Решение № 62 от 06.12.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Перник, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Търговско дело № 20241700900066 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба от „Евромел 2018“ ЕООД, ЕИК 204932534, чрез адв. Е. Я., срещу Отказ с peг. № 20241104191245/06.11.2024г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР), постановен по заявление с вх. № 20241104191245/04.11.2024 г.

В жалбата се излагат оплаквания, че постановения отказ е неправилен, като постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, като се излагат подробни правни съображения, които най-общо се свеждат до това, че длъжностното лице по регистрацията неправилно е отказало вписването, поради това, че има вписан запор на дружествен дял от капитала на дружеството. Акцентира, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове и по тази причина увеличаването/намаляването на капитала или приемането на нов съдружник не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Моли обжалваният отказ да бъде отменен, като бъдат дадени задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване.

Подаден е отговор от АВ, в който са развити подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на 1 жалбоподателя, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, е допустима и следва да се разгледа по същество.

Със Заявление обр. А4 с вх. № 20241104191245, подадено от „Евромел 2018“ ЕООД чрез адв. Е. Р. Я., е поискано вписване на промени по партидата на дружеството: Увеличаване капитала на дружеството от 2 лв. на 100 лв., чрез приемане на нов съдружник; Вписване, като нов съдружник на Ю.Г.В.; Вписване, като управител на Ю.Г.В..

Към заявлението са приложени: декларация по чл. 142, ал. 1 от ТЗ; протокол от проведено на 04.11.2024г. общо събрание на съдружниците в "Евромел 2018" ООД с обективирани взети решения за: Увеличаване капитала на "Евромел 2018" ЕООД от 2 лева на 100 лева, чрез записване на нови 98 дяла от новоприетия съдружник; Досегашният едноличен собственик на капитала В.П.И., приема за съдружник в "Евромел 2018" ЕООД, Ю.Г.В. с ЕГН **********; Всички 98 дяла от увеличението се записват/поемат/ от новоприетия съдружник Ю.Г.В. с ЕГН **********; Ю.Г.В., да заплати пълната стойност на записаните нови 98 дяла, като внесе 98 лева по сметка на дружеството; Приема разпределение на дяловете от дружествения капитал на "Евромел 2018" ЕООД, след увеличението, както следва: а) В.П.И. с ЕГН ********** - 2 (два) дяла по 1 лев на обща стойност 2 (два) лева и б) Ю.Г.В. с ЕГН **********- 98 (деветдесет и осем) дяла по 1 лев на обща стойност 98 (деветдесет и осем) лева; приемане на нов дружествен договор и освобождаване на досегашния управител на дружеството В.П.И. и избиране за управител на Ю.Г.В.; нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на управителя по чл.

141, ал. от ТЗ; документ /вносна бележка от 04.11.2024г./ за внесен от Ю.Г.В. в банка капитал на дружеството в размер на 98 лева; декларация по чл. чл. 141, ал. 8 от ТЗ; декларация по чл.

13, ал. 4 о ЗТРРЮЛНЦ относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; дружествен договор от 04.11.2024г. на „Евромел 2018“ ООД; Документ за платена държавна такса.

За да постанови атакувания отказ от ДЛР са изложени мотиви, че при извършена проверка е установено вписан запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала В.П.И., като при това положение в случай, че се допусне увеличаването на капитала на дружеството чрез записване на новите дялове и приемане на нов съдружник, то това съотношение - равностойността на ликвидационния дял на длъжника - би намаляла като имуществен еквивалент и длъжникът би отговарял с по - малка част от стойността на имуществото. В случая това би довело до намаляване и на размера на реалното имущество (който би се получил като ликвидационен дял), с който длъжникът би отговарял в едно изпълнително производство по чл. 517 ГПК, с което би се увредил интересът на кредитора.

По своята същност, това действие представлява заобикаляне на законовата забрана по чл.

451, ал. 1 от ГПК, по силата на което длъжникът няма право да се разпорежда с нея и да я изменя по начин накърняващ правата на трети лица.

Окръжният съд намира при извършената проверка за законосъобразността на 2 обжалвания отказ следното:

При разглеждане на заявлението ДЛР дължи формална проверка в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и съответствието му със закона да се установява от представените документи по т. 4. ДЛР е административен орган, в чиито правомощия се включва единствено и само преценката относно това, дали в конкретния случай са представени онези доказателства, които от външна /формална/ страна установява основателността на заявеното искане - за надлежно взето решение за това от компетентния орган на дружеството, както и спазване на останалите изисквания според приложимия материален закон за възникването му. ДЛР не разполага с правомощието да извършва проверка по същество.

Предвид нормата на чл. 122 от ТЗ приемането на нов съдружник се извършва с решение на ОС или на едноличния собственик на капитала по негова писмена молба, в която съдружникът заявява, че приема условията на дружествения договор. С нормата на чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ се урежда правната възможност увеличението на капитала да се извършва чрез приемане на нови съдружници и вписване на нови дялове. Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ТЗ при подобни промени - в съдружниците и в капитала, следва да се представи за обявяване и препис от актуализирания дружествен договор, съдържащ всички изменения и допълнения.

Заявените за вписване обстоятелствата по партидата на „Евромел 2018“ ООД са от подлежащите вписване такива, съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ТЗ. Приложените към заявлението документи удостоверяват надлежно взети решения за увеличение капитала на търговското дружество по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ чрез записването на нови дялове и приемането на нов съдружник, на който са възложени. Установява се промяна в персоналния състав на управителния орган, както и настъпила промяна в правно организационната форма на дружеството с ограничена отговорност, което вече не е еднолично такова, предвид разпределението на капитала между две лица. Приложен е и актуален дружествен договор, отразяващ настъпили промени в обстоятелствата и подлежащи на вписване по партидата на дружеството в търговския регистър. С оглед цитираните норми заявените за вписване обстоятелства – приемане на нов съдружник и увеличение на капитала чрез приемането му и записване на нови дялове са позволени от закона, като никоя от относимите законови разпоредби не въвежда като предпоставка за законосъобразност на тези действия липсата на вписан запор върху дяловете на другите съдружници в дружеството, респ. върху дяловете на досегашния едноличен собственик на капитала (какъвто е настоящият случай).

Такава забрана не може да бъде изведена нито от нормата на чл. 451, ал. 1 от ГПК, съгласно която от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или вещта, доколкото действията по приемане на нови съдружници и увеличаване на капитала не представляват действия по разпореждане със запорирания дружествен дял; нито от разпоредбата на чл. 517 от ГПК. Не е приложима забраната за 3 разпореждане със запорираното имущество в чл. 451 ГПК, доколкото в случая не се касае за прехвърляне на притежаваните от съдружника-длъжник дружествени дялове, а за присъединяването на нови допълнителни такива.

Поради това в случая е неприложимо ТР № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, с което се приема, че "длъжностното лице по регистрацията не следва да извършва вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове." Цитираното ТР касае единствено случаи, при които се извършва прехвърляне на дружествени дялове по инициатива на съдружника. ТР не се отнася до хипотези като настоящата, при които дружеството взема решение за увеличаване на капитала чрез приемане на нов съдружник.

Следва специално да се подчертае, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването или намаляването на капитала или приемането на нов съдружник е част от този вътрешен живот, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството – общото събрание или едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго то не дължи по този запор. Ето защо и при наложен запор върху дялове, дружеството може да увеличи капитала си, включително чрез приемане на нов съдружник. Отделен е въпросът, че противно на приетото от ДЛР увеличаването на капитала по никакъв начин не може да се приравни на "изменение на вещта" по смисъла на чл. 451, ал. 1 ГПК, която забрана касае само телесните вещи, а не и останалите обекти, подлежащи на запор. В този смисъл са и Решение № 91/09.02.2024 г по т. д № 726/2023 на САС, Решение № 406/21.06.2023 г по т. д № 469/2023 на САС.

Не е правно обоснована последица, приетата с обжалвания отказ такава, за увреждане правата на кредитора на едноличния собственик на капитала по причина на приемането на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството. Вписването на увеличение на капитала не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като се има предвид, че предмет на запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ГПК. В същото време макар и при увеличаването на капитала посредством приемане на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани, да намалява, доколкото в този случай увеличаването на капитала винаги е ефективно, то новите дялове се поемат срещу извършването на съответна вноска - парична или непарична - която влиза в имуществото на дружеството и по този 4 начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала. В този смисъл са Решение № 385 от 30.06.2021 г. на САС по в. т. д. № 574/2021 г. и Решение № 164 от 22.03.2021 г. на САС по в. т. д. № 208/2021 г., които настоящият състав споделя.

На самостоятелно основание не се установява и злоупотреба с право, доколкото последната предполага упражняването на права с единствената цел да се постигне забранен от закона правен резултат, в каквато насока не са събрани никакви данни в едностранното регистърно производство, предвид на което и настоящият състав на съда не може да формира извод, че процесните решения за приемане на нов съдружник и увеличение на капитала са извършени единствено с цел заобикаляне на законово правило да не се вреди другимо и да не се уврежда запорирано имущество. По вече изложените доводи на съда липсват данни за противни на закона цели при вземане на решенията за приемане на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството, освен признатата от закона цел на сдружаването – чл. 63 ТЗ, която е позволена от закона, както и липсва правна сигурност, че с последните действия ще бъде намалено в абсолютна стойност имущественото право на ликвидационен дял към бъдещия момент на прекратяване на търговското дружество с решение по евентуален иск по чл. 517 ГПК.