Решение № 1417 от 30.10.2024, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1417

Шумен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - , в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20247270700384 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа на жалба на Д. И. Д. от [населено място], чрез адв.Д. Д. от ШАК, депозирана срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0307-000131/02.09.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, РУ Нови Пазар, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, считано от 02.09.2024г.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като навежда основания за законосъобразност по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи, че му е бил издаден талон за медицинско изследване № 0185022 на 02.09.2024г., въз основа на който се явил за вземане на кръвна проба по указания ред, като резултатите от същата не са готови към датата на издаване на процесната ЗППАМ, с която на основание чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП било постановено отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца, с което е нарушена Наредба №1 от 19.07.2017г., а именно резултатът от химико-токсикологичното изследване е определящ по отношение констатацията за употреба на наркотични вещества, от което следва, че при липсата на такова изследване противоправното му поведение не е доказано, а за издаването на ЗППАМ по чл.171 ал.1, б.б от ЗДвП е необходимо употребата на наркотични вещества да е установена по безсъмнен начин. Излагат се и доводи, че жалбоподателят употребява пет броя медикаменти всеки ден, поради влошено здравословно състояние, следствие на прекаран инсулт, захарен диабет и др., както и че е посетил лаборатория и е дал кръвна проба, която е отрицателна за наличие на наркотични вещества. Твърди, че е нарушен и принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като наложената мярка го възпрепятства да упражнява професията си– водач на автобус, което му се налага въпреки, че е пенсионер за реализиране на доходи за издръжка на семейството. С оглед на това, счита издадената заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна- Полицейски инспектор към ОД на МВР, РУ Нови Пазар, редовно призован, не се явява, като се представлява от гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, предвид наличието на наркотични вещества, отчетени с техническото средство, съответно установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на жалбоподателя. Счита, че изчакването на резултата от взетата проба не е свързано с основанието за нейното налагане. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

С процесната ЗППАМ № 24-0307-000131/02.09.2024г. издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР Шумен, РУ Нови Пазар, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 02.09.2024г. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 1357973/02.09.2024г., съставен против жалбоподателя за това, че на 02.09.2024г., около 13:55часа, в [населено място] управлява автобус М. С. с рег.№ [рег. номер], собственост на юридическо лице след употреба на наркотични вещества и техни аналози, констатирано с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARSD-0017, който отчел наличие на канабис. Проверката на жалбоподателя била извършена по повод произшествие, при което водачът загубил управление и отклонил превозното средство от пътя, според свидетелските показания на служителите на РУ Н. П.. В заповедта е посочено също, че е издаден талон за изследване № 0185022 от същата дата. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, както в заповедта, така и в съставения АУАН. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 02.09.2024г., който е подал жалба срещу нея на 09.09.2024г. чрез органа до Административен съд град Шумен.

Образувано е спрямо жалбоподателя досъдебно производство /ДП/ № 366/2024 г. по описа на РУ Н. П. за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, съгласно писмо от 14.10.2024 г. на РП Шумен.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство, както и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с № 0185022 от 02.09.2024г., издаден в 15:05 часа на посочената дата, като му било указано да се яви в ЦСМП Нови Пазар за даване на материал за изследване в даден срок. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, изискан и приложен по делото, попълнен от медицински специалист Г.В. в Спешно отделение при МБАЛ Шумен, по данни на водачът, същият отрича да е употребил наркотично вещество. Взетата проба е предмет на изследване на назначена по образуваното досъдебно производство съдебно-химическа експертиза, която към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е изготвена. От приложеното по делото писмо от РП [населено място] се установи, че по образуваното досъдебно производство няма лице привлечено в качеството на обвиняем.

От показанията на свидетелите П.Д.– дъщеря на жалбоподателя и [населено място]– бивш колега на жалбоподателя се установи, че оспорващият страда от множество заболявания– диабет, високо кръвно налягане, прекаран мозъчен инсулт и пие различни лекарства, което съответства и на представения по делото Амбулаторен лист на специалист вътрешни болести. От показанията и на двамата свидетели се установи, че оспорващият е професионален шофьор, което се потвърждава и от представения трудов договор с Алтур- 96 ЕООД- [населено място].

От приложения по делото резултат от обработка на биологичен материал за наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, издаден от Военномедицинска академия- Варна даден в деня следващ установеното нарушение- 03.09.2024г. се установи, че резултатът за наличие на амфетамини, барбитурати, бензодиазепини, кокаин, марихуана и опиати е отрицателен. От приложения по делото Протокол с резултати от изследвания за наркотични вещества в урината на жалбоподателя, издаден от СМДЛ Рамус ООД по проба взета на горепосочения ден, се установи, че резултатите за наличие на амфетамини, барбитурати, бензодиазепини, кокаин, тетрахидроканабиол и кокаин е отрицателен.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е ЗППАМ по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес– адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на основание чл.165 ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №372з-4057/31.12.2021г. Директорът на ОД на МВР [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП), в т.ч. полицейски инспектор при РУ Нови Пазар. Доколкото настоящата заповед е издадена от Д. Д., който заема длъжността, съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59 ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание, а именно чл.171 т.1 б.б от ЗДвП.

Съдът приема, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърдяното в жалбата. Контролният орган по пътищата е в правомощието си да извършва проверка, в това число и с техническо средство за наличие на алкохол или наркотични вещества на водачите на МПС.

При направената преценка за съответствие на Заповедта с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП, установените стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.