023 г., представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг при сключване на абонаментен план;

87.65 евро (171.42 лева), представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359899335460 от 15.03.2023г.; иск с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 261.56 евро (511.56 лева), представляваща сбор от лизингови вноски, включваща следните суми по следните договори:

62.21 евро (121.67 лева), представляваща дължими вноски по договор за лизинг на устройство SAMSUNG Galaxy А13 128GB White от 15.03.2023г. за период от 15.03.2023 г. до 09.08.2023 г.;

199.35 евро (389.89 лева), представляваща дължими вноски по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.03.2023 г. за период от 15.03.2023 г. до 09.08.2023 г.

Ищецът - „Йеттел България“ ЕАД, твърди, че между него и ответника И. Я. Я. е съществувало облигационно правоотношение въз основа на договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359896093971 от 15.03.2023г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359899335460 от 15.03.2023г. Посочва, че между страните е сключен и договор за лизинг от 15.03.2023г., с който е закупено устройство SAMSUNG Galaxy А13 128GB White на преференциална цена, както и е сключен договор за лизинг на базови аксесоари от 15.03.2023г. Поддържа, че изпълнил задължението си за предоставяне на уговорените телекомуникационни услуги на абоната по процесните договори, но ответникът не заплатил в срок цената им, като останал задължен за стойността на предоставените услуги в процесните периоди. Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което договорите са прекратени едностранно от ищеца на 09.08.2023г. поради неплащане в срок на дължими суми, като договорите за лизинг са прекратени на основание чл.11, ал.1 от общите условия на договорите за лизинг, а договорът за мобилни услуги - на основание т. 19 б от общите условия, в които клаузи не се изисква отправяне на писмено предизвестие до потребителя. Към 15.08.2023г. ответникът имал задължения за преходни периоди в размер на 357.21 лева, както и дължими лизингови вноски за период 15.07.2023 г. – 14.08.2023 г. в общ размер на 438.80 лева, от които: 105.80 лева по договор за лизинг на SAMSUNG Galaxy А13 128GB White от 15.03.2023 г., 333.00 лева по договор за лизинг на базови аксесоари от 15.03.2023 г. В съответствие с клаузите на общите условия на оператора, които били приложими в облигационното отношение между страните, с оглед на нарушаване на задълженията от абоната, произтичащи от договора (чл. 11, ал. 1), за неплащане в срок на дължими суми за предоставени мобилни услуги, била начислена договорна неустойка по процесния договор, която не надвишавала размера на три стандартни месечни абонаментни такси за посочения мобилен номер. Излага, че ответникът 2 дължи на ищцовото дружество незаплатените лизингови вноски за посочените периоди, както и разликата между стандартната цена на устройствата без абонамент съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и размера на отстъпката, съответстваща на оставащия срок на договора. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Йеттел България“ ЕАД заповед по чл. 410 ГПК от 30.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 21898/2025 г. на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК.

Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Ответникът - И. Я. Я., чрез особен представител, е подал отговор на исковата молба.

Оспорва ищецът валидно да е прекратил процесните договори, като намира за недоказано твърдяното в исковата молба обстоятелство ответникът да е прекратил плащанията по тях.

Поддържа, че процесните договори са сключени при явно неизгодни за потребителя условия, с оглед на което същите са недействителни. Релевира възражение за прекомерност на претендирания размер на неустойка, като моли да бъде намалена от съда. Искането към съда е предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС: сключването на твърдените договори и споразумения с посоченото в исковата молба съдържание, включително относно размерите на месечните абонаменти такси и стойността на доставените услуги по договорите/споразуменията, уговорените размери на отстъпка от цена и стандартната цена на услугите, както и че ищецът е изпълнявал задълженията си по договорите и приложенията по предоставяне на мобилни услуги и далекосъобщителни услуги на ответника за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на вземанията.

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 92, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационни отношения по твърдените договори и споразумения, че е изпълнил задълженията си по тях; че в съответните договори е била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на същия поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените задължения и че договорите са били прекратени, съответно, че посочените устройства са предадени на ответника и в договорите за лизинг е било уговорено задължение за заплащане на неустойка за невърнато устройство по договора; какъв е размерът на неустойката по съответните договори и приложенията към тях, както и размерът на преференциалната цена по договорите, цената без отстъпка и размерът на конкретната отстъпка за съответните устройства. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договорите, в това число, че е върнал предоставените му устройства.

По исковете с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 335, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 183, вр. чл. 205, ал. 1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване: че между страните били налице облигационни правоотношения по валидно сключени договори за лизинг; че е изпълнил задължението си да предаде вещта по съответния договор на купувача, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски и техния размер. При установяване на горното, в тежест на ответника било да установи погасяване на 3 задължението си.

Ищецът следва да докаже и изискуемост на търсените вземания с настъпването на падежа на плащането им или отправянето на покана до ответника.

Указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за предоставяне на мобилните услуги и за прекратяването на договорите, на които се позовава и търси неустойки по тях.

Приложените към исковата молба и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21898/2025г. документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.

Във връзка с възраженията от името на ответника следва да се отбележи, че исковата молба не съдържа приложения, а доводите на ответника относно недоказаността на размера на вземанията касаят съществото на правния спор, а не неговата допустимост.

Така мотивиран, Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. № 21898/2025 г., по описа на СРС, 55 състав.

ПРИЕМА представените към исковата молба и заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21898/2025 г. документи като писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като дава възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).