Решение № 4492 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4492 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330115285 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, срещу З. С. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми по Заповед № ****** за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 2634/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол, а именно: 37,78 евро, с левова равностойност от 73,89 лева, за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от ****** за период 22.06.2023 – 24.07.2023 г.; 215,41 евро, с левова равностойност от 421,30 лева, дължима неустойка за прекратяване па услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от ******; ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 09.09.2025г., до окончателното изплащане на вземанията.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от Република България, считано от 1 януари 2026 г., прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми, претендирани по 1 делото, ще бъдат посочени в евро след извършено превалутиране съобразно установения ред с визираните нормативни актове. За прецизност и с цел осъществяване на връзка с начина на формулиране на претенциите в исковата молба и параметрите на иска, с който съдът е сезиран, търсените суми ще се отразяват освен в евро, но и в левовата им равностойност.

В исковата молба се поддържа, че между З. С. Ш. и „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от ******, с който е закупено устройство ZTE Blade А53+ 64GB Black на преференциална цена, и застрахователна полица от ****** Твърди се, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД на ****** на следните основание: за договора за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; и за договора за мобилни услуги - т. 196 от Общите условия към него. Към датата на прекратяване били натрупани задължения за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги в размер на 73,89 лв./37,78 евро по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от ****** за период 22/06/2023 - 24/07/2023 г., от които сума в размер на 32,74 лв./16,74 евро за период 22/06/2023-24/06/2023 г. и сума в размер на 41,15 лв./21,04 евро за период 25/06/2023-24/07/2023 г. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от ****** в размер на 421,30 лв./215,41 евро, от които сума в размер на 143,52 лв./73,38 евро, представляваща три месечни такси, и сума в размер па 277,78 лв./142,03 евро, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство па преференциална цена.

Развиват се подробни съображения за валидността на клаузата за неустойка и за това, че същата не била прекомерна, нито се основавала на неравноправна клауза. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника били обединени във Фактура № ****** за клиентски номер ******, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и.

За въпросните вземания била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 2634/2025 г. по описа на Районен съд - Ямбол, по повод на която били дадени указания от заповедния съд по реда на чл. 415 ГПК. Последното обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, като се моли за неговото уважаване. Претендира се присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника З. С. Ш..

При проведеното открито съдебно заседание ответникът не оспорва наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните по повод договор за предоставяне на мобилни услуги, но възразява срещу размера на претендираните абонаментни такси.

По допустимостта на исковете:

Видно от данните по заповедното дело – ч.гр.д. № 2634/2025 г. по описа 2 на Районен съд – Ямбол, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си. Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на исковете:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното от фактическа страна:

От наличния по делото екземпляр от договор за мобилни услуги се установява, че страните – ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, като мобилен оператор и ответникът З. Ш., като потребител на мобилни услуги, са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от ******, с уговорен първоначален срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в размер на 49,99 лв. и промоционален такъв в размер на 35,99 лв. за първите 24 месеца. Налична е и приложимата ценова листа на мобилния оператор във връзка с договора.

Представени са още Резюме на договора за мобилни услуги, Декларациясъгласие за ползване на лични данни и заявление за ползване на допълнителни услуги, както и Застрахователна полица № ****** за застраховка на устройство „Смарфон протект“, ведно с приложенията към нея. В тази връзка следва да се посочи, че с договора за мобилни услуги е предоставено и мобилно устройство – ZTE Blade A53+ 64GB Black.

От всички представени писмени доказателства се потвърждава описаната от ищеца в исковата му молба фактическа обстановка и съдържание на съществуващи между страните правоотношения по договор за мобилни услуги. Въпросното обстоятелство също така не се оспорва от ответника.

Съдържанието на гореописания договор и авторството на положените подписи отново не са оспорени от ответника, поради което същите следва да се вземат предвид при решаването на спора.

По делото са представени още и процесните фактури, а именно: фактура № ******. и фактура № **********/******, както и обобщаващата Фактура № ******, издадена при прекратяване на договора, като с нея е начислена и неустойка при прекратяване на договора от 421,30 лв./215,41 евро.

Отразените в същите данни изцяло кореспондират с твърдяното от ищеца и описано по-горе в настоящите мотиви. Тези фактури са издадени по повод на процесния договор за мобилни услуги и съответстват на уговорените с него цени за месечни такси.

Видно е обаче от прието по делото заключение по ССчЕ, че е налице разминаване между отразеното във фактурите, обосноваващо размера на исковата претенция, и данните от счетоводните записвания на дружеството.

При извършена автономна проверка, вещото лице е констатирало, че 3 начислената сума по фактура № ******. е 39,59 лв. с ДДС или 20,24 евро, а по фактура № **********/****** – 37,06 лв. с ДДС или 18,98 евро. Посочва се обаче от експерта, че е издадено и Кредитно известие №****** за месечни и еднократни такси (абонаменти. доп. пакети), с което е начислена стойност от 12,74 лв. (минус дванадесет лева и 74 ст.) с ДДС по двете фактури. Или незаплатения остатък е в размера на 63,91 лв. с ДДС или 32,68 евро.

Последната данъчна фактура №****** за период 25.08.2023г. – 24.09.2023г. е с нулева стойност и не са начислявани такси. Вещото лице посочва още, че в начислената неустойка с Фактура № ****** са включени „Неустойка за услуга“ – 143,52 лв./73,38 евро и „Неустойка за устройство“ – 277,78 лв./142,03 евро. С оглед констатациите на вещото лице, няма данни за извършвани плащания по посочените фактури.

Налични са по делото и приложимите между страните общи условия на мобилния оператор.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове с правно основание чл.422 ГПК и чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже наличието на валидно правоотношение с ответника по посочения договор за мобилни услуги, че е бил изправна страна по договора, като е предоставял далекосъобщителни услуги за процесния период, респ. предоставил е на ответника посоченото в исковата молба мобилна устройства. Следваше да докаже наличието на валидни клаузи в договорите, предвиждащи начисляване на процесните неустойки, както и предпоставките за тяхното начисляване.

Ищецът следва да докаже претенциите си и по размер.

Видно от представените договори, между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски, респ. преференциална продажна цена, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба. Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Доколкото договора е редовен от външна страна, то той обвързва страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Поради това и възраженията на ответната страна в обратния смисъл се намират за неоснователни.

Следователно налице е редовно сключен договор за мобилни услуги между „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България” ЕАД/, като мобилен оператор, и З. Ш., като потребител на мобилни услуги, на когото е предоставено и мобилно устройство.

4

От приложените към процесните фактури и неоспорени справки за потребени услуги, се установява, че за фактурираните периоди ответникът, като потребител на мобилни услуги, действително е ползвал същите. В тази насока следва да се посочи, че в случая е достатъчно същият да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях, макар и последното да се установява от така приетите по делото писмени доказателства. Поради това възражението на ответната страна в противния смисъл се намира за неоснователно.

При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 18-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси – чл. 27 от Общите условия. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези задължения, поради което предявения иск за дължима цена за мобилни услуги се явява доказан по основание. Досежно размера на претенция за незаплатени такси за мобилни услуги за периода 22.06.2023 – 24.07.2023 г., то с оглед заключението на вещото лице, същият се намира за доказан до сумата от 32,68 евро, с левова равностойност от 63,91 лв., с начисления ДДС, като за разликата до пълния предявен размер претенцията се намира за неоснователна. За пълнота следва да се посочи, че 24-месечните сроковете от сключване и на двата договора за мобилни услуги и на договори за лизинг са изтекли още преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което независимо дали абонатът се е запознал с фактурираните и начислени по тях суми, то се дължи заплащане на уговорените месечни абонаментни такси и лизингови вноски, които при преценка на съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, се достига до извода, че са намерили отражения в изготвените фактури.