Решение № 14 от 09.01.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Костинброд, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20241850100246 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1050 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит 1032876/23.02.2018 г. сключен с между Т. И. С. и „К.“ ЕАД, за сумата 208, 50 лева, представляваща договорна лихва за периода 23.02.2018г. до 31.12.2018 г., сумата 583,24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.02.2018г. до 31.07.23 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.08.23 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 658/2023 г. на КРС.

Ищецът твърди, че ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД, вследствие на което на 23.02.2018 г. между „К.“ ЕАД и ответника, под формата на електронен документ, е сключен Договор за потребителски кредит № 1032876 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 1050 лв. срещу задължението му да го върне до 31.12.2018 г.

1

Твърди, че сумата била реално получена от ответната страна, която е обезпечила кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, въз основа на който между „К.“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство от 23.02.2018 г., според който поръчителят се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита/ в заявлението по чл.410/.

Твърди се още, че предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и след изпратено уведомление до ответника, „Ай Тръст“ ЕООД е погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, е прехвърлила вземанията си срещу ответника в настоящото производство, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, в полза на „АПС Бета България“ ЕООД. Въз основа на упълномощаване от цедента, ищецът като цесионер уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Въз основа на изложеното предявява настоящите установителни искове. Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер. Навежда се довод, че фиксираният лихвен процент и годишния процент на разходите по кредита надхвърлят допустимите по закон максимални размери. Оспорва договорът да е сключен с ответника, както и реалното получаване на сумата.

Релевира евентуално възражение за погасяване по давност на претенциите.

В съдебно заседание- ищецът не изпраща представител, като в писмена молба излага съображения по съществото на спора, както от фактическа, така и от правна страна.

В открито съдебно заседание особения представител на ответника поддържат съображенията изложени в ОИМ.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено е ч. гр. д.

№ 658/23 г. по описа на Районен съд- Костинброд.

2

Съдът, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна и от правна страна:

С определение №749/14.10.24г., изготвено по реда на чл.140 ГПК, съдът е открил производство на основание чл.193 ГПК, касаещо оспорване на приложени към исковата молба

-договор за потребителски кредит

№1032876/23.02.2018 г., както и приложение № 1 към договора за кредит, относно автентичността на подписите, положени за Т. И. С.. Наред с това съдът е изискал на основание чл.184 ГПК, от ищеца да бъдат предоставени в оригинал посочените документи.

Ищецът не е предоставил в оригинал изисканите документи, като наред с това, съдът е допуснал СТЕ и ССЕ, като е предоставил възможност на ищеца да представи доказателство за внесен депозит, но подобно действие не е било извършено от негова страна. Ищецът е бил уведомен за последствията от неизпълнение на дадените указания, а именно, че изисканите документи ще бъдат изключени от обхвата на делото, а последното ще бъде решено с наличните доказателства по делото.

Въз основа на събраните материали по делото, както и с оглед разпределяне на доказателствената тежест по делото, обективирана в определение №749/14.10.24г., съдът намира, че към този момент не може да се изведе категоричен извод, че е налице валиден договор за кредит, а от там и наличие на облигационно правоотношение, така както е изложено в ИМ. Доколкото не е налице валиден договор, то не следва да се обсъждат останалите елементи от фактическия състав на твърдяното заемно правоотношение и останалите доказателства по делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковите претенции като недоказани следва да се оставят без уважение.

Съдът намира, че с отхвърлянето на предявените претенции спрямо ответника, същият ще получи в максимална степен своята защита, поради което не следва да се обсъждат останалите възражения обективирани от негова страна в хода на процеса.

С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, като 3 доколкото на същият му е предоставена правна помощ след внесен депозит по сметка на съда, то съдът намира, че внесената сума следва да се изплати в полза на адв. Д. Д.- САК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , от страна на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК*****, против Т. И. С., ЕГН**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1050 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит 1032876/23.02.2018 г., сключен с Т. И. С. и „К.“ ЕАД, сумата от 208, 50 лева, представляваща договорна лихва за периода 23.02.2018г. до 31.12.2018 г., сумата 583,24 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 23.02.2018г. до 31.07.23 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 29.08.23 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 658/2023 г. на КРС като неоснователни.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Д. Д.- САК, сумата от 400 лева от внесения депозит по сметка на КРС, за извършена правна помощ под формата на процесуално представителство по настоящото дело на ответника, за което да се изготвят съответните счетоводни документи.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4