Решение № 2673 от 06.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2673 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИЛЯНА Р. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20231110207057 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на “Л.Т.“ ЕООД срещу НП № ДАИ-0000090 от 28.03.2023 г., издадено от началник отдел „АНД“ в ДАИ София при ИААА, с което за нарушение, квалифицирано като такова на чл.

25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на въззивника (жалбоподателя) на основание чл. 99, пр. 4 от ЗАвтПрев е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се излагат конкретни твърдения за съществено нарушаване на процесуалния закон и за нарушаване на материалния закон, като се твърди, че постановлението е нищожно, а при условията на евентуалност се иска отмяна на НП.

Лишени от конкретика твърдения за законосъобразност на постановлението и искане за потвърждаването му се излагат от страна на административно-наказващия орган в придружителното писмо по изпращане на преписката в съда.

От ангажираните писмени доказателствени материали (приобщените такива въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно с нарочно определение за приемане и прилагане) освен оправомощаването на наказващия орган с писмена заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (съответното законово правомощие за оправомощаване е предоставено на длъжностното лице, заемащо съответната министерска длъжност, а не на конкретно физическо лице, поради което е ирелевантно кой точно министър е издал съответната заповед за оправомощаване) за издаване на НП по реда на ЗАвтПрев по несъмнен и безпротиворечив начин се установява още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в приложимата нормативна уредба, като настоящата 1 инстанция, бидейки такава по същество, установява и излага конкретна фактическа обстановка, чието излагане се осъществява чрез техниката на препращане към текст, с който страните са запознати), включително с изричното уточнение, че „не е отчел“ означава не е върнал, имайки предвид правната квалификация на нарушението както по АУАН, така и по НП, респективно тълкуването на чл. 25 от горепосочената наредба, което – логически – не може да бъде в друг смисъл, освен че се касае именно за изискване за физическо връщане (а не само за изпращане, като във визираната наредба липсва разпоредба, установяваща фикция, съгласно която – касателно отчитането на разрешителни - изпращането по определен начин се приравнява на постъпване при адресата), както и с изричното допълнение, че отчитане на процесното разрешително (т. е. постъпването му в ИААА) се е случило на 02.03.2023 г. (няма защо иначе от тази дата да бъде съответният регистрационен номер, визиран в тази връзка в АУАН и НП), с допълнението, че процесното разрешително е било за 2022 г. (виж и съответната визирана и в АУАН справка!), а също и с допълнението, че юридическото лице-въззивник е било санкционирано с влязло в сила през 2017 г. предходно НП, издадено за нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПрев. По арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН разпитът изобщо на свидетели в случая не е задължителен, нито пък такъв е необходим за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото (не е налице и хипотеза на направено искане по чл. 6 от КЗПЧОС за разпит на свидетелите на обвинението).

При всяко положение липсват съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно – досежно съставянето на АУАН – такива, които да не попадат в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

За „нищожност“ на постановлението изначално не може да се говори, доколкото същото не се явява административен акт по смисъла на АПК и като цяло уредбата по АПК, респективно тази по ГПК, се явява неприложима за административно-наказателното производство освен по отношение на присъждането на разноски в полза на страни и по отношение на касационното производство, а субсидиарно приложима принципно е уредбата по НПК (чл. 84 от ЗАНН). Наказващият орган и актосъставителят притежават съответната компетентност съобразно съответно чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПрев и чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАвтПрев (съобрази и пар. 5 от ПЗР на посочената по-горе наредба!). Видно от уредбата по чл. 57 от ЗАНН липсва изискване в НП да се сочат обстоятелства във връзка с оправомощаването на съответното длъжностно лице, нито правното основание за наличието на съответната компетентност (аналогични изводи следват и касателно съдържанието на АУАН и компетентността на актосъставителя). Макар и доста непрецизно, административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани в АУАН и НП по начин, даващ възможност в крайна сметка да се упражни по същество процесуалното право на защита. Изрично е посочено кое конкретно (индивидуализацията е съвсем достатъчна) е неотчетеното разрешително (включително че се касае за разрешително по конкретна резервация), като жалбоподателят е имал пълната възможност от тази гледна точка да изложи аргументите си срещу обвинението в материалноправен аспект и във връзка с това за коя конкретна година се отнасяло разрешителното. Напълно вярно е, че соченото 2 административно нарушение не е можело да бъде извършено/довършено на 01.03.2023 г., доколкото тази дата се е явявала последен ден от срока за отчитане съобразно горепосочената наредба, но все пак и в АУАН, и в НП изрично е посочено, че отчитането се е осъществило с регистрационен номер от 02.03.2023 г., т. е. на тази дата (виж и по-горе в тази връзка!), което означава, че срокът по чл. 25 от визираната по-горе наредба не е бил спазен. От разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от горепосочената наредба се извлича еднозначно, че отчитането следва да се осъществява при ИААА, т. е. в гр. София (съобрази и чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПрев!), респективно в АУАН и НП изрично е формулирано обвинение за неотчитане в гр. София, пред ИААА. Административното нарушение е осъществено чрез бездействие, явяващо се съставомерно от 00:00 часа на 02.03.2023 г. (тогава е довършено административното нарушение и релевантните в тази връзка факти, както вече стана дума, в крайна сметка са намерили място в АУАН и НП). В НП са посочени нарушената и санкционната разпоредби (респективно в АУАН е посочена нарушената разпоредба), с което изискванията на процесуалния закон в съответната насока са изпълнени; това, че от друга разпоредба се извежда къде следва да се отчита разрешителното не означава непълнота на обвинението в правен аспект (липсва изискване в ЗАНН, а и в КЗПЧОС, в обвинението да бъдат посочени всички възможни правни разпоредби, които се явяват по някакъв начин релевантни; иначе би се стигнало например до извода, че във всеки един АУАН и във всяко едно НП ще следва например да се посочват разпоредбите на чл. 6/чл. 83 от ЗАНН и много други, каквито крайни изисквания към обвинението приложимото право определено не съдържа). Липсата на посочване в НП на конкретен съд, пред който постановлението може да се обжалва, няма как да съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в който и съд да постъпи жалбата, то той, ако не е родово и местно компетентен, ще следва да я изпрати по подсъдност, както се е случило с процесната жалба, т. е. никакво ограничаване на процесуални права не е реализирано и в тази връзка (съобрази чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!). Релевирането на чл. 99, пр. 4 от ЗАвтПрев в НП не е некоректно, доколкото се касае за хипотеза на нарушаване на реда за отчитане (предходните три предложения са тези относно нарушаването на реда съответно за заявяване, за предоставяне и за ползване).

Налице е, обаче, хипотеза по чл. 28 от ЗАНН, имайки предвид минималното закъснение, което е от един ден (става въпрос за извършено нарушение, което с оглед незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение към държавата от съответния вид – пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАвтПрев), независимо от предходното санкционирано с влязло в сила НП за административно нарушение, осъществено при дейността на същото юридическо лице (което се явява единичен случай и при което се касае за различен вид нарушение). Така се стига до извода, че следва да се приложи чл. 63, ал. 4 от ЗАвтПрев, съобразявайки и чл.

314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. За пълнота следва да се посочи, че значимостта на засягане на съответните охранявани обществени отношения е такава, че все пак не обуславя хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № ДАИ-0000090 от 28.03.2023 г., издадено от началник отдел „АНД“ в ДАИ София при ИААА, като ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя „Л.Т.“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление съгласно ТРРЮЛНЦ /адрес/, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на дружеството-жалбоподател по реда за връчване на книжа съгласно НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4