Решение № 152 от 20.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500132 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Я.-В. и В. П. В., двамата от гр. Несебър, против решение № 329 от 03.11.2021 г. по гр.д. № 2645/2020 г. на Окръжен съд –Бургас в частта, с която е прието за установено, че дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София, като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, сумата от 15 941,88 евро, от които 15 797,61 евро – главница и 144,27 евро – законна лихва до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед №387/26.07.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 742/2018г. на Районен съд – Несебър.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част съдържа произнесен свръхпетитум за размера над 11 368,58 евро /22 235 лв./ главница до присъдените 15 941,88 евро, предвид удостоверение на ЧСИ М. по изп. д.

№ 135/2020 г. за останала неиздължена главница към 12.07.2021 г. При условията на евентуалност, решението се оспорва като неправилно, поради незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се противоречие в мотивите, относно приетия размер на задължението и приетите за нищожни клаузи по договора за кредит, регламентиращи лихвите. Липсвали мотиви по основателността на исковете за наказателни лихви и комисионни по кредита.

Макар същите да са погасени в хода на делото, съдът е длъжен да установи съществуването на въпросните вземания по заповедта за изпълнение, след което да отчете настъпилото след издаване на заповедта плащане /ТР № 1

4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.9/. Изложени са възражения досежно изводът на решаващия съд за обвързаност на страните от първоначално установения лихвен процент по т. 1.6 от договора – 10,85%, с мотива, че клаузата е неясна, вътрешно противоречива и подвеждаща, тъй като лихвата се определя от плаващ лихвен процент – пазарен индекс и фиксирана надбавка 885 базисни точни, неясно какво означават и как процентно се съотнасят с плаващата лихва, без да се допуска намаляване на комбинацията под процента за първата година – 10.85 % като долен праг, като банката е била наясно с трайната тенденция за намаляване на пазарния индекс и недобросъвестно е предпоставила получаването на високо възнаграждение при падащ пазарен индекс, което сочи „минималния праг“ като неравноправна и нищожна клауза, необвързваща страните. Изразено е несъгласие и с извода на първата инстанция, че договорната клауза по т. 1,7, предвиждаща наказателна лихва, не е нищожна. Съдът е счел договорката за неравноправна, но не и нищожна, тъй като попада в предметния обхват на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., след като годишният размер на разходите не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Наведен е довод, че законът е влязъл в сила след сключване на процесния договор, а наказателните лихви са изрично изключени от законодателя при формиране на годишния процент на разходите. Направен е изводът, че нищожността на т.1.7 от договора я прави неприложима и ответниците не дължат наказателна лихва в размер на 484,85 евро. Твърди се и липса на произнасяне на първоинстанционния съд по неясната клауза по т. 8.2.2 от договора, относно олихвяването на просрочен дълг, сочена от въззивниците като неравноправна, при натрупване на различни по вид лихви, неяснота за методиката на изчисляване и установяваща значителна тежест за длъжника с необосновано високо обезщетение при неизпълнение. Освен това, кредиторът е начислявал наказателна лихва и в периоди, когато длъжникът не е бил в забава, според заявеното от вещото лице. Въззивниците сочат още, че в обжалваното решение липсва произнасяне по иска за установяване на вземане от комисионна по кредита в размер на 111,63 евро към датата на заповедта за изпълнение, предвид т.1.8.2.2 от договора, също неравноправна според въззивниците, тъй като банката не е представила доказателства, че тази комисионна съответства на действително предоставени услуги и направени разходи. Като неправилни се сочат изводите на първата инстанция за наличие на предпоставките по чл.147, ал.1 ЗЗД спрямо поръчителя, спрямо когото е изтекъл 6 месечният преклузивен срок за предявяване на претенция от кредитора за договорните вноски, падежирали 6 месеца преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост и подаване на заявлението по чл.417 ГПК, като поръчителството се е погасило за периода от 20.01.2015 г. /първата претендирана от кредитора вноска за главницата/ до 20.01.2018 г. включително, а за лихвите – от 21.11.2016 г. до 20.01.2018 г. Заявено е искане за обезсилване на атакуваното решение, поради недопустимост или за отмяна на същото като неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, като вместо него бъде постановено ново, с което предявените от банката искове да бъдат отхвърлени, в едно с последиците за съдебните разноски.

Подаден е отговор от „Първа инвестиционна банка“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение 2 банката намира за допустимо, обосновано и правилно. Според въззиваемия ищец, в обжалваното решение липсва постановен свръхпетитум, поради което оплакването за недопустимост е неоснователно. Досежно претендираните от въззивниците неравноправни клаузи е посочено, че решаващият съд правилно е съобразил действащото право към момента на подписване на договора и съдебната практика. Твърденията за неравноправни клаузи по аргумент от действащия ЗПК се определят като ирелевантни, тъй като процесният договор е сключен при действието на отменение ЗПК.

Заявено е, че липсват доказателства за едностранно увЕ.чен от банката лихвен процент, а клаузата за минимален праг на лихвата не е неравноправна, предвид съгласието на страните за цената на кредитния ресурс, като длъжниците са имали възможност да се откажат от договора или да поискат предоговаряне с намаляване на лихвения процент, което не са сторили.

Поддържа се изводът на първата инстанция за отговорността на поръчителя, с позоваване на съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, в едно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна. против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

След преценка на наведените от страните доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С първоинстанционното решение е прието за установено, че М. В. и В.

В., двамата от гр. Несебър, дължат на „ПИБ“ АД, гр. София, правоприемник на „МКБ Юнионбанк“ АД, сумата от 15 941,88 евро, от които 15 797,61 евро – главница и 144,27 евро – законна лихва до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва от 08.07.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 742/2018 г. на Районен съд – Несебър, като в останалата част исковите претенции на банката са отхвърлени като неоснователни. В отхвърлителната част за предявените 3 697,71 евро – просрочена договорна лихва, 484,85 евро – просрочена наказателна лихва, 111,63 евро- просрочена комисионна за управление на кредита, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Решаващият съд е изложил съображения, че договорът съдържа нищожни неравноправни клаузи /раздел 2, т.4 от общите условия, вр. т. 1.6 от договора, т. 1,7 от договора и т. 8,1,10, раздел 2 от договора/ по смисъла на чл.143, ал.1 и 2, т. 5, 10, 12, 13 и 19 от Закона за защита на потребитЕ.те, в които банката едностранно е опредЕ.ла правила за олихвяване на кредита, даващи право да увЕ.чава лихвения процент на възнаградителната, а оттам и на наказателната лихва, както и урежда минимална стойност на лихвения процент, която не може да пада под уговорената. Възприел е присъденият размер на задължението по експертно заключение, съобразно първоначалния погасителен план по договора за кредит, при отчитане на извършените плащания и след подаване на заявлението.

Така постановеното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд, в изискуемата от закона форма по редовно предявен и допустим установителен 3 иск, разгледан в надлежно развило се исково производство.

Възражението във въззивната жалба за произнесен от първоинстанционния съд свръхпетитум е неоснователно. Видно от диспозитива на решението в обжалваната уважителна част, приетото за установено вземане на ищцовата банка от ответниците М. В. и Владимил Векилав е общо в размер на 15 941,88 евро, включващо 15 797,61 евро – главница и законна лихва - 144,27 евро от датата на подаване на заявлението на 17.07.2018 г. до 07.07.2021 г. и до окончателното изплащане на главницата, за които суми в заповедното производство по ч.гр.д. № 742/2018 г. на Несебърския районен съд е издадена заповед за изпълнение № 387 от 26.07.2018 г. Така посочените суми са в обхвата на предмета на делото по предявения от банката иск за сумата от 22 325,05 евро – главница, в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до пълното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.

Що се отнася до обстоятелството, че в диспозитива на обжалваното решение не е посочено, че задължението на ответниците за присъдените суми е при условията на солидарна отговорност, същото сочи на технически пропуск, съставляващ очевидна фактическа грешка, която няма пречки да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, след като в мотивите на съдебния акт е прието, че по договора за поръчителство В. се е задължил да отговаря солидарно за задълженията по кредита, в какъвто смисъл е и издадената заповед за изпълнение, а и по силата на закона в чл. 141, ал.1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.

По правилността на обжалваното решение:

Искът е за установяване съществуването на парично вземане по договор за банков кредит, предявено в заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и има правното си основание в чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно, че със заявление от 17.07.2018г.

„ПИБ“ АД, е поискала от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение възоснова на документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводни книги, за вземане на банката по договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ /ипотечен банков кредит за текущи нужди № 317-216/10.09.2009 г., с кредитополучател М. Г. Я.-В. от гр. Несебър, солидарен длъжник Павлета Пламенова М. от гр. София и задължилия се да отговаря солидарно в качеството си на поръчител по договор за поръчителство № 317217/10.09.2009 г. В.П.В. от гр. Несебър. Искането е уважено с издаване на заповед за изпълнение № 387 от 26.07.2018г. по ч.гр.д. № 742/2018г. на Районен съд - Несебър, с която е разпоредено длъжниците М. В., П.М. и В. В. да заплатят солидарно на банката сумата от 22 325,05 евро – просрочена главница по договора за кредит от 10.09.2009 г., обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 10.07.2018 г., сумата от 3 697,71 евро – просрочена договорна лихва за периода 21.11.2016 г. до 09.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 484,85 евро – наказателна лихва за периода 05.09.2017 г. – 16.07.2018 г., сумата от 111,63 евро – комисионна за управление на кредита и сумата от 1 191,25 лв. – 4 разноски в заповедното производство, от които 1041,25 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Издаден е изпълнителен лист № 504 от 31.07.2018 г. и е образувано изп. д. № 20208030400135/2010 г. на ЧСИ Т. М., рег. № 803 на КЧСИ. След подадено възражение от длъжниците М. В. и В. Векилав, на 26.06.2020 г. „ПИБ” АД е депозирала в Районен съд – Несебър исковата молба против В.и, с която е предявен процесният спор за установяване вземането на банката по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, представляващо неизпълнение по договор за банков кредит. Образувано е гр.д. №460/2020 г. на Несебърския районен съд, като същото е прекратено с определение № 260171 от 21.10.2020 г. и спорът е изпратен за разглеждане по подсъдност на Бургаския окръжен съд, постановил обжалваното решение.