Решение № 126 от 31.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. П., 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230101412 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Образувано е по молба на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Н. П. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. К., ул. „Б.“ № 22, общ. П. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 5, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П..

Ищцата твърди, че е страна по Договор за кредит № 780564 от 15.12.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, съгласно който договор кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 400,00 лева, а последният се задължава да върне сумата от 431,64 лева, съгласно условията на договора при ГПР по кредита в размер на 49,93 %, ГЛП в размер на 40,05 %, при срок на кредита от 17 вноски. Излага твърдения, че в чл.

11, ал. 1 от договора е предвидено, че ако ищцата, като кредитополучател, не предостави допълнително обезпечение по чл. 5 от договора, същата дължи неустойка в размер на 163,36 лева. Навежда, че й е начислена неустойка в размер на 163,36 лева, разпределена на 17 вноски, всяка от която е добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит.

Твърди, че по Договор за кредит № 780564 от 15.12.2022 г. е заплатила сумата от 400 лева, представляваща главница, 10 лева, представляваща лихва и 90 лева, представляваща неустойка.

Ищцата релевира, че Договор за кредит № 780564 от 15.12.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Навежда, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент, както и размера на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата и неустойката, с оглед преценката дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди, че в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия. Наред с това, релевира, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, като по този начин се цели заобикаляне на закона, както и че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

1

В условията на евентуалност счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от цитирания договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.

3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта, същата е неравноправна, защото предвижда заплащане на сума, представляваща над 30 % от сумата на отпуснатия кредит и е необосновано висока, както и че неустоечната клауза представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение в полза на кредитора.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Сити Кеш ООД да заплати на ищцата сумата в размер на 100 лева (представляваща сбор от 10 лева - лихва и 90 лева - неустойка), недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 780564/15.12.2022 г., тъй като последният е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност да осъди Сити Кеш ООД да заплати на ищцата сумата в размер на 90 лева (представляваща неустойка платена по чл. 11, ал. 1 от договора), недължимо платена по недействителна неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за кредит № 780564/15.12.2022 г., тъй като неустойката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, че при сключване на договора са покрити всички изисквания на закона регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Излага твърдения за действителност на неустоечната клауза по смисъла на ЗЗД, че същата не противоречи на добрите нрави, тъй като потребителя се е задължил да върне заемната сума и договорената лихва, а освен това е разполагал и с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да бъде обвързван по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи недобросъвестност на кредитополучателя. Посочва също така, че не е налице и неравноправност по ЗЗП, тъй като между страните са сключени 14 договора за кредит при идентични условия, включително с клауза за неустойка като процесната, като предвид наличието на трайни отношения между страните и сключването на множество договори при идентични условия не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и последиците от процесните клаузи. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

В проведените съдебни заседание ищцата не се явява и представлява, от процесуалния й представител са депозирани писмени становища, с които поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор. Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал.

5 от ГПК.

Ответното дружество също не изпраща представител, като в депозирани писмени становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

По делото са приети писмени доказателства, изслушано е вещо лице по назначена съдебно-счетоводна експертиза.

По реда на чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск 2 като е увеличил размера на същия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 15.12.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД в качеството на кредитор и Н. П. М. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 780564, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 400 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок до 13.04.2023 г. на 17 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 49,93 %. Общата дължима сума по договора е в размер на 323,73 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагане на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 400 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 163,36 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 17 вноски. Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 595 лева.

От приетото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата Н. М. е погасила предсрочно задължението по процесния кредит в размер на 541,61 лева, с която са платени 400 лева главница, 31,64 лева договорна възнаградителна лихва и 109,97 лева неустойка.

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е. че процесният договор за заем е действителен.

За основателността на предявените искове следва да се установи и че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 125 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.

Разпечатката съдържа 31 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/03300e41-ff78-4568-9b42-4f1d15809a0b