Решение № 3968 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3968 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20211110151427 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен от З. Х. П. против В. Х. П. иск с правно основание на чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването върху поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********, с площ от 790 кв.м., стар номер 123, кв. 31, парцел V-123, и изградените в същия постройки – гараж с идентификатор ********** с площ от 20,75 кв.м., стая към гаража с площ от 13,77 кв.м., градински навес с площ от 15,49 кв.м., барака с площ от 10,72 кв.м. и навес към барака с площ от 4,25 кв.м.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********, както и на построената в имота вилна сграда, като ответникът е собственик на жилището на първия етаж, а ищцата на жилището на втория етаж. Наред с това се сочи, че притежават по ½ ид. част от поземления имот, както и от другите изградени в дворното място постройки – гараж, стая към гаража, градински навес, барака и навес към бараката. Твърди се, че не могат да постигнат съгласие относно разпределението на ползването му, поради което моли да бъде разпределено ползването по съдебен ред.

Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Х. П. депозира писмен отговор, в който не оспорва предявения иск, както и квотите в съсобствеността и не се противопоставя на искането за разпределение на ползването.

1

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Безспорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установи, че страните в настоящото производство З. Х. П. и В. Х. П. са съсобственици при равни квоти по ½ ид. част на поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********, с площ от 790 кв.м., стар номер 123, кв. 31, парцел V-123, и изградените в същия постройки – гараж с идентификатор ********** с площ от 20,75 кв.м., стая към гаража с площ от 13,77 кв.м., градински навес с площ от 15,49 кв.м., барака с площ от 10,72 кв.м. и навес към барака с площ от 4,25 кв.м. Същите притежават в съсобственост и построената в поземления имот сграда с идентификатор **********, представляваща двуетажна жилищна вилна сграда, в която са обособени две самостоятелни жилища, всяко с отделен вход, като З.

П. е собственик на ет. 2, а ответникът П. на жилището на етаж 1.

Съгласно скица на поземлен имот № **********, описаният имот представлява поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в гр. София, *********, общ. Столична, обл. София по кадастралната карта и кадастралните регистри с площ от 790 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), със стар идентификатор няма и номер по предходен план № 123, квартал 31, парцел V-123, при съседи: ********, **********, ********* и ***********, в който имот попадат сграда с идентификатор ********** – с площ от 63 кв.м., представляваща двуетажна жилищна сграда и имот с идентификатор ********** – представляваща едноетажна сграда с площ от 30 кв.м. с предназначение гараж.

По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните, съгласно което при определяне на правото на ползване е взето предвид действителното ползване на имота и собствеността и ползването на сградите в имота, съществуващите на място изградени алеи, постройките от допълнителното застрояване, наличието на два самостоятелни входа за жилищната сграда, както и неободимостта да има отреждане на площ от имота за общо ползване, за да може да се обслужва сградата и да бъде осигурен достъп до входовете на самостоятелните обекти.

Вещото лице у установило, че сграда с идентификатор ********** - гараж не е нанесена коректно в КККР, тъй като в нея е включен както съществуващия на място гараж, така и втора постройка - стая.

Южната фасада на първият етаж на вилната сграда е с чупка, а не както е нанесена в КККР - права линия. По тази фасада на място са налични два прозореца на ответника, които поради естеството на терена са на височина под 1м.

Входът за първият етаж е от южната страна на сградата, а входът за втория етаж е от северната страна на сградата. Вход за мазето към 1-вия етаж е наличен от изток.

2

Също от изток посредством стълба има и втори вход към 1-вия етаж.

Гаражът представлява масивна постройка с площ от 21 кв.м. с директен вход от улицата. Стаята, която се намира източно от гаража е с площ от 14 кв.м. и има вход от дворното място и също е масивна постройка. Тази стая е свързана и с гаража посредством врата и метална стълба. Навесът е с площ от 15 кв.м. и е изграден върху масивна бетонова платформа, облицована с плочки, с дървен покрив и с поставени ветрозащитни платна от изток и от юг, от север е масивната северна ограда на имота, а от запад е стената на стаята. Дървената барака с площ от 11 кв.м. е в югоизточната част на дворното място и попада частично извън отразения в КККР имот ***********.

Тази барака е в обхвата на оградения на място имот, като оградата е по границата на имота по архивен кадастрален план, но е частично извън обхвата на УПИ V-154 от кв.31. Изградена е от стар дървен материал и е покрита с гофрирана ламарина. Частта от бараката, попадаща в имота е 6.56 кв.м. Към дървената барака в източна посока има малък навес с площ от 4 кв.м., който също попада частично извън ПИ ***********, но също в обхвата на заградената с ограда площ. Навесът е до дървената барака и е покрит с гофрирана ламарина. Частта от бараката, попадаща в имота е 2.63 кв.м.

Вещото лице е установило, че входът за дворното място е през врата в южната част на съществуващата по улицата масивна ограда, както и че в имота са налични пътеки за достъп до обектите и около вилната сграда, настлани с тротоарни плочи.

Общата площ на ПИ *********** е 790 кв.м., като част от тази площ с размер на 4 кв.м. остава приобщена към улицата извън заградената с масивна ограда площ и служи за вход към гаража. Площта на застроените в имота сгради съгласно направеното и приложено по делото геодезическо заснемане на сградите от допълващо застрояване е 59 кв.м. и заснемането на основаната сграда, извършено от СТЕ с включени стълбища и входове е 88 кв.м., а свободната от застрояване площ е в размер на 645 кв.м. Като площ за общо ползване е опредЕ. площта за достъп до жилищната сграда и до стопанските постройки по северната граница и около жилищната сграда, върху която е налична твърда настилка и/или са настлани тротоарни плочи, както и включената в обхвата на тази площ малка градинка от 4 кв.м. Експертът е обозначил със зЕ. щриховка общата площ в размер на 97 кв.м. върху предложените варианти на разпределяне на ползването. С оглед на това е изчислил, че оставащата за разпределяне към дяловете площ е в размер на 542 кв.м. или по 271 кв.м. за всеки от дяловете.

Вещото лице е предложило два варианта на дворното място в посока север-юг или в посока изток – запад:

Във Вариант 1 имотът е разделен на два дяла - източен и западен, всеки по 271 кв.м.

Във Вариант 2 имотът е разделен на два дяла – северен и южен, всеки по 271 3 кв.м.

При огледа на имота вещото лице е констатирало, че съществуващите в имота постройки не са равностойни нито по площ, нито по конструкция, нито по предназначение. Входът за стаята е от изток през изградения в имота навес. По отношение на постройките от допълнителното застрояване вещото лице е предложило следните варианти:

Вариант 3- гаража и бараката с навеса образуват дял 3, а стаята и навеса образуват дял 4;

Вариант 4 - гаража образува дял 3, стаята и бараката образуват дял 4, а навеса до стаята образува дял 5 - за общо ползване.

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е за спорна съдебна администрация, чиято цел е да реши въпроса как да се използва и управлява общата вещ. В това производство следва да участват всички съсобственици и носители на ограниченото право на ползване, доколкото същите са необходими другари.

При разпределяне на ползването съдът следва да съобрази правата на страните в съсобствеността и възможността на всеки съсобственик реално да ползва такава част от имота, която в най-пълна степен съответства на притежавания от него обем права.

Съдът не е сезиран с правен спор, а замества липсата на мнозинство от съсобствениците, като постановява това, което мнозинството е следвало да реши с оглед на най-целесъобразното използване на общата вещ. В това производство компетентността на съда е ограничена до въпроси на управление, което се взема с мнозинство от съсобствениците, а не с единодушие. Съдът постановява решението си съобразно съществуващото фактическо положение на общия имот без да съобразява предвиждания или изменения на застроителния план. Решението на съда по чл. 32, ал.

2 ЗС не създава в полза на съсобственик вещно право върху отредените им за ползване реални части от общия имот, а е само реализация на правото на съсобственика да ползва общата вещ съобразно предназначението й, без да пречи на останалите участници в общността да упражняват правата си. При разпределяне на ползването съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на имота, ползите от определените дялове, както и индивидуалните права върху намиращите се в дворното място постройки, които са изключени от разпределението. Ако в дворното място всеки съсобственик притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, то тогава разпределението следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп на всеки съсобственик до жилището му и складовите помещения, излаз на улица за всеки дял, съответствие на дела с квотата.

За да се постанови решение по чл. 32, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че вещта е обща на страните при определени квоти, както и че тя е съществува реално.

В производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът разпределя между съсобствениците 4 ползването на имота в състоянието му, в каквото този имот фактически се намира към датата на приключване на устните състезания; съдът няма правомощието да разрешава на част от съсобствениците или да налага на друга част от тях извършването на преустройства в имота или каквито и да било изменения в него, след като за тях няма съгласие между съсобствениците - при направено искане по чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването, то се разпределя между съсобствениците, като се отчита актуалното фактическо състояние на процесния имот, без да се вземат предвид евентуални бъдещи преустройства или за извършването на такива да се овластяват част от съсобствениците; това се отнася и до настоящия случай-решението на съда само разпределя реалното ползване на имота между неговите съсобственици.

Съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС може да се отнася само до ползването и управлението на съсобствената вещ, но не и до промяна в субстанцията й, преустройства или изменение на предназначението на вещта, поради което преценката за разпределение на ползването се извършва според актуалното състояние на тази вещ (в този смисъл Решение №1426/20.09.2002 г. по гр.д.№***** г. на ВКС-ІV г.о., Определение №211/28.02.2011 г. по гр.д.№******* г. на ВКС-II г.о.). Разпределението на ползването на дворното място обаче няма за своя пряка, непосредствена и единствена цел осигуряването на самостоятелно ползване на определени части от имота от всяка от страните. Целта на това производство е както да се осигури възможност на съсобствениците да ползват самото дворно място съобразно правата си, така и да им се осигури възможност за достъп до съсобствените им сгради, построени в имота. Съдът е длъжен да администрира отношенията между съсобствениците като се съобрази с правата им върху общата вещ и действителното, фактическо състояние, в което се намира същата.