Решение № 8118 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8118 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110156612 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответниците:

1. При квота 1/12 за А. А. В. – 101,34 евро /равностойност на 198.20 лева главница/, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 15,06 евро /равностойност на 29.46 лева/ мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение от 1,43 евро /равностойност на 2.79 лева/ главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г., до окончателното изплащане, и сумата от 0,30 евро /равностойност на 0.58 лева/ лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г.

2. При квота 11/12 за Д. Л. Г. – 1 114,74 евро /равностойност на 2180.25 лева/ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 165,67 евро /равностойност на 324.20 лева/ мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г., както и суми за дялово разпределение от 15.70 евро /равностойност на 30.70 лева/ главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане, и 3,25 евро /равностойност на 6.35 лева/, лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.08.2023 г. по ч.гр.д. № 44957/2023 г., по описа па СРС, 36. състав.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като собственици на процесния имот аб. № 81615, находящ се в /адрес/, е налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на 1 ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като неоснователни. Оспорват размера на исковите претенции, като излагат доводи за недоказаност на реално потребеното количеството топлинна енергия за процесния период, допуснато от ищеца нарушение на нормативните изисквания по Наредба №16-334/16.04.2007г. за топлоснабдяването при изчисляване на потребеното количество топлинна енергия за процесния имот, както и на приложимите национално и общностно законодателство. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на процесните вземания за главница и мораторни лихви. Оспорват качеството си на собственици на процесния имот и наличието на валидно възникнало договорно правоотношение с ищеца. Оспорват факта на извършвана доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, както и наличието на работещи уреди, консумирали топлинна енергия в имота. Оспорват факта на извършвани реални отчети на уредите за дялово разпределение от фирмата за дялово разпределение. Оспорва като недължими претендираните суми от всеки от ответниците за главница да доставена топлинна енергия, главница за предоставена услуга дялово разпределение, както и начислените върху тях мораторни лихви. Молят за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 44957/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено всеки от длъжниците А. А. В. и Д.

Л. Г. да да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност следните суми: сумата от 2 378,45 лева главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 353,48 лв. за периода от 15.09.2021г. до 28.07.2023г., сумата от 33,49 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022 г, ведно със законна лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,93 лв. за периода от 15.09.2020г. до 28.07.2023 г. Заповедта е връчена на при условията на чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 и т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложения към исковата молба Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти от 29.12.1988г. се установява, че В.Г.С. и Д.Н.С. са придобили правото на собственост върху апартамент №113, находящ се в /адрес/.

От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №РНД26-ВК08247/23.02.2026г. се установява, че лицето В.Г.С. е починала на 13.03.1991 г. и е оставила като законни наследници Д.Н.С. /съпруг/, Т.Д.Н. /дъщеря/, Н. Д. Н. /дъщеря/, Б. Д. В. /дъщеря – починала на 16.06.1994г./, А.С.В. /съпруг на Б. Д. В. /, Д. Л. Г. /внук/, А. А. В. /внучка/, С.А.В. /внук/.

От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №РМЛ26-ВК08306/25.02.2026г. се установява, че лицето Д.Н.С. е починал на 09.07.1991 г. и е оставил като законни наследници Т.Д.Н. /дъщеря/, Н. Д. Н. /дъщеря/, Б. Д. В. /дъщеря – починала на 16.06.1994г./, А.С.В. /съпруг на Б. Д. В. /, Д. Л. Г. /внук/, А. А. В. /внучка/, С.А.В. /внук/.

От приетото като доказателство удостоверение за наследници изх. №РНД26-ВК08247/23.02.2026г. се установява, че лицето Б. Д. В. е починала на 16.06.1994 г. и е оставила като законни наследници А.С.В. /съпруг /, Д. Л. Г. /син/, А. А. В. /дъщеря/, С.А.В. /син/.

По силата на сключени договори да продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД, обективирани в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание продажба на наследство №156, том III, дело №596/1992г. от 31.03.1992г. и нотариален акт №51, том XI, дело №2404/1992г. от 27.10.1992г., Д. Л. Г. е придобил общо 2/3 идеални части от правото на собственост върху съсобствен апартамент №113, находящ се в /адрес/.

По силата на договор за замяна на идеални части, обективиран в нотариален акт №107, том II, дело №282/1992г. от 12.05.2009г. Д. Л. Г. е придобил общо 2/12 идеални части от правото на собственост върху съсобствен апартамент №113, находящ се в /адрес/.

2

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес /адрес/, в който е обективирано решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен и приет като доказателство Договор №4431 от 27.09.2002 г., с който Етажна собственост с адрес /адрес/ и „Т.С.“ ЕООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители, както и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост.

По делото са приети общи условия на "Т.С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ФДР не е осигурен достъп за проверка, поради което са попълнени протоколи за неосигурен достъп.

По данни на ФДР в имота няма монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода разходът за топла вода е изчислен по реда на чл. 69, ал. 2 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно– техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за процесния периода е в размер на 2 401,95 лева. Вещото лице е установило, че за периода 2019 г. – 2020г. ищецът не е имал сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за търговско измерване в АС /топломери и водомери/.

По делото е прието заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, което съдът кредитира като пълно всеобхватно и компетентно изготвено.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на 3 топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.