Решение № 1077 от 01.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. П., 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20231720102174 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от Д. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т.Л.“, **, **, срещу Община П., ЕИК 000386751, с адрес: гр. П., пл. „И.Р.“ № 1, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 25000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на увреждане - претърпяна злополука на **** г. в гр. П., ул.“Я.С.“, вследствие попадане на десния му крак в дупка от липсващи плочки на тротоара на улицата, при който е претърпял травматично увреждане, изразяващо се в счупване на десен крак с навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **** г. до окончателното й изплащане. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Община П., с които са 1 оспорени предявените искове по основание и размер. В отговора твърдят, че предявеният иск е силно завишен по размер, като излагат доводи, че представените от ищеца медицински документи не удостоверяват наличие на твърдяното от ищеца състояние, нито претърпените от него болки и страдания. Твърдят, че липсват данни за неравност на тротоарната настилка, като излагат и доводи за липса на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент. В отговора са оспорили периода, в който ищеца твърди, да е изпитвал болки и страдания. По подробно изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да отхвърли предявения иск, като им се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищеца лично и с адв. Д. поддържа предявения иск.

Моли съда да го уважи като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. А., която в оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За възникване отговорността по чл.49 от ЗЗД, е необходимо да се установи наличие на причинени вреди на ищеца; противоправно и виновно поведение на физическо лице; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, както и възлагане на физическото лице на определена 2 работа от страна на ответната страна, и съответно противоправното и виновно действие на физическото лице да е било извършено при изпълнението на тази работа или да е било в пряка връзка с нея.

Няма спор между страните, че ищеца живее в гр. П., кв. „Т.Л.“ **.

От показанията на свидетеля А.С. Е., се установява, че същият е собственик на заведение - кафе, находящо се в гр. П., ул. „Я.С.“, до **. През м.**** г., в тъмната част на деня, свидетелят бил в заведението, и седял на маса. В близост до заведението имало дърво, намиращо се в средата на тротоара, корените на което надигнали една част от тротоарните плочки като хълм, а друга част липсвали. Тъй като заведението било с голяма витрина, свидетеля видял как ищеца идвал към кафето, спънал се от плочките на тротоара, част от които били надигнати, а част от тях липсвали, и паднал на земята. По това време пред заведението стояло момче, което се притекло на помощ на И.. Същевременно от заведението излязъл свидетеля, и двамата заедно, помогнали на И. да се изправи. След като го изправили, И. охкал от болка. Оплакал се, че го боли десния крак към глезена, опитал се да стъпи на краката, но изпитал отново силна болка, и не могъл да стъпи. При тези обстоятелства, Е. се обадил на съпругата си – свидетелката Р.Р. И.а, която отишла на мястото на инцидента. С помощта на свидетеля Е., натоварила ищеца в колата, закарала го в МБАЛ „Р.Ангелова“ – гр-. П., където направили рентгенова снимка, при която установили счупване на десния крак в областта на глезена, и го настанили на лечение в „Травматологично отделение“.

При постановяване на настоящото решение, съдът кредитира показанията на свидетеля Е., като логични, последователни, и достоверни.

Показанията на съпругата на ищеца – свидетелката И.а, преценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът също кредитира при постановяване на настоящото решение. Същите са логични последователни, и достоверни. Показанията на свидетелите кореспондират с останалия събрани по делото доказателствен материал, не се опровергават от същите, поради което и съдът ги кредитира при постановяване на настоящото решение. От показанията на свидетелите се установява, че на **** г., в тъмната част на деня, ищецът е вървял по ул.

„Я.С.“, намираща се в гр. П., и при заведение до **, се е спънал от плочките на тротоара, част от които били надигнати, а част от тях липсвали, и при тези обстоятелства е паднал на земята. Съдът приема за безспорно установено, че 3 по този начин ищецът е получил процесните травматични увреждания.

По силата на чл.5, ал.1, т.5 от Закона за пътищата (ЗП), основен елемент на пътя е обхвата на пътя, в който, по силата на чл.5, ал.2 от ЗП се включва земното платно. Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗП, земното платно е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя, от което и следва, че тротоарът съставлява част от пътя.

Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл.49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая: когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа или когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл.49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това (в този смисъл е решение № 63/01.03.2016 г., по гр. д. № 4885/2015 г., ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е възложена тя или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди, и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо и виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (в този смисъл решение № 964/11.04.1964 г., по гр. д. № 124/1964 г., ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. От друга страна, съгласно ППВС № 7/29.12.1958 г., отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; и има обезпечително-гаранционна функция; като тази отговорност не произтича 4 от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност.

Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни, или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, в който смисъл е и тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС.

Отговорността на юридическо лице по чл.49 ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки, както и в случаите, когато лицата на които то е възложило изпълнението на работа, причинят вреди поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети лица.

От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът е паднал при спъване от тротоарни плочки, намиращи се по тротоар, част от ул. „Я.С.“ в гр. П., като няма спор, че този участък се поддържа от Община П.. Последната по силата на чл.31 от ЗП има задължението да осъществява изграждането, ремонта и поддържането на пътя, вкл. и на тротоара. Тази поддръжка включва и задължението да се осигурят условия за безопасно и сигурно придвижване на пешеходците. В случая наличието на надигнати и липсващи плочки от тротоара, представляват препятствие по пътя, което е довело до настъпването на процесния инцидент. Касае се за бездействие - не е сигнализирано съществуващото препятствие, не е обезопасен и ремонтиран тротоарът, което поведение е в пряка причинна връзка с причинените на ищеца вреди. Ответната Община отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по поддържането на пътя, елемент от който е тротоара, и по силата на чл.49 ЗЗД, носи отговорност като лице, възложило дейността по поддържането на пътищата.

При така установените факти следва извода, че са налице всички елементи от състава на чл.49 от ЗЗД - установено е травматично увреждане на ищеца, което е настъпило вследствие неподдържането на тротоар. Деликтът е резултат от наличието на необезопасен и неподдържан тротоар, като елемент 5 от пътната инфраструктура на Община П. и нейна собственост (чл.8, ал.3 от ЗП, вр. чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС), чиято поддръжка, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане на тротоар е в тежест на Общината (чл.31, ал.1 от ЗП, вр.чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗП, вр. § 1, т.2 от ДР на ЗП), без означение за извършван ремонт или забрана за ползване, което да позволи на ищеца да възприеме и избегне опасността. В тази връзка и на основание чл.49 от ЗЗД, отговорността възниква за ответната Община, тъй като полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на общинските пътища и улици, част от които е и ул. „Я.С.“ на гр. П., е задължение на Община П.. За осъществяване на отговорността по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Община П. и без да е установено кое точно е това лице, тъй като Общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Същевременно при възложената му доказателствена тежест ответникът не е установил, че на процесната дата плочките по тротоара, част от ул. „Я.С.“ в гр. П., са били в състояние, което позволява безопасно и сигурно придвижване на пешеходците, поради което и следва извода, че не е изпълнил правното задължение да поддържа състоянието му с цел осигуряване на безопасното придвижване на пешеходците по него. От показанията на свидетеля Е., възприел лично падането на ищеца, се установява, че част от плочките са били надигнати като хълм, а част са липсващите, и като цяло плочките по тротоара на ул. „Я.С.“ в гр. П. са били в окаяно състояние, поради което и ищецът е паднал.