Решение № 392 от 23.11.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. София, 22.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Ирина Р. Славчева

Георги Ст. Мулешков при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20221800500529 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Б. М. с ЕГН ********** от гр.С. против решение № 13/24.01.2022г. по гр.д.№ 428/21г. на РС-С. в частта му относно предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния му син С. В. М. и определяне местоживеенето му на нейния адрес, в частта, с която е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.,считано от 03.11.2021г.,както и в частта,в която е постановено след развода бившата му съпруга да продължи да носи фамилното име“ М.“.Релевира оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност,както и нарушение на съдопроизводствените правила.Делото било гледано в негово отсъствие и той не могъл да „разобличи“ изопачените свидетелски показания.По време на процеса не му било известно,че съпругата му има извънбрачна връзка и заживяла на семейни начала с друг мъж.Именно последното правело неприемливо синът му да живее в нейното домакинство, особено при положение,че учи в техникум в С. и след напускане на жилището от майката останал да живее при баща си.Твърди,че С. заявил пред съда желание да живее с майка си „под натиск“.До момента С. живеел повече при баща си заедно с по-големия си брат.Не се противопоставил пред първоинстанционния съд бившата му съпруга да носи неговото фамилно име,защото не знаел за нейната извънбрачна връзка.Било неморално да продължава да носи фамилното име „М.“ и нямало особени важни обстоятелства,които налага това-не била известна в обществото,работела като счетоводител в частна фирма.

1

Въззивамата страна Д. С. М. оспорва жалбата,с изключение на частта относно фамилното име.Непълнолетният въззиваем С.

М. чрез своя процесуален представител адв.А. и със съгласието на майка си оспорва въззивната жалба.Не били налице процесуални нарушения-ответникът депозирал отговор по чл.131 ГПК и не се явил в о.с.з. на 24.09.2021г.,за което бил редовно призован,без да представи доказателства за уважителна причина.В отговора си не е поискал прознасяне по вината,тъй като бракът бил разстроен по вина на двамата съпрузи.Поискал е предоставяне на родителските права върху непълнолетния син,определяне местоживеенето му в семейното жилище в гр.С.,ул.“Р.П. „ № 56,възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата.Направил е доказателствено искане за допускане на двама свидетели при довеждане и такива са му допуснати.Бил е редовно призован и за второто о.с.з.неверни били твърденията,че С. останал да живее при него.Твърди,че през месец октомври бащата е изгонил детето от семейното жилище и то живяло в с.З. при майка си до месец декември същата година, а от 2022г. продължил да живее с майка си на новия адрес в с.П..Не плащал никаква издръжка.Претендира присъждане на разноски за въззивното производство като хонорарът от 700 лв. се оспорва като завишен.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално допустим По същество жалбата е основателна само в частта относно фамилното име на съпругата.

С атакуваното решение съдът е прекратил сключения между Д. С. М. и В. Б. М. на 30.11.1997г. граждански брак без вина на съпрузите.Постановил е жената да носи фамилното име“М.“,тъй като била известна в обществото с това име и няма морални провинения в брака, а напротив-причина за фактическата раздяла било упражнено по отношение на нея насилие от съпруга.Определил е местоживеене на С. ,роден на 30.01.2005година, при майката,на която се предоставя упражняването на родителските права.Съдът е мотивирал решението си с изрично заявеното желание на детето и с твърдението му,че на 09.10.2020г. баща му го ударил.Социалният доклад потвърдил по-добрите родителски качества на майката.Свидетелските показания били в същия смисъл.Определен е обичайния режим на лични отношения между бащата и детето- два уикенда месечно с преспиване и един месец през лятото,несъвпадащ с годишния октпуск на майката.Определил е издръжка около минималния размер,тъй като алиментното задължение на родителя е безусловно и предвид възрастта на детето –навършило 16 години,ученик в техникум.Решението е обосновано, материално и процесуално законосъобразно,в унисон със съдебната практика.В о.с.з. на 03.11.2021г. С. е заявил,че живее предимно при баща си от понеделник до петък,тъй като учи в С., но това не му харесва и предпочита да живее с майка си и тя да упражнява родителските права.Ответникът е бил призован и не се е явил.Не е довел допуснатите му свидетели.Въззивната инстанция е допуснала един свидетел при довеждане,но в о.с.з. възвивникът,присъстващ лично и с адвокат, се отказва от гласни доказателства.Според социалния доклад детето е изразило същото желание пред социалния работник.И при двамата родители 2 има добри битови условия.Пълнолетният син Р. живее и работи в Германия.С. имал емоционална и доверителна връзка и с двамата си родители,които осигуряват стабилност и подкрепа.Свидетелските показания дават еднопосочни сведения за дълбоко разстройство на отношенията между съпрузите,но не и за родителските им качества.Разпитаната от въззивния съд свидетелка-леля на Д.- посочва,че напоследък през седмицата след училище С. прекарва повече време в нейното жилище,докато чака завръщането на майка си от работа и двамата пътуват до с.П., където живее с друг мъж.Настоящият състав намира,че предвид възрастта на С. и доказателствата е неубедително твърдението за формиране на неговото волеизявление под натиск.Решението следва да бъде потвърдено,с изключение на частта за фамилното име-Д. следва да носи след развода предбрачното си фамилно име „Г.“.Въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 700 лв.,който е под минимума на адвокатско възнаграждение предвид изменението на Наредба № 1/2004г. на САС в ДВ чл.88/04.11.2022г. и не следва да бъде редуциран.Първоинстанционният съд правилно е разпределил по равно държавната такса за производството за развод и е определил законосъобразно размера на държавната такса за присъдената издръжка;постановил е всеки от съпрузите да понесе за своя сметка направените разноски предвид непроизнасянето по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.По отношение на допускане на развода и предоставяне на семейното жилище на съпруга решението е влязло в сила.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №13/ 24.01.2022г. на РС-С. по гр.д.№ 428/2021г. В ЧАСТТА, с която е постановенослед развода жената да носи фамилното име „М.“ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

След развода жената да носи предбрачното си фамилно име „Г.“.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта относно упражняването на родителските права и местоживеенето на С. В. М. с ЕГН **********, режима на лични отношения на С. В. М. с бащата В. Б. М. с ЕГН ********** и присъдената в полза на детето със съгласието на неговата майка Д. С. М. месечна издръжка, както и в частта за разноските.

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4