Решение № 2050 от 24.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2050 гр. Варна, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110117386 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Т. С. “ **** ЕИК *****, гр. С., ул. „Я.“ ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на АНТ. СТ. М., с ЕГН **********, адрес гр. В., р. П., ул. „И. А.“ № ***, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 12330/2021г. на ВРС заповед по чл.

410 ГПК вземане за сумите от: 232,99 лева (двеста тридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) – неплатена цена за доставена топлинна енергия от „Т. С.“ *** в топлоснабден имот находящ се в гр. С. ****, ул. „П. Д-р И. С.“ № ***, вх.**, ет.*, ап.***, инсталация *****/аб. **** за периода от 12.2017г. до 04.2020г.; сумата от 32,76 лева (тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща лихва за забава върху главницата от 232,99 лева за периода от 15.09.2018г. до 16.03.2021г.

/съобразно с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/; сумата от 51,40 лева (петдесет и един лева и четиридесет стотинки) – представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2018г. до 04.2020г.; сумата от 9,67 лева (девет лева и шестдесет и седем стотинки) – представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 51,40 лева за периода от 31.03.2018г. до 16.03.2021г. /съобразно с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: Ответникът, като битов потребител по смисъла на чл. 153 ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия до обект находящ се в гр. С., бул. „Х. Б.“ № ****, код на платеца - инсталация *****/аб. *****, през периода от м. 12.2017г. до м . 04.2020г, но не е погасил задължението си за уговорената цена. Твърди, че с влезлите в сила Общи условия на доставчика за продажба на топлинна енергия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията 1 и др. Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за вземането, което било уважено. В срока по чл. 414 от ГПК, ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, като съобразно указаната му възможност, ищецът в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК предявил иск за установяване съществуването на вземане за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответника за топлоснабден имот. Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който признава иска като сочи, че е заплатил изцяло задлъженето по заповедта.

С допълнителна молба представя доказателства, че е заплатил и претендираната от ищеца законна лихва в размер на 7,91 лв., считано от подаване на заявлението до изплащане на главницата и 250 лв. за разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е установителен с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от нормите на чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

В случая е налице конклудентно признание на иска с плащане на цялото претендирано вземане, поради което той следва да се отхвърли на това основание.

Платени са и всички претендирани от ищеца разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от изложеното, ВРС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С. “ *** ЕИК *****, гр. С., ул. „Я.“ ***, иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК да бъде прието за установено по отношение на АНТ. СТ. М., с ЕГН **********, адрес гр. В., р. П., ул. „И. А.“ № ****, че съществува присъденото с издадената по ч.гр.д. № 12330/2021г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 232,99 лева (двеста тридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки) – неплатена цена за доставена топлинна енергия от „Т. С.“ ..в топлоснабден имот находящ се в гр. С. ***, ул. ,,П. Д-р И. С.“ № ***, вх. *, ет.*, ап.***, инсталация *****/аб. **** за периода от 12.2017г. до 04.2020г.; сумата от 32,76 лева (тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки) - представляваща лихва за забава върху главницата от 232,99 лева за периода от 15.09.2018г. до 16.03.2021г. /съобразно с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/; сумата от 51,40 лева (петдесет и един лева и четиридесет стотинки) – представляваща главница за дялово разпределение за периода от 02.2018г. до 04.2020г.; сумата от 9,67 лева (девет лева и шестдесет и седем стотинки) – представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение от 51,40 лева за периода от 31.03.2018г. до 16.03.2021г. /съобразно с разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС за периода 13.03.2020г. – 09.04.2020г. не е начислявана лихва/; ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 29.03.2021 г. до окончателното й изплащане ,

ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ НА

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2