Решение № 1601 от 14.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Русе, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520102602 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 пр.3 ЗОДОВ от Ш. А.

С. против Прокуратурата на Република България.

Ищцата твърди, че с постановление на Окръжна Прокуратура – Русе срещу нея било образувано досъдебно производство (ДП) № *** от 2015г. по описа на прокуратурата и ДП № *** от 2015г. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура - Русе, за престъпление по чл. 253 НК, което продължило да се води по чл.255, ал. 1, пр.1 и 2, във връзка с чл.26 ал. 1 НК. От 2010г. до 2012г. ищцата живеела в гр. ***, като се грижела за трите си непълнолетни деца, като през този период получавала парични преводи - дарения от състрадателни граждани. Паричните преводи получавала в България и Румъния. След проведено разследване била сезирана ТД на НАП гр. Варна, която разпоредила проверка за установяване на факти и обстоятелства и след това ревизия по ЗДДФЛ за задължения през периода 2010 – 2012г. Ревизията приключила и бил издаден ревизионен акт, който последствие бил обжалван пред съда и потвърден на всички съдебни инстанции. С Постановление от 18.07.2018г. ищцата била привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1 и 2, т. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК за това, че за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2013г. в гр. Русе в качеството си на 1 данъчно задължено местно лице по силата на чл. 6 ЗДДФЛ, на три пъти, в условията на продължавано престъпление избягвала заплащането на данъчни задължения в големи размери, като не подавала данъчни декларации за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2013г. На 23.07.2019г. с Постановление на Окръжна прокуратура гр. Русе, наказателното производство по досъдебно производство било прекратено. В хода на разследването не било установено и доказано извършването на престъпление от ищцата и в този смисъл повдигнатото срещу нея обвинение се явявало недоказано по смисъла на чл.

243, ал. 1, т. 2 НПК и за това то било прекратено.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаряла за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В случая се счита, че са налице предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2 ЗОДОВ за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат от повдигнатото й обвинение. Съгласно трайната си практика Върховният съд приемал, че всяко повдигнато обвинение е от естество да причини такива вреди на гражданите, които дори и недоказани следва да се презумират. Надлежен ответник в случая се явявала Прокуратурата, по чието разпореждане било образувано наказателното производство. Безспорно било, че ищцата е изживяла негативни емоции, съставляващи комплект от неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от обвинението. Съобразявайки тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на воденото наказателно производство - период от 5 години, засегнатите права на ищцата, настъпилата негативна промяна в начина й на живот, включително и това че наказателното производство е повлияло върху здравословното й състояние се счита, че дължимото обезщетение е в размер на 15000лв. за причинените неимуществени вреди.

Също така се твърди, че в хода на наказателното производство ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 1000лв., които вреди също следвало да й бъдат 2 обезщетени.

С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищцата сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие на воденото срещу нея наказателно преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019г. – датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство, до изплащане на главницата, както и сумата от 1000лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2019г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК насрещната страна Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. На следващо място се прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата обезщетение. Счита се, че естеството на наказателното производство, повдигнатото обвинение и липсата на мярка за принуда не оправдават претендираното изключително високо обезщетение в размер на 15000лв.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През периода от 2010г. до 2012г. ищцата по делото Ш. С. е живеела в гр. ***, заедно със своите родители и трите си деца ненавършили пълнолетие, за които полагала грижи. През този период тя не е работила, не развивала търговска дейност, но получавала парични преводи на територията на Република България и Република Румъния чрез системите за парични преводи „Western Union“ и „Кеш експрес сървис“. Тези преводи станали повод ТД на НАП – Варна да инициира проверка за установяване на факти и обстоятелства по отношение на ищцата, а след това й била възложена и данъчна ревизия по ЗДДФЛ за посочения по-горе период - 2010г. до 2012г., с която е установено, че тя дължи сумата от 20 448,54лв. включваща неплатен данък върху доходите на физически лица, здравни осигуровки за самоосигуряващи се лица и лихви. За ревизирания период други доходи освен получаваните преводи не са установени. Издаденият ревизионен акт ищцата обжалвала по административен и съдебен реди и е изцяло потвърден.

Въз основа на установеното от органите на НАП, на 26.11.2015г. е 3 образувано ДП № *** от 2015г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе и ДП № *** от 2015г. по описа на ОСлО в Окръжна прокуратура - Русе, за престъпление по чл. 253 НК, което продължило да се води по чл.255, ал. 1, пр.1 и 2, във връзка с чл.26 ал. 1 НК.

След проведено разследване и приобщаване на документи по досъдебното производство, с постановление от 18.07.2018г., предявено на 25.07.2018г., Ш. А. С. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1 и 2, т. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК за това, че за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2013г. в гр. Русе в качеството си на данъчно задължено местно лице по силата на чл. 6 ЗДДФЛ, на три пъти, в условията на продължавано престъпление избягвала заплащането на данъчни задължения в големи размери, като не подавала данъчни декларации за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2013г.

На 24.07.2018г. Ш. С. е упълномощила за свои защитници по делото адвокат В. Д. и адвокат А.Й., като по досъдебното производство (стр. 106 от папка №8) е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие според който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв.

Спрямо ищцата по досъдебното производство не са налагани мерки за неотклонение и процесуална принуда.

С постановление 23.07.2019г. на наблюдаващия делото прокурор от ОП – Русе, досъдебното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението по смисъла на чл. 243, ал.1 т.2 НПК.

В хода на извършваната предварителна проверка по случая, ищцата е упълномощила на 29.07.2014г. адвокат И.П. И. (стр. 76 от част ІІ на предварителната проверка). В представения договор за правна защита и съдействие няма отбелязано плащане на адвокатско възнаграждение.

Свидетелката Д.А.Х., дъщеря на ищцата, установява, че знаела, че срещу майка й имало наказателно производство. По този повод я разпитвали от полицията и от НАП. Майка й била много притеснена, страхувала се, не можела да спи, дори отслабнала. Свидетелката не знаела точно за какво става дума, майка й не й обяснила. Към него момент ищцата и трите й деца живеели в една къща с родителите й. Бащата на свидетелката работел в чужбина.

Понастоящем и двамата й родители работели в Германия.

Свидетелката Д.И.М., майка на ищцата установява, че през 2015г.

4 извикали дъщеря й „да я питат нещо“, като не посочва кой точно я извикал и за какво да говори, но ставало въпрос за данъци. След като била разпитвана се притеснила много и започнала да се страхува. От дете ищцата била много притеснителна имало случаи да получава епилептични припадъци.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Според чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

Съгласно задължителните разяснения дадени с т.7 от ТР№ 3 от 22.04.2004г. на ВКС по ТД № 3/2004г., ОСГК, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по чл.

237, ал. 1, т. 2 НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ , а именно "... че деянието не е извършено от лицето". С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание. Отговорността на Прокуратурата в тази хипотези би могла да отпадне само в случая на чл. 5 ,ал.1 ЗОДОВ, твърдения и доказателства за което по делото не са налице.

При определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди намира приложение правилото на чл. 52 ЗЗД, по смисъла на което „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.

Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за 5 едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, на конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди и да води до неоснователно обогатяване.