Решение № 1079 от 05.06.2019, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 1079

05.06.2019 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Йорданка Туджарова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 861/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Н. против

Наказателно постановление № 16-1030-008242/17.11.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д.

- Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.

23, ал. 1 от ЗДвП и

2) на основание чл. 175, ал. 1, т.

1, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност за административнонаказателното му преследване. Твърди съществено процесуално нарушение да е допуснато чрез посочването на различна правна квалификация в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП на вмененто му във вина нарушение по т. 2 от постановлението. Поддържа да е налице неправилна правна квалификация на деянието, за което е наказан по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като твърди посочената разпоредба да не урежда състав на административно нарушение. Взема становище и санкционната разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП да е неправилно определена, с което да е допуснато съществено процесуално нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и наведените с нея възражения.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 9374/07.02.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от С.Н.К., спрямо когото са наложени административните наказания, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 23.10.2018 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на 26.10.2018 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.11.2016 г. в гр. Пловдив жалбоподателят С.Н.К. управлявал лек автомобил „Тойота Сцион ТЦ“ с рег. № ****, лична собственост. Около 12:50 часа жалбоподателят се движил по ул. „Полковник Бонев“ в посока кръстовището с бул. „България“. Пред него и в същата посока се движил лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, който, достигайки кръстовището, намалил скоростта си на движение и спрял. Жалбоподателят К. се движил на такова разстояние зад лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, че не могъл да избегне удряне в него, когато последният спрял. В резултат настъпил удар между двете превозни средства, като лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, ударил с предната си част задната част на автомобила „Фолксваген Пасат“. От удара настъпили само материални щети по превозните средства. Били сигнализирани органите на Министерството на вътрешните работи.

На място по подадения сигнал пристигнал св. П.М.П. – ** ** в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив.

След разговор с двамата водачи свидетелят установил механизма на настъпилото произшествие. Констатирал и че жалбоподателят управлявал МПС с изтекъл срок на временните регистрационни номера, които били валидни до 04.03.2016 г. На същия ден св. П. съставил против К. Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 406684 в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на св. П.М.П. се установява мястото, на което е настъпилото пътнотранспортното произшествие, както и че при пристигането си свидетелят е установил двамата участвали водачи, както и техните автомобили. Изяснява се още, че механизмът на настъпване на произшествието е бил установен след разговор с двамата водачи, между които не е имало разногласие за случилото се, и оглед на автомобилите. Свидетелят пояснява, че механизмът на произшествието графично е представен и в съставения протокол за ПТП. Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. П., които цени за подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. В показанията си свидетелят възпроизвежда включително разположението на автомобилите, начина, по който е било регулирано движението, и вида на пътната настилка на интересуващата делото ул. „Полковник Бонев“, което показва, че същият има ясен спомен за събитието. Показанията му се подкрепят и от писмените доказателства, включително Протокол за ПТП № 1638272 от 05.11.2016 г., носещ подписа на жалбоподателя К. и на другия участник в ПТП. Не се констатираха и никакви обстоятелства, пораждащи съмнение в непредубедеността на свидетеля, който е възприел посочените обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения.

От Справка за нарушител/водач за жалбоподателя С.Н.К. се изяснява, че същият е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ СУМПС, валидно до 18.05.2026 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган.

Преди да се произнесе по правилността на НП съдът намира, че следва да отговори на възражението на жалбоподателя за изтекъл срок на абсолютната погасителна давност за реализиране на административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят обосновава твърдението си приложимият срок на абсолютната давност да е с продължителност от една година и шест месеца, позовавайки се на препращане на чл. 81, ал. 3 НК към чл. 34 ЗАНН. Това становище е преодоляно в съдебната практика. С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС и ВАС беше преустановена противоречивата съдебна практика относно приложеното на института на абсолютната давност в производствата по ЗАНН, като се прие, че „Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс“.

Съобразно възприетите разрешения в тълкувателното постановление в производствата по ЗАНН е изцяло приложим институтът на чл. 81, ал. 3 от НК, като от своя страна срокът по посочената правна норма следва да бъдат изчисляван във връзка с този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В Тълкувателно постановление се посочва още, че „в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 11 от ЗАНН“. Следователно срокът на абсолютната давност е четири години и шест месеца от момента на извършване на нарушението – в случая от 05.11.2016 г., и същият не е изтекъл. По тези съображения съдът приема възражението на жалбоподателя за неоснователно, като не се споделят и формулираните твърдения за приложението на сроковете по чл. 34 от ЗАНН (така Решение № 82 от 20.01.2017 г. по к.а.н.д. № 3031/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 314 от 12.02.2016 г. по к.а.н.д. № 3099/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1423 от 14.07.2015 г. по к.а.н.д. № 1058/2015 г. на Административен съд – Пловдив).

Другото наведено възражение за допуснато съществено процесуално нарушение обаче настоящият състав намира за основателно. Действително се установява, че в НП и в АУАН е дадена различна правна квалификация на деянието по т. 2 от постановлението, като приетите за установени факти са били подведени под състави на различни административни нарушения.

Наличието на противоречива правна квалификация в АУАН и НП има за последица и неяснота относно предмета на доказване, тъй като в рамките на административнонаказателното произвоство следва да се установи проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна норма признаци на нарушението. Следователно при всяко положение следва в АУАН и в НП да е описано едно и също административно нарушение и в този смисъл да му е дадена и една и съща правна квалификация. Така констатираното нарушение е съществено, защото създава неяснота пред наказаното лице срещу какво обвинение следва да се защитава и по този начин неправомерно се ограничава правото му на защита. Нарушението не би могло да бъде отстранено по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.

Цитираната разпоредба не касае всяко нарушение в АУАН, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена правна норма, както и с НП да се ангажира отговорността за нарушение различно от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от фактическа страна (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив). Същевременно нарушението не може да бъде санирано и пред въззивната инстанция. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в частта си по т.2.

По т. 1 от НП жалбоподателят е бил наказан за нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Същият въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства да се движат на такова разстояние от движещите се пред тях други превозни средства, че да могат да избегнат удряне в тях, когато последните намалят скоростта или спрат рязко. По делото безспорно се установява, че от обективна страна на посочените в НП време и място – на 05.11.2016 г., около 12:50 часа в гр.

Пловдив, на ул. „Полковник Бонев“, жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил „Тойота Сцион ТЦ“ с рег. № ****, поради което той е бил водач на МПС по смисъла на закона (§ 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП), а следователно и годен субект на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Установи се на следващо място, че пред лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, се е движил друг автомобил - „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******. При тези факти за жалбоподателя е възникнало задължението да съобрази разстоянието, на което се движи от намиращия се пред него лек автомобил. Жалбоподателят е имал изрично разписано в закона задължение при избиране на разстоянието, на което да се движи зад лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, да съобрази възможността от рязко спиране или намаляване на скоростта от страна на последния, като в тежест на движещия се отзад водач – в случая жалбоподателя К., е било да избере такова разстояние, достатъчно да избегне удар в движещото се пред него МПС в случай на намаляване на скоростта или рязко спиране. Безспорно по делото се доказа и фактът на настъпилото ПТП между двата описани автомобила, като управляваният от жалбоподателя автомобил е ударил с предната си част лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.