Решение № 1226 от 10.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Пловдив, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20225300501886 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Н. М., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Р. С., против Решение № 2093/11.11.2021 г., поправено с решение № 2152/10.06.2022 г., постановени по гр.д. №5437/2021 г. по описа на РС Пловдив, 3 брачен състав, в следните части, с които:

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата М. Н. М., ЕГН ********** и детето К.М.М., ЕГН **********, както следва: До навършване на *** възраст от детето - всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, като първите три реално проведени срещи на бащата с детето следва да са в присъствието на майката или посочено от нея лице. След навършване на *** възраст от детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с преспиване, за Коледните празници на всяка четна година от 10ч. на 24 декември до 18ч. на 25 декември, за Новогодишните празници на всяка нечетна година от 10ч. на 31 декември до 18 ч. на 1 януари, за Великденските 1 празници на всяка нечетна година от 10ч. на Велики Петък до 18ч. на Неделя –Великден, за рождения ден на детето и на бащата – за по 2 часа, както и 10 дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката. Когато се прилага режимът, определен за празничните дни, той изключва срещите, регламентирани всяка първа и трета седмица от месеца. Когато майката ползва платения си годишен отпуск през лятото, но не повече от 20 дни,бащата няма да се ползва от режима, определен за всяка първа и трета седмица от месеца.

ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на *** си дете К.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представителмайката В. Н. Н., ЕГН **********, в размер на 300 лева, считано от 29. 03.

2021г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга причина, водеща до промяната или отпадането на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от падежа до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА М. Н. М., ЕГН **********, да заплати месечна издръжка на *** си дете К.М.М., ЕГН **********, чрез нейния законен представителмайката В. Н. Н. ЕГН **********, в размер на по 300 лева месечно за изминал период от време, а именно от 10. 04. 2020г.- 29. 03. 2021г., ведно със законната лихва върху дължимата сума от падежа до окончателното и изплащане.

Във въззивната жалба, уточнена с молба по делото, се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваните части на решението. Оспорва се определеният режим на лични отношения като твърде ограничен, който не е съобразен с интереса на детето и бащата, за което се обосновават подробни доводи. Поддържа се необходимостта от осигуряване на по-разширен режим на лични отношения и като такъв се сочи заявеният в насрещната искова молба. По отношение размерът на определената издръжка за минал период и за бъдеще време се сочи, че бащата не е в състояние да заплаща издръжка от 300 лева, а такава от 200 лева.

Искането към въззивния съд е да отмени определеният с решението режим на лични отношения и да се постанови следният, посочен в насрещната искова молба и уточняваща молба по делото: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца без преспиване от 10,00ч. в събота до 19,00 часа в 2 съботния ден и от 10,00 часа в неделя до 19,00 ч. в неделния ден до навършване на 2-годишна възраст на детето. След навършване на 2-годишна възраст - всеки първи и трети петък, събота и неделя от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, като бащата ще взема и връща детето от до дома на майката. За Коледните, Новогодишните и Великденските празници /Православен Великден/ детето ще е с бащата първите два последователни дни, като бащата ще взема детето в 10 ч. на първия ден от дома на майката и ще го връща в дома на майката в 20 ч. на втория ден. За рождения и имения ден на детето - на датата на рождения/имен ден на бъде при бащата в нечетна календарна година от 10,00ч. до 20,00 часа. При четна календарна година - на датата на рождения ден/имения ден да бъде при майката, а на следващия ден при бащата от 10 ч. до 20 ч. като бащата ще взема и връща детето от дома на майката. Два пъти по 15 последователни календарни дни, като тези дни ще бъдат съобразени с отпуските на двамата родители и ще се ползват за периода м.юли - м.август, като до 30 юни на съответната календарна година страните следва да уточнят последователността и периода на дните, в които ще се ползват, като бащата ще взема и връща детето от дома на майката.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата В. Н. Н. ЕГН **********, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа като подходящ определеният режим на лични отношения от районния съд, както и че правилно е определен дължимият размер на издръжката по заявените претенции. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на разноските по делото.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права спрямо ***дете К. на майката В. Н. и е определено местоживеенето на детето при майката, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка / считано от 29.

03. 2021г. / над уважения размер до претендирания такъв от 400 лева месечно, поради което в тези си части същото е влязло в сила.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен 3 интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира решението за валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т.1 на Тълкувателно решение № 1/ 9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство, в което съдът следи служебно за защита интереса на детето.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 127, ал.2 от СК и чл.149 СК.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от В.

Н. Н. против М. Н. М. за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето К.М.М. и определяне местоживеенето на детето при майката, определяне на режим на лични контакти на детето с бащата, осъждането на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400 лева, както и такава за минал период от време. Предложен е режим на лични отношения между детето и бащата.

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала от ***г. и от съвместното си съжителство имат едно ***дете - К.М.М..

От ***г. страните живеели разделено, като майката и детето живеели в семейното жилище на родителите й. Детето притежавало добри хигиеннобитови условия и майката разполага с необходимия капацитет да се грижи за него. След раздялата бащата не полагал необходимите грижи като родител, не проявявал интерес към нуждите на детето, не предоставял средства за неговата издръжка. В случаите, в които детето било при бащата, последният не знаел как да се грижи за него, с какви храни да го храни, с което създавал опасност за здравето му, не полагал грижи за детето, а оставил същото на своите родители. Ищцата твърди, че е без доходи и изцяло е поела издръжката на детето, за която разчита на своите родители и роднини.

Посочва, че средствата необходими за отглеждане на детето са свързани със закупуване на памперси, осигуряване на детска кухня, други храни - пюрета, мляко, сирена, масло, бисквити, сухари, детска козметика, дрехи. Пълният размер на издръжка на детето възлизал на около 800лв. месечно. Излага съображения, че издръжката следва да се поема от двамата родители 4 съобразно доходите им като бащата разполагал с недвижимо имущество и получавал доходи. Моли за уважаването на предявените искове.

В писмения отговор на исковата молба М. Н. М. посочва, че действително от съвместното си съжителство с ищцата на *** г. е родено детето К.М.М.. Твърди, че след раждането на детето са заживели в дома на родителите му, които са им оказали значителна помощ. По свое желание В. Н. е отишла да живее в дома на майка си, където бащата всеки ден ги посещавал и се е грижил за тях. Всички закупени вещи за отглеждането на детето били преместени в дома на майката. При всяко посещение носил мляко, козметика, памперси. Първоначално майката оставяла детето при бащата за 1-2 дни, но в последствие решила, че не иска да оставя детето при неговите родители.

Майката се опитвала да ограничи контактите му с детето. За всяко негово посещение искала да й плаща по 100 лева. Посочва, че родителите му са способни да му оказват помощ когато детето е при него. Оспорва претендирания размер за издръжката от 400 лева месечно с искане да се отхвърли и да се постанови заплащането на издръжка от 200 лева. По отношение иска по чл.149 СК се сочи, че бащата се е грижил и е осигурявал средства за отглеждането на детето с искане да се отхвърли, а евентуално при неговата основателност се моли за присъждането на минимален размер на издръжката. Не възразява упражняването на родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката, като детето да е с местожителство при нея. Възразява срещу претендирания от майката режим на лични отношения като предлага режим, който може да бъде уважен.

От страна на бащата е предявен насрещен иск за определяне на режим на лични отношения с детето.

С отговор на насрещния иск майката е оспорила твърденията на бащата, поддържала е предложения от нея режима на лични отношения.

Във въззивната инстанция спорът е пренесен относно режима на лични отношения между бащата и детето, дължимата от бащата месечна издръжка на детето от 29. 03. 2021г. и тази за минал период от време.

От фактическа страна по делото се установява, че В. Н. Н. и М. Н. М. са родители на ***дете К.М.М., родена на *** година. Не е спорно, че съвместното съжителство на страните е продължило до март месец *** г., когато майката и детето са напуснали обитаваното с бащата жилище и са се 5 преместили да живеят при майката на В. Н.. Няма спор, че понастоящем В. Н. сама отглежда детето, подпомагана от своята майка. Според приетият в производството социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” – ***, майката задоволява всички базови потребности на детето, желае да се грижи за детето, между тях е изградена силна емоционална връзка, дадени са препоръки за поддържане на контакти между бащата и детето.

Изложените обстоятелства се потвърждават и събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Н. / ***на В. Н./ и Н. М.

/***на М. М./. По отношение срещите на бащата с детето, св.Н. сочи, че след като майката и детето са се установили да живеят при нея, първоначално бащата идвал често да вижда детето, след това срещите се разредили във времето, средно по два пъти седмично идвал да види дъщеря си. В началото носил храна за бебето, памперси, вода, с времето по-рядко носил необходимите за детето храни и санитарни материали. При посещенията си прекарвал с детето около час –два, най –много три. Откакто детето станало на 6 месеца бащата не го виждал и не правил опити да го види. От раздялата през март ***г. не е изпращал средства за издръжката му. В началото когато се разделили родителите, бащата вземал детето с преспиване в дома си, но често променял дните, в които иска да вземе детето, третият път когато го взел задържал детето за три дни, тогава детето било на *** месечна възраст.