Решение № 247 от 14.11.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Разлог, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20211240100674 по описа за 2021 година

Делото е образувано по ИМ, подадена от В.Й.Т. - ЧСИ, с рег.№795, с район на действие Бл.ОС, Код по БУЛСТАТ*, с адрес на кантората в г.Б., у.„Т.А.”№41, е.З, о.15-17, с адрес: г.Б., у.„Т.А.“№41, е.2, чрез адв. С.Б., против Й.И.М., с ЕГН* от с.Б., о.Р., о.Б., у."Ш."№17.

Твърди се в ИМ, че ответникът е бил длъжник по ИД №330 по описа за 2010 г. на ЧСИ В.Т.

Изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция. С уведомление с вх. №10167 от 08.06.2020 г. взискателят е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът е заплатил лично на взискателя сумата 18`173,97 лв. С оглед така направено плащане, ответникът (длъжник в изпълнителното производство) дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1`572,52 лв., която не е платил на ищцата. Ищцата е предявила вземането си против Й.М. по реда на заповедното производство и въз основа на депозирано от дружеството заявление е образувано ч. гр. д. №408 по описа за 2021 г. на Рг.РС. Заявлението е уважено и против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, Й.М. е възразил срещу дължимостта на задължението по заповедта, поради което на заявителя е указано в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. С тези обстоятелства ищцата мотивира правния си интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си против Й.М. за сумата по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №501410 от 23.03.2021 г., издадена по ч. гр. д. №408 по описа за 2021 г. на Рг.РС.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца посочените в ИМ суми.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор. В отговора се твърди, че исковата претенция по отношение на иска за заплащане на дължимите и незаплатени такси от 1`572,72 лева по ИД №330/2010 г. по описа на ЧСИ В. и претендирани разноски от 331,45 лева, направени в производството по ч.гр.д. №408/2021 г. по описа на Рг.РС, вр. с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение са основателни, поради което се прави признание на иска по реда на чл.237 от ГПК. Представени са писмени доказателства - вноски бележки №*/09.09.2021 г. и №*/09.09.2021 г., от които е видно, че ответникът е заплатил горецитираните суми, ведно с дължимата държавна такса след входиране на ИМ и образуване на делото.

По отношение на претендираната законна лихва, считано от 22.03.2021 г. върху сумата от 1

1`572,52 лева ответникът твърди че не я дължи поради това, че същата не се начислява върху вземания, представляващи такси по своята същност. В открито съдебно заседание обаче, ответникът прави пълно признание по реда на чл.237 от ГПК и по отношение на дължимата законна лихва.

С депозирани по делото писмени бележки, процесуалният представител на ищеца, моли с оглед цялостното признание на иска, съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК. Моли, с оглед изхода на спора, да бъдат присъдени и сторените от ищеца разноски в исковото производство, представя и списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира че са налице предвидените в закона процесуалноправни предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.1 от ГПК, по отношение на дължимата законна лихва и сторените разноски в исковото производство, тъй като по отношение на останалите суми, претендирани в ИМ, не би могло да се приложи разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК, поради пълното им погасяване на дата 09.09.2021 г., тоест след датата на входиране на ИМ и образуване на делото.

Съгласно чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

В случая от страна на ответника, с депозирания по делото отговор на ИМ по чл.131, ал.1 от ГПК и в ОСЗ, е направено признание на иска и същевременно погасяване на дължимите суми, описани по-горе след завеждане на ИМ. В случая е дължимо произнасяне по признанието само по отношение на непогасените задължения. В тази връзка съдът счита, че е налице и другата изискуема се от закона предпоставка, а именно искане на ищеца за постановяване на решение съобразно заявеното от ответника признание, което искане е направено от процесуалния представител на ищеца с представени по делото писмени бележки. Съдът намира, че не е налице нито една от предвидените в чл.237, ал.3 от ГПК, пречки за постановяване решение при признание на иска, доколкото признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и същото е такова, с което страната може да се разпорежда.

По гореизложеното съдът намира, че следва да се произнесе с решение по чл.237, ал.1 от ГПК – при признание на иска по отношение на непогасените и претендирани от ищеца суми, с което заявените от ищеца искови претенции следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход, разноски се дължат на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Представени са доказателства и списък по чл.80 от ГПК, за сторени такива от ищеца. Съдът счита, че с оглед материалния интерес по делото, представения Договор за правна защита и съдействие от 26.05.2021 г., се дължат разноски за договорено адв. възнаграждение от 300.00 лева.

Държавната такса за образуване на делото е 31,45 лева, която се дължи от ответната страна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й.И.М., с ЕГН* от с.Б., о.Р., о.Б., у."Ш."№17, не дължи на В.Й.Т. - ЧСИ, с рег.№795, с район на действие Бл.ОС, Код по БУЛСТАТ*, с адрес в г.Б., у.„Т.А.”№41, е.З, о.15-17, с адрес за призоваване и съобщения: г.Б., у.„Т.А.“№41, е.2, чрез адвокат С.Б. сумата от 1`572.52 с ДДС, представляваща дължимите и незаплатени от него такси по ИД №330/2010 г. по описа на ЧСИ В.Т., рег.№795, район на действие Бл.ОС и сума от 331,45 лева, представляваща разноски, направени в производството по ч. гр. д.

№408/2021 г. по описа на Рг.РС, вр. с издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, поради пълно погасяване на същите след входиране на ИМ в Рг.РС и образуване на делото.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й.И.М., с ЕГН* от с.Б., о.Р., о.Б., у."Ш."№17, дължи на В.Й.Т. - ЧСИу с рег.№795, с район на действие Бл.ОС, Код по БУЛСТАТ*, с адрес в г.Б., 2 у.„Т.А.”№41, е.З, о.15-17, с адрес: г.Б., у.„Т.А.“№41, е.2, чрез адв. С.Б., сумата от 75,15 лева, изчислена служебно от съда, представляваща законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №408/2021 г. по описа на Рг.РС.

ОСЪЖДА Й.И.М., с ЕГН* от с.Б., о.Р., о.Б., у."Ш."№17, да заплати на В.Й.Т. - ЧСИу с рег.

№795, с район на действие Бл.ОС, Код по БУЛСТАТ*, с адрес в г.Б., у.„Т.А.”№41, е.З, о.1517, с адрес: г.Б., у.„Т.А.“№41, е.2, сума от 300,00 лева, представляваща направените от ищеца съдебни разноски по делото и сума от 31,45 лева, представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3