Решение № 9331 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9331 гр. С, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело № 20251110131611 по описа за 2025 година

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС) от И. Н. Г., ЕГН **********, и Ж. Г. Г., ЕГН **********, срещу А. В. К., ЕГН **********, Т. Д. К., ЕГН **********, Е. Д. К., ЕГН **********, М. Х. А., ЕГН **********, М. Р. П., ЕГН **********, и Х. Р. А., ЕГН **********.

Ищците И. Н. Г. и Ж. Г. Г. твърдят, че с ответниците А. В. К., Т. Д. К., Е. Д.

К., М. Х. А., М. Р. П., Х. Р. А. са съсобственици на следният недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда деветстотин седемдесет и едно, точка, хиляда шестстотин и шестнадесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-3/11.01.2011 год. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 12.01.2021 г., с адрес на поземления имот: град С, район В, с площ на поземления имот по кадастрална скица от 909 (деветстотин и девет) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план 1616, квартал: 126В, парцел: XVIII при съседи на поземления имот, съгласно кадастрална скица, поземлени имоти с идентификатори: **, ***, ***, ***, ***, който поземлен имот съгласно нотариален акт представлява ПРАЗНО МЯСТО, с площ от 887.50 (осемстотин осемдесет и седем цяло и петдесет стотни) кв.м., съставляващо северозападната реална част от имот с пл. № 1391 (хиляда триста и деветдесет), нанесен в кадастрален лист № 682 1

(шестстотин осемдесет и две) по неодобрения кадастрален план на в.з. „Д **", Б Г, гр. С, цялото с площ от 1775 (хиляда седемстотин седемдесет и пет) кв.м., при съседи на реалната част съгласно документи за собственост: изток – наследници на Л А М, север – Ж. А В, запад – Й В С, юг – Е А В и при съседи на целия имот: изток – наследници на К И, запад – Й В С, север – Ж. А В., юг – Е А В, при следните квоти:

И. и Ж. Г.и – 60/240 ид.ч .;

А. К. – 72/240 ид.ч.;

Т. К. – 24/240 ид.ч.;

Е. К. – 24/240 ид.ч.;

М. А. – 40/240 ид.ч.;

М. П. – 10/240 ид.ч.;

Х. А. – 10/240 ид.ч.;

Ищците твърдят, че въз основа на договор за покупко-продажба от 25.04.1997 г. И. Г. и Р Й А., по време на браковете си съответно с Ж. Г. и М. А., са закупили процесния имот от З. Б. Н.а, действаща лично за себе си и като пълномощник на Б. Н. М. След така описаната сделка, по иск на Б. Н. М., с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 1406/2007 г. по описа на СГС, IV-a с-в, съдът е обявил сделката за нищожна в частта, имаща за обект частта от имота, собственост на Б. М., и е признал за установено по отношение на М. А., М. П. и Х. А., че Б. М. е собственик на 1/2 ид. част от имота. Впоследствие, с договор за продажба на наследство от 30.12.2015 г. Б. М. е прехвърлил притежаваната от него част от имота на А. К., която на свой ред на 16.12.2020 г. е дарила 2/10 идеални части от имота на Т. К. и Е. К.. Посочват, че на 14.05.2021 г. им е бил издаден нотариален акт за собственост за 1/4 ид. части от Имота. С оглед гореизложеното моли за допускането на съдебна делба на имота между страните. Представят доказателства и правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците А. В. К., Т. Д. К., Е. Д. К., както и отговор на исковата молба от ответниците М. Х. А., М. Р. П., Х. Р. А..

Ответниците М. Х. А., М. Р. П., Х. Р. А. (чрез законния си представител - М.

Х. А.) не оспорват исковете. Не оспорват твърденията в исковата молба.

Посочват, че Х. А. е поставен под пълно запрещение с Решение по гр.д. № 287/2007 по описа на Софийски районен съд, 7-ми състав и като негов настойник е определена майка му М. Х. А..

Ответниците А. В. К., Т. Д. К., Е. Д. К. оспорват предявения иск, като оспорват останалите страни да имат право на собственост, тъй като са придобили имота по престъпен начин, като поради изобличаването им са се въздържали да упражняват фактическа власт върху имота. Твърдят, че праводателят им Б. М., а впоследствие и те владеят имота в продължение на 25 години явно, непрекъснато и необезпокоявано, като са демонстрирали собственически намерения пред останалите страни по делото, поради което са придобили имота по давностно владение.

Не оспорват, че И. Г. в условия на СИО и покойният Р. А. - наследодател на 2 ответниците М. Х. А., М. Р. П., Х. Р. А., са страна в качеството си на купувачи на процесния имот по силата на Нот. акт №107, том 49, дело № 9494/1997 год. по описа на I Нотариат към Районен съд - С.

Ответниците твърдят, че ищецът И. Г. е имал цели да присвои имота, като е заплашвал Б. Н., а впоследствие предприел действия, с които да снабди З. Н.а с неистинско пълномощно от баща й Б. М., за разпореждане с общия им наследствен имот. Твърдят, че З. Н.а е била отвлечена, държана в неизвестност и дрогирана, в резултат на което развила шизофрения. Посочват, че Б. М. е завел иск срещу И. Г. и Р. А. (гр. дело № 3201/2001 г. по описа на СРС, 45 състав), като от този момент владението на имота е било упражнявано единствено от Б. М. и семейството му. Твърдят, че са извършили фактически действия, с които са манифестирали своенето на имота, изразяващи се в ограждане, обезопасяване, поддръжка, почистване, ползване и облагородяване на имота, и това е достигнало до знанието на И. Г. и наследниците на Р. А..

Твърдят, че Б. М. е владял имота от отвличането на неговата дъщеря З. Н.а през 1997 г. до 2015 г., когато сключил договор за продажба на наследството си от Л М. (30.12.2015 г.) на А. К., като след сключването на този договор е предал на А. К. владението на имота. В условията на евентуалност твърдят, че са във владение на имота от влизане в сила на съдебното решение - 17.01.2011 г. (гр. дело № 898/2009 г. ГК, II ГО, ВКС). С оглед гореизложеното молят за отхвърлянето на иска. Представят доказателства и правят доказателствени искания.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните фактически и правни изводи:

Видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот №107, том 49, дело № 9494/1997 год. З Б Н.а, действаща лично и като пълномощник на баща си – Б. М. Н., е прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор ** на И. Г. и Р. А..

Безспорно е, че към датата на придобИ.е на имота – 25.04.1997 г., купувачите И. Г. и Р. А., са били в брак, съответно с Ж. Г. и М. А..

Следователно, идеалните части, които всеки от двамата е придобил на основание договора за покупко-продажба, са се притежавали от тях в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно приложимия Семеен кодекс /Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 01.07.1985 г./ - чл. 19, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1, предл. 1, според който вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.

Съгласно представените по делото доказателства става ясно, че с Решение № 346 от 14.02.2008 г. на Софийски градски съд по възз.гр.д. № 1406/2007 г. е установено, че при сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот, З. Н.а е действала без представителна власт по отношение на притежаваната от баща и ½ ид.ч. от Имота. Установено е от изслушаната по делото експертиза, че пълномощното в полза на З. Н.а, не е подписано от лицето, посочено в него – Б.М. Съдът е посочил, че И. Г. и Р. А. са станали 3 собственици на ½ ид.ч. от имота, която е била собственост на З.Б, но не са станали собственици на частта, която е била собственост на Б. М.. Водейки се от тези съображения, съдът е признал за установено, че по отношение на М.

А., М. П., Х. А. и И. Г., Б. М. е собственик на ½ от имота. В мотивите си, съдът също е стигнал до заключението, че имотът не се владее от ищеца – Б. М., а от ответниците, и в тази връзка ги е осъдил да предадат владението върху ½ ид.ч. от процесния имот. Решението е потвърдено от ВКС.

Установява се с удостоверение за наследници, че Р. Й. А., женен, е починал на 17.01.2007 г. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга М. Х. А.

(ответник по делото), и деца – М. Р. П. (ответник по делото) и Х. Р. А.

(ответник по делото). С оглед на това и на основание чл. 5 и чл.9 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по равни части, а преживелият съпруг наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно, всеки от тримата получава по 1/3 от наследството на общия им наследодател.

Страните не спорят и се установява от приложения по делото Договор за продажба на наследство, че на 30.12.2015 г. Б.М. е прехвърлил на А. К. наследството, останало след смъртта на неговата съпруга и наследодателка – Л М.. Част от съвкупността, представляваща това наследство, е именно и правото на собственост върху ½ от процесния недвижим имот. Впоследствие, К от своя страна е прехвърлила на Т. Д. К. и Е. К. 2/10 ид.ч. от процесния недвижим имот, видно от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 97, том V, рег. № 10579, дело № 817/2012 г.

По делото са допуснати и събрани свидетелски показания от трима свидетели. На страната на ответниците А. К., Т. К. и Е. К. е разпитана свидетелката Д А П, майка на А. К.. Свидетелката твърди, че от 1997 г. насам, процесният имот се владее изцяло от Б М, а впоследствие и от правоприемника му – А. К.. Твърди, че през целият период имотът е бил поддържан от нея и Б М, а след смъртта му и от А. К.. Твърди, че многократно са почиствали имота, поставяли са ограждения, включително са използвали геодезически услуги.

На страната на ищците е разпитан свидетелят Н И.ов Н., син на И. Г. и Ж. Г..

Твърди, че заедно с родителите си редовно е посещавал процесния имот след 2010 г., като е помагал с разчистването. Твърди, че не знае други лица да са посещавали имота и да са го използвали или поддържали. Посочва, че достъпът до имота и свободен и същият никога не е бил ограждан.

На страната на ответниците М. А., Х. А. и М. Петрова е разпитан свидетелят Д. Н. Г., брат на ищеца И. Г., и братовчед на М. А.. Същият сочи, че имотът никога не е бил ограждан. Посочва, че не знае някой от А. К., Т. К. и Е.

К. да са използвали имота или да са извършвали каквито и да е действия в него. Твърди, че многократно е посещавал имота през годините заедно с И. Г..

Относно въведеното възражение за придобивна давност направено от страна на ответниците:

В случая, ответниците А. К., Т. К. и Е. К., твърдят, че са придобили на процесният имот по давност, доколкото те, заедно с техния праводател – Б Н.

М, са владели имота повече от 25 години, като са демонстрирали 4 собственическите си намерения пред ищците и останалите ответници.

Съдът намира следното – придобивната давност като способ за придобИ.е на право на собственост е уреден в чл. 79-86 от Закона за собствеността. В тежест на ответниците е да докажат фактите, които водят до придобИ.ето на правото на собственост на основание придобивна давност, а именно – осъществяването на фактическата власт върху имота, намерението за своене, както и изтичането на предвидения в закона срок.

За придобИ.ето на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху вещта. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.